Проект на Национална здравна карта

България най-после разполага с Национална здравна карта. Вече е ясно как са разпределени здравните сили в различните райони. Здравният министър, обаче посочи доста пропуски на картата, наследена от предшественика му - проф. Ана Мария Борисова. Затова законът за здравно осигуряване пак ще се променя.

Брой болници и брой легла по райони. Данни, които информационно-техническата революция позволява да се вадят в реално време. Но не и за българските здравни власти. Няколко министъра така и не можаха да разберат какво управляват. Сега поне е ясно - леглата в България влизат в нормата. Проблемът, обаче е в неравномерното им разпределение. В 6 района те са под критичния минимум, в други 7 са над нормата. София пък е свръх обзаведена. Тези данни според министъра трябва да насочат частната инициатива да попълни дефицита. Със свръхпредлагането, обаче, няма как да се справи.

Д-р Стефан Константинов - министър на здравеопазването:
- Ще бъда абсолютно откровен. Когато се правеше тази цялата концепция, аз не бях голям привърженик на въздигането в култ на леглата. Мисля, че трябва сериозно да се преосмисли целият закон, защото загубена е някакси връзката между легло и лечебно заведение. Никъде не е казано какво се случва, когато леглата са повече или по-малко.

Така че и тази година касата ще сключва договор с всички болници. Противно на желанието на министъра, средствата да се концентрират и да се харчат по ефективно. Въпреки че в регистрите вече не съществуват 4 болници. Отписали ги заради лоша хигиена и липса на оборудване. Като белодробната в Сливен. Дейността й, обаче, се поема от многопрофилната болница в града.

Д-р Дина Досева:
- Част от леглата се прехвърлят в новоструктурираното отделение и поемаме лечението на туберкулозно болните.

Болницата в Сливен е в гръбнака от 57 държавни заведения, които трябва да гарантират здравното осигуряване. Те, обаче покриват 77% от норматива. Така че без частните болници е ясно, че касата не може да мине.