Бюджетни игри - разговор с Милен Велчев и Иван Нейков

С изключение на това, заради което много българи продължават да напускат страната. Защото всеки има право на надежда, че животът му няма да протече на въжената стълба за оцеляване... На която висим повече от 20 години...

Ето сега отново. Есен. Бюджет. Синдикати. Протести. Вот на недоверие. Пак няма пари за нищо. Пак е криза .... И пак спорим кой да оцелее и кой не...

За това си говорим с двама мъже оцелявали в политиката. Двама бивши министри оставили различни следи, а днес с различни пътища ... И на двамата им е познато, че от бюджета са недоволни всички...

Говорим за това, което се вижда извън политиката? Когато познаваш малките и големи механизми за натиск и компромиси във власта. Когато трябва да вземеш и трябва да дадеш. За подслушване или за култура. Да увеличиш пенсионните вноски или да реформираш здравната система. Когато си обещал едно нещо, а правиш друго... .

Милен Велчев:
„Сега сме в безпрецедентна ситуация - очакваме актуализация на бюджет преди още да е бил приет..."

Иван Нейков:
„Ние всъщност започваме разговора отначало..."

Това ли се случи тази седмица? Бюджет приет с оптимизъм, но кардинално и идейно коригиран няколко дни след това. С решение, което ще се отрази на цялата икономика - 3 процента по висока пенсионна вноска. Обаче хоп два дни след това нова цифра? Вотът е отхвърлен - обаче нещата наред ли са...

Иван Нейков:
„Какъв пъзел обаче нареди премиера - от 1 страна угоди на синдикатите, от друга разгневи бизнеса и укроти донякъде уличния натиск. Това докъде може да доведе?

„Не знам каква е крайната цел... Ако следващата цел е спечелване на следващите избори - вероятно този ход ще има ефект. Ако обаче крайната цел е стабилизирането на осигурителната система, тази стъпка е само една, тя не е панацея, няма да реши проблемите, още много неща трябва да бъдат направени...

Милен Велчев:
Очевидно е, че уличният натиск е аргументирал премиера да вземе решение в 12 без 5. Понякога да се вземат решения, наложени от политически натиск е оправдано и полезно, но това решение няма да доведе до нищо добро в България....

Слаб или силен ход е да вземеш от едните и да дадеш на другите с аргумента, че години наред със здравни вноски са плащани пенсии, дори когато всички вкупом опровергават това. И защо това премиерско решение предизвика смут и в икономическите редици на ГЕРБ, бизнесът го нарече луда идея, а масово икономистите предрекоха нова криза ...

Милен Велчев:
„Слаб е много слаба дума, това е самопризнание за провал в пенсионната политика. Това е заявление, че всичко, което се е обещавало през последните година, няма да се случи, защото правителството няма сили за това..."

Иван Нейков:
„Може би ще бъдем свидетели на още изненади. Което само по себе си не е много добро, защото особено в социалната сфера, когато нещата не са прогнозируеми, тогава нивото на несигурност се увеличава и това е лош сигнал за икономиката..."

Милен Велчев:
„Без да фетишизираме ниските осигуровки - това е много лош сигнал, защото означава край на политиката на ниски данъци и потенциално преминаване към по-високи данъци, влизане на икономиката в сивия сектор и намаляване на събираемостта... В момент, в който икономиката е започнала да се съживява, я грози опасност да се върне обратно в кризата...."

Политика на изненадващите ходове. Понякога са печеливш ход в политиката. Но когато провалите задълбаят в една дупка?

А тази на здравеопазването е много дълбока. Повлече след себе си прекроен бюджет и погълна поредица от министри. Ще я прескочи ли новият? Очевидно няма да зависи само от него... Нито пък проблемът се свежда само до здравните вноски.

Иван Нейков:
„Големият проблем е как ще бъдат изразходвани, защото нещата тук са по-зле от пенсионнта система . Мисля,ч е беше изгубено време по отнощение на здравното осигуряване. Казвам го с огромен респект и уважение към лекарите, но мисля, че здравно-осигурителната система не е медицински проблем, а управленски, икономически проблем.

Това май е най-трудната задача в България. Нещо, каквото и да е - да бъде управлявано. На думи - всички искат реформи и промяна. А си говорят за оцеляване. Или за пари. Накрая я докарваме до някъде с влака на БДЖ.... Но и там оцеляването не е гарантирано.... С един постоянен въпрос - защо промяната винаги е толкова трудна...

Иван Нейков:
„Защото аз мисля, че ние пропускаме момента на реформи, ние смятаме, че ще ни се размине. Имаме периоди, когато си снишаваме, за да мине бурята над нас. Ние и сега има риск да изпуснем кризата. Защото най-реформаторските стъпки се правят тогава, когато е най-тежко на обществото, за да има сили то да ги изтърпи. Не се правят реформите, когато нещата цъфтят и връзват. Тогава всеки казва - не пипай машината, тя така си работи...

Милен Велчев:
„Промяната се случва трудно, защото решенията, които трябва да се взимат, са непопулярни, но необходими, това се случва не само на България. Но тези действия неизбежно окастрят гнилите клони и дават път на нов растеж. Това непопулярно сред широките маси хора. Но ролята на политиците е да устоят на този натиск и да убедят обществото, че тези реформи са необходими.

В крайна сметка и кризата все някога ще свърши. Макар тук да се шегуваме, че тя е постоянна гостенка. Но нека да се огледаме как ще излязат другите и как ние. Докато в света върви дебат за живота на бавна скорост, за ползата от естествени, прости и културни неща, а образованието се превръща в истинското злато - ние още ли ще говорим за оцеляване? Не пожелавам на никого такова бъдеще...