Ден преди Тодоровден обръщаме поглед към един изчезващ занаят. Седларите, или както ги знаят по-възрастните майсторите сарачи правят всичко за обяздването на конете. За един такъв занаятчия от Ямбол разказва следващия репортаж.
55-годишният Жельо Христов от Ямбол е един от малкото останали майстори в занаята. Всеки, който търси седло, хамут и всичко необходимо за обяздването на конете, може да го намери при сарача в стария квартал на града. Занаятът наследил от дядо си.
Жельо Христов:
– Може да се каже, че майстор станах през последните години, иначе постоянно край него работех, той ми казваше и размери, и начини, и грешките, и добрите неща, които ставаха.
В малката си работилница Жельо Христов има и няколко шевни машини, но за да е с добро качество амуницията, повечето операции се правят на ръка.
Жельо Христов:
- Едно изделие не си ли го харесаш ти, клиентът няма да го хареса никога, трябва да бъде и естетически направено, защитено от метеорологични условия, защото на кожата най-големият враг е водата и слънцето.
Майсторът не знае кой ще наследи занаята му, защото децата живеят далече, а внуците засега не проявяват никакъв интерес.
Чуй новините
Подкаст
