Анна Мария Борисова беше вторият здравен министър в управлението на ГЕРБ. Нейният предшественик д-р Божидар Нанев пък е първият министър, който си отиде с обвинение за злоупотреба, заради търгове с лекарства.
Тези смени доказаха още веднъж, че мястото на здравния министър е най-проветривото във всеки кабинет. Предишното правителство също се отчете с двама министри - проф. Гайдарски и Евгени Желев.
Отиде си както и дойде. Насред лекарски протести. Нанев бил мекушав, тя трябваше да е по мъжки твърда. Но я оставиха да работи само 5 месеца. За какво стигат ли? Знае ли някой. Общуването й с медиите тръгна каръшки от първия й ден.
Упорито избягваше медиите, не разкри намеренията си. Каза, че първо ще анализира. И тръгна да обикаля страната. Не остави болница непосетена. А между пътуванията й сглобявахме изтървани реплики. За провалени търгове, за изваждане от болници на дейности, за твърде много хоспитализации, за съкращаване на легла.
Проф. Анна-Мария Борисова - министър на здравеопазването: - Ние вървим нагоре, наопаки на целия свят. Ние хоспитализираме, за да сложим прости диагнози, за да извършим прости процедури.
Само че докато се ориентира, недоволството на лекарите прерастна в стачка. А с тях преговаряха основно премиер и Дянков, министърката не личеше да участва. Не било нейна работа, че касата орязва направленията за специалист или пък, че парите за болниците не стигат, че започнаха да съдят касата.
Казваше, че всичко ще си дойде на мястото, но от януари. Януари стана сакрален срок, в който тя трябваше да е готова с реформата. С каква реформа, обаче. Освен няколко променени наредби, концепцията за по-здобро здравеопазване до 2015 година се оказа единственият документ с по-цялостна визия.
Концепция, която възмути всички заради идеята за доплащане в болниците. Идея, не намерение от утре или след година. Но в условията на криза, се получи цунами ефект. А може би не харесаха критиките й към финансовото министерство - за забавеното остойностяване на медицинските услуги и отказа за финансиране на електронното досие.
За два пъти повече време, за 10 месеца - предшественикът й Божидар Нанев успя да направи много малко повече. Първо искаше да преобразува болници за долекуване, най-накрая успя само закрие няколко. Не му дадоха пари за долекуване.
И до сега никой не чу за така нужното остойностяване на здравните услуги, преразглеждане на клиничните пътеки, изработването на нови, гражданския контрол в лекарствената политика, спиране на порочните търгове за лекарствата, обещаната прозрачност в преговорите кои са "наглите" в здравеопазването, спиране на течовете чрез електронна здравна карта, премахване на делегираните бюджети, строги санкции за неплащане на здравни вноски. Двама министри за година и три месеца в условия на - "Нема пари, действайте"!
Чуй новините
Подкаст
