Спомен за трагедията в село Згориград

Пробив на хвостохранилище става причина за една от най-големите трагедии в най-новата история на България.

На 1 май 1966 година дигата на хвостохранилището на мина „Плакалница" във Врачанския балкан се къса и село Згориград и крайните квартали на Враца са залети от 450 хиляди кубични метра кал и вода.

Официално тогава се оповестява за 107 загинали, по-късно става ясно, че жертвите на наводнението, както го наричат местните хора, са над 500, ранените 2000, разрушени са над 150 къщи.

В този ден Цветана Кръстева от село Згориград остава кръгъл сирак, мътните води отнесли майка й, баща й, брат й, баба и дядо.

Цеца Кръстева, с. Згориград: - Това е нещо, което няма да се забрави, не само от моето поколение и не само от хората, които са засегнати като мен. Починаха много хора, лошо е, че се случи точно на празник, а управата на мината не искаше да оповести за това, че имаше проблеми с хвостохранилището. Всичко се пазеше в тайна. По време на наводнението загубих цялото си семейство, по-скоро си спомням суматохата, скръбта на хората, ходенето по гробища.

Подобна трагедия се случва през 1985 година в италианския град Тезеро. Едва преди две години там научават за съдбата на село Згориград и двете селища се побратимяват.

Цеца Кръстева, с. Згориград: - Когато идваха на гости хората от Тезеро, много съжаляваха, че не са знаели за случилото се при нас, иначе биха се поучили, но тогава не се даваше гласност.

Сега за трегедията в миньорското село напомня само белокаменният ангел върху паметника на загиналите. Пред който винаги има букет свежи цветя.