Сергей Игнатов: Случаят в Пещера е глупава постъпка

В студиото на сутрешния блок на БНТ „Денят започва" образователният министър Сергей Игнатов каза, че ако при проверката се установи нарушение на двата закона ще има и съответните наказания. Той коментира също, че ако случаят в Пещера е най-големият скандал у нас, то значи че ние живеем в идеално общество.

Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката: - Става дума за едно, добре, да го наречем глупаво намерение, което някой си е мислел, че е много интересно. И виждате какво предизвика.

"В цивилизования свят тече процес на осмисляне на промяна в образователната система и България не изостава, напротив. От 2003 се чака национална стратегия за научни изследвания, която вече изследва икономическия профил на страната и казва - тук сме силни, тук ще заложим. През юни ние променяме системата на финансиране на българските университети и добрите професионални направления и специалности ще получат повече", коментира реформите в образователната система министърът. Природоматематическите и инженерните специалности, както и ветеринарната медицина ще получат 10 % повече средства, защото това са хората, които ще организират производството, без което няма как да сме богати, поясни още Сергей Игнатов.

Пълен текст на разговора

Водеща Жени Марчева:
Гост ни е министърът на образованието Сергей Игнатов. Добро
утро, здравейте.
Сергей Игнатов:
Добро утро.
Водещ Андрей Захариев:
Здравейте, г-н министър.
Водеща:
Господин министър, вас срам ли ви е от Красимира Стоянова?
С. Игнатов:
Не може да ме е срам за нещо, което аз не съм извършил. Вие
имате предвид проблема с Пещера?
Водещ:
Точно така.
Водеща:
Така се нарича тази депутатка от ГЕРБ.
С. Игнатов:
Да, обаче, да, Политическа партия ГЕРБ вече е решила този
проблем. Ние днес трябва следобед трябва да получим доклада от регионалния инспекторат, защото сме поръчали проверка. И ако има сериозно нарушение на двата закона - този за народната просвета и за закрила на детето - естествено ще има мерки.
Водеща:
Какви мерки се полагат по закон, ако...
С. Игнатов:
Ами, дайте да видим какъв е резултатът от проверката. Но аз
мисля, че случаят се е раздухал така, може би нямаше други
новини, тъй като за последните 20 години и от мухата може да се направи слон. Нямам впечатление, че се упражнява политически натиск в училищната или в която и да е сфера. Фактът, че аз като министър дори научавам от медиите, че Политическа партия ГЕРБ е взела съответните решения спрямо колегата от парламента, е красноречив. Ние самите министри повечето сме експерти и като такива сме поканени. Е, къде е политизацията на нашия живот? Има двама-трима членове на партията. Самият министър-председател стана член, след като стана министър-председател, ако помните. Така че, общо взето, в момента се провежда политика на експертно ниво за решаване на натрупаните проблеми през последните 20 години. Така че това е някакъв изолиран случай. Тръгнала е с добри намерения, виждате какво се получи, но ако има нарушение на закона, ние ще видим какъв е докладът.
Водещ:
Казахте от мухата слон и в същото време господин Лютви
Местан каза, че това е най-големият скандал на 20-те години
преход. Явно съвсем...
С. Игнатов:
Е, ако това е най-големият скандал, значи ние живеем в
идеално общество. Това не е така. Имаше много по-големи
скандали. Да си спомним само края на 90-те години, аз работех в Софийския университет и като си получех заплатата, тичах до най-близкото чейндж бюро и тя вече беше намаляла. По-голям скандал от това...
Водеща:
Е, той говори в сферата на образованието, като председател
на парламентарната комисия по образование. Не въобще
най-грандиозен скандал, а скандал в сферата на образованието.
Водещ:
Да, да, може би аз трябваше да уточня...
С. Игнатов:
Ако е в сферата на образованието, значи образованието все
пак е една стабилна система и не позволява, както виждате,
лашкания наляво и надясно.
Водеща:
Добре, дайте, за да приключим този случай, наистина откровено, за политическа агитация ли става въпрос в случая с
Пещера или просто за най-обикновена глупост?
Водещ:
По личното ви мнение, защото казахте, че ще чакаме...
С. Игнатов:
Ами, по личното ми мнение става дума за едно, да го наречем,
глупаво намерение, което някой си е мислил, че е много
интересно. И виждате какво предизвика. Това, има много други начини за викторини и въпроси да се задават на децата и наистина да ги стимулираме да се борят. Обаче има различни хора с различна картина на света.
Водеща:
Добре. Да поговорим за промените, които предлагате в
средното образование, защото те са важни. Но тук в началото
искам само да припомня един простичък факт, че вашият
предшественик Даниел Вълчев имаше същите добри намерения като вашите, но не успя да ги осъществи поради там едни сериозни конюнктурни, как да кажа, коалиционни причини. Вие виждате ли пред вас сериозни пречки да осъществите това, което сега сте замислил?
С. Игнатов:
Не. Абсолютно не виждам сериозни пречки. Ако имахме пречки, ние за една година направихме над 23 промени в цялата сфера - като се започне от детската градина и се свърши с науката. Над 23 промени - половината от тях са в нормативната уредба. Това е само за една година. Аз съм министър от 19 ноември 2009 година. Нямаме пречки, но имаме сериозен изследователски проблем, тъй като в момента, знаете темата, отпреди месец вече ние обявихме концепцията за бъдещия закон за предучилищното и училищното образование.
Водещ:
Горе-долу точно месец, да.
С. Игнатов:
Тази концепция всъщност дава философията на промяната. Това още не е проекозаконът, макар че текстът се пише, за да може в края на годината вече той да бъде в парламента. И тук има нещо много важно, което трябва да се знае. Първо, за да стане тази промяна, ние трябва да изследваме света, буквално да се занимаваме с прогностика - как той ще се развие след 10-15 години, защото тези, които ще влязат в първи клас, да речем, 2012 година и които вече ще бъдат по новия закон, те след 12 години ще излязат, в какъв свят те ще живеят и ще бъдат ли способни да удържат на бурите на времето.
Водеща:
Имаме ли такива прогностици в България, които да хванат
промените след 20 години?
С. Игнатов:
Ами, мисля, че работя с добър екип. Работя с добър екип. Аз
самият от двайсетина години се занимавам с промяна в
образованието, разбира се, в другата сфера. Следя тенденциите, но мога да ви кажа защо е необходима промяната. Първо, световното образование се нуждае от промяна, защото то е насочено към реализиране на нуждите на някогашното индустриално общество. То създава добри изпълнители и служители. Не създава работодатели и мениджъри. Хората сега са се заели да увеличат дела на тези, които взимат решения, още в училищното образование. Ако говорим с бизнеса, те ни казват, че училището всъщност не подготвя добре нашите деца за живота и те, като постъпят на работа след средно или след висше образование, работодателят започва да харчи пари, за да ги готви отново. Тоест имаме проблем дори с добрите служители и изпълнители. Едновременно с това обаче, за да не изостанем, ние трябва да увеличим дела на тези хора, които ще бъдат мениджъри, които ще бъдат работодатели, защото, като гледаме вълната на развитие, след десетина години ще се увеличи делът на хората, които ще бъдат едновременно и мениджъри, и работодатели, и изпълнители на самия себе си. Тоест това ще бъдат хора, които сами ще създават работа, ще бъдат своите изпълнители, те ще живеят в мрежа, както живеят децата сега, които приемаме в училище. И ние затова казваме, че основна ценност, в центъра на образователния процес трябва да бъде детето и ученикът, не учителят, не администрацията.
Водеща:
Сега, извинявайте, че ще ви прекъсна, но знаете ли, това
звучи добре, но ми прилича много на това, когато 1999 година тръгна реформата в здравеопазването, тогава пациентът трябваше да бъде в центъра на тази система. И ето вижте вече 10 години по-късно какво се случва.
С. Игнатов:
Не е същото, защото, ако направите анкета...
Водеща:
Защо да не е същото?
С. Игнатов:
...в моя предишен живот, вие ще видите, че...
Водеща:
И тук ученикът е в центъра на системата. Звучи чудесно, ама
как да стане?
С. Игнатов:
Ами, идете и проверете предишния ми живот, като казвахме
ние, че студентът е в центъра на...
Водеща:
Кой предишен живот? Недейте, че вие, така, сте като
египтолог и се обърках...
Водещ:
Чакайте сега, говорите за...
С. Игнатов:
Като ректор. Бях ректор на университет и това беше един
успешен университетски проект, и ние наистина постигнахме
студентът да бъде в центъра на целия този процес и да създаваме ярки индивидуалности. И ето, дори сега в кризата, виждате, тези институции нямат проблеми. Значи, този опит и опита на света се опитваме да го прехвърлим при нас и затова ние правим кратък закон. Защото ние не можем да предвидим в детайли всяка промяна, която ще стане, така както никой от моето поколение не беше предвидил какво ще стане след 1990 година. Не говоря за политическата промяна в България.
Водещ:
Съмнявам се, че изобщо е възможно това да се...
С. Игнатов:
Говоря за това как интернет завладя света и сега всяка
дейност, дори елементарно... аз си купувам книги, нали, никой
това не можеше да предвиди от моите учители. И затова ние трябва да създадем кратък закон, който... естествено има 18 стандарта, но те могат постоянно да се променят, защото старата, предишната концепция, на кабинет... когато Даниел Вълчев беше министър, той е юрист, те искаха да създадат нещо като кодекс, да бъде много подробен. И всъщност между нас няма конфликт. Голяма част от неговите и от предложенията на предшествениците, защото образованието е такава система, тук няма скокове и революции, те са залегнали, но променяме цялата тази философия. Тук какво е важно? Важно е да вкараме българското дете, ученика в интерактивна среда. Важно е да се изследва потенциалът на всяко дете. Важно е да намалим... днес как преподаваме - 80 процента нов материал, 20 стар, няма време за стария, хайде нов, препускаме във времето. Вчера една госпожа, тя е учителка в 8-о училище, ми се оплакваше, че винаги отлагат Дебелянов за следващия клас и т.н. Сега искаме да кажем 60 към 40, т.е. горе-долу времето за новия материал да бъде равно на времето за затвърждаване и детето, поставено в игрова или вече в зависимост от възрастта в друга ситуация, само да добива знания. Защото какъв е смисълът да излезеш с енциклопедични знания и да не владееш инструмента да ги приложиш на практика? Така че писането на този и който и да е образователен закон е изключително сложно, защото има хора, които си представят така - наредба номер еди-кой си трябва да я отменим, защото тя пречи да създадем наредба... Да, това решава днешния проблем, това са козметични промени, но когато се работи в образователната сфера, промяната трябва да предвиди развитието на света. Ако ние не предвидим какво ще се случи, някъде в средата на 2025-2026 година, ако продължаваме по старата система, ние рискуваме да имаме хора, които ще бъдат безработни. Вие виждате, ежедневно в света се захлопват кепенците на фирми, хората вече работят от къщи, офисите по друг начин ще се... преустройства, намалява делът на наемните работници. Е, има ли смисъл образователната ни система да създава хора, които да изпитат същия ужас на промяната, в буквалния смисъл, която стана 1990 година? Каква е тази образователна система, която доведе до това, че хора с две-три дипломи за висше образование и докторска степен изведнъж станаха шофьори, станаха миячи на чинии и т.н.? Това повече не бива да се допуска. Затова...
Водеща:
Добре. Колкото до интерактивността, ето, призовахте онзи ден учителите да влязат в социалните мрежи, да имат по-тесен
контакт с учениците си.
С. Игнатов:
Да.
Водеща:
Обаче не е ли редно преди този призив да се поинтересувате
колко от учителите имат компютри и колко от учителите въобще знаят що е то Фейсбук и Туитър?
С. Игнатов:
Сега, лесно е да тръгнем по пътя на оплакването. Ние, българите, обичаме да се оплакваме, че сме бедни, нещастни и
т.н. Повечето имат.
Водещ:
Ама не, не че се оплакваме, ако той учителят идея няма, той
не е отварял никога лаптоп или компютър пред себе си...
С. Игнатов:
Е, такъв учител вече... много малко е броят на тях...
Водеща:
А, няма. По малките има. По малките градове...
С. Игнатов:
Винаги има по някой...
Водеща:
...и особено по селата със сигурност има такива учители.
С. Игнатов:
Така, ето защо в новия закон сме заложили задължителна
квалификация на учителите. Пет дни минимум в годината те трябва да се преквалифицират, като предоставяме всички възможности на съвременната техника. Те могат по дистанционен път, онлайн и т.н. Но дайте да кажем нещо положително. Ние, българите, знаете ли защо сме нещастни? Ние сме нещастни, защото само се сравняваме обикновено с най-високо развитите и търсим
различията. Ако търсим общите неща, ще се окаже, че те са
повече, отколкото различията, и тогава ще бъдем щастливи. Обаче човек така е устроен, гледа лъскавите неща...
Водеща:
Според вас кои са общите неща, които биха могли да ни
направят щастливи?
С. Игнатов:
Общите неща са това, че в целия свят в момента, в
цивилизования свят тече процес на осмисляне, на промяна в
образователната система и България не изостава, а тъкмо
обратното. Е, наскоро беше съвет на министрите в Будапеща, мога да ви кажа, че бившите страни от източния блок гледат на нас с респект, защото ние изпреварихме много от тях. При нас вече няма ВАК, една стара наследена система, която организира развитието на хората в науката и висшето образование. Имаме добър закон за стимулиране на научните изследвания. Скоро ще имаме тази... най-после, от 2003 година се чака стратегията за, националната стратегия за научни изследвания, която вече изследва икономическия профил на страната и казва - тук сме силни, тук ще заложим. Е сега през юни вие ще видите, ние сме в криза, нали, в криза, в криза, обаче през юни ние променяме системата на финансиране на българските университети и добрите професионални направления и специалности ще получат повече.
Водещ:
Получават повече.
С. Игнатов:
Ама, тук вижте какво ще стане сега. Помните ли бюджета,
бяхме заложили за инженерни специалности едни пари и не се прие в бюджета. Обаче ние го предвидихме в новия и сега
природо-математическите и инженерните, защото това са хората, които ще организират производството, а България, ако няма производство, няма да бъде богата никога, те ще получат 10 процента повече.
Водещ:
Добре, мога ли да ви попитам. . .
С. Игнатов:
Ветеринарната медицина - 10 процента, защото всичко, каквото ядем на масата, зависи от тези лекари.
Водещ:
И вие самият сте специалист в хуманитарна област. Разбирам
икономическата изгода от инженерните, примерно математическите науки, но как ще се развива хуманитаристиката при тези нови условия все пак?
С. Игнатов:
А какво й пречи да се развива на хуманитаристиката. Ние в
момента. . . Вижте сега, дори и най-богатите страни решават и
всяка година правят една стъпка в развитие. България в момента се намира в криза от гледна точка на кадри, които произвеждат качествено и които могат да организират производство, т.е. ние имаме нужда от реформа на професионалното образование, имаме нужда, и слава богу, благодаря на българските индустриалци, че те погледнаха към темата и те поискаха да станат активни съучастници в процеса на професионалното образование, така че те да кажат от какви специалности има нужда, да ги подпомогнат и да осигурят развитието след това на тези хора. Те казаха, че имаме нужда от инженерно образование, поне 150 инженери са готови те да финансират. Те са готови да създадат този триъгълник - професионално училище, висшето училище, където са инженерните специалности, и тези институти от академията, защото ако няма наука, няма висше образование, ако няма добро висше образование, няма го другото. Така че засега нека да заложим на тези специалности, защото не може от ровене в кофите за боклук и от смяна на чаршафи по курортите, само от това България да бъде богата. Трябва да се произвежда нещо и изходът от кризата е в ръцете на образованието, защото това е дългосрочната, стабилна перспектива да можем да се справим с всяка кризисна ситуация.
Водеща:
Добре де, ама като казвате, че налучкваме правилния път, че
сме на гребена на вълната по промени в образованието, защо само за миналата година, 2010 г., близо 8 хиляди учители са напуснали системата?
С. Игнатов:
Ами, много просто, демографската криза доведе до това. След
като няма ученици, тези учители естествено нямат работа. Обаче те вече ще имат работа, защото ние въведохме, правителството на ГЕРБ го направи това, целодневна организация на учебния процес вече за първи клас, тази година имаме и втори клас, значи 24 милиона тази година в кризата отиват за тази целодневна. . . Не казваме цял детето да седи на чина.
Водеща:
Ама, как ще се случи това целодневното, защото аз не си го
представям?
С. Игнатов:
Ами, там, където. . . Ние започнахме поетапно. Там, където
има условия, то вече се случва и хората са много доволни, защото детето първо си готви уроците. . . Първо, родителите знаят къде са децата им, да започнем от това. Искаме паралелно с подготовката за следващия ден да вкараме много извънкласни дейности. Спортът задължително трябва да навлезе колкото се може повече точно в тази целодневна организация. И аз твърдя изкуствата, защото те изграждат душата. Значи, имаме първи и втори клас. Спечелихме, договорихме на 1 декември към 180 милиона за целодневна организация до 8 клас в средищните училища, те са около 800 в България. Това включва транспорта, включва поевтиняване на храната, издръжката на детето, всичките образователни изисквания към него. И трябва да ви кажа, че сега, като бях в Англия, колегите се учудват, защото в страни, по-богати от България, тази целодневна организация е до 15.00 часа. Ако искаш до 17.00, вече родителите плащат, а България, която е в криза, правителството е осигурило средства, така че нашите деца да бъдат наред.
Водещ:
Г-н министър, кажете моля ви се и за учебниците, защото
знаете, че се появиха доста недоразумения там.
Водеща:
Как ще ги пренапишете до 2013 г.?
С. Игнатов:
Първо, ще ви кажа, че ние постоянно изтегляме учебници,
където виждаме нередности, за да. . . Процесът е много, много
прост. В момента се прави, завършва се прегледът на държавните образователни изисквания. Поне от 8 години това не е правено. Държавните образователни изисквания в България са насочени към обем, нали, ние наизустяваме, и много съдържание.
Водещ:
Именно.
С. Игнатов:
Ние искаме да ги трансформираме към ключови компетентности, т.е. детето трябва да получи този инструмент, с който да се справя. То трябва да знае, може да не е изучило всички произведения на един автор, но като му попадне някакво съчинение от този автор, на базата на тези компетенции, то да се досети, че явно за него става дума. И сега, като променим държавно-образователните изисквания, това ще се отрази на промяната в учебната програма и естествено на учебниците. Така че докъм 2013 г. вече се залага моделът на новите учебници. Освен това дайте да си кажем честно, от Централна Европа на запад вече почти няма учебници, тъй като. . . има, да, има електронни и интерактивни и това е заложено в проекта за новия закон. Има, учителите дават актуални материали на децата. И като казвам за електронни, много е важно. . . сега, в момента, то е заложено и в проекта за закон, но усилено с една група аз работя, искам да видя най-добрия модел за електронизация на българското училище.
Водеща:
Това за електронните учебници е хубаво, обаче няма ли да
настъпи хаос, ако махнете това ограничение от три варианта на учебници по предмет?
С. Игнатов:
И какъв хаос ще настъпи?
Водеща:
Ами, всеки ще си пише, каквото си иска, и учителите ще си
чудят кой учебник да изберат.
С. Игнатов:
Не, не, всеки не може да си пише, каквото си иска, защото
има държавно-образователни изисквания.
Водеща:
Така де, но мисълта ми е, че вариантите ще станат N.
С. Игнатов:
И все пак ние ще кажем кои са одобрените според нашите
изисквания. . .
Водещ:
Разбира се. . .
С. Игнатов:
. . . от тези много учебници. Освен това учителят вече има
нова, нова роля. Този учител, който седеше там, на високо в
катедрата, и наливаше знания на децата, вече преминава в
медиатор, тъй като децата сами вече умеят да добиват информация и те наистина идват много подготвени още в първи клас. И тук е важно да кажем, че задължително сме. . . предлагаме, то вече е въведено с промяната в действащия закон, две години предучилищна подготовка, за да може да има социализация на децата, за да може да се овладее книжовният български език и от тези, чийто. . . за които българският език не е майчин, и за другите. . .
Водещ:
Не мисълта е просто да не им дойде много, от много рано
много.
С. Игнатов:
Е, какво ще им дойде много - ще знаят цветовете, ще знаят да
си напишат името, на колко са гадинки, ще знаят, че това е
дърво, а другото е нещо друго, че краставицата не расте по
дърветата, ще познава животните, ще си играе цял ден. И понеже в България има все още социално слаби семейства, не е ли хубаво техните деца да бъдат на топло, да бъдат нахранени, да има къде да спят. . .
Водещ:
Хубаво. . .
С. Игнатов:
. . . и за тях да се грижат, да се грижат квалифицирани
специалисти. Ама, да се върнем към електронната тема.
Електронизацията на учебния процес ще премахне необходимостта от тези грипни ли дървени, там, всякакви видове ваканции. Защото онлайн може да се обучават децата през тази седмица. И понеже стана дума за ваканциите. . .
Водеща:
Да, кажете защо да не започва учебната година на 15
септември.
С. Игнатов:
Ама, тя ще си. . . Никой не я отменя.
Водеща:
Така, де, разбирам, че тази година ще си почне на 15. . .
Ама, не, тази и досега никой не е взел решение да има промяна за 15 септември, обаче. . .
Водеща:
Откъде идва този дебат тогава. . .
С. Игнатов:
Значи, дебатът идва от. . .
Водеща:
. . . по началото.
С. Игнатов:
Аз участвам в него от една година. Предишните министри
сигурно от предишните години. В нашето общество се ускорява и се усилва темата откога да се започва учебната година. И затова ние сме създали множество работни групи. В тях участват учениците, тези, които бяха активни във "Фейсбук" и искаха да излязат на протест. Сега те са в работните групи. Родителски организации, тоест там са майките, родителите на децата, педагогически специалисти, общественици. В по-голяма част от Европа и от света учебната година започва на 1 септември. В Германия, вие ще видите, има места, където в края на август там, там дори има плаващи, такива, дати.
Водеща:
И в Швейцария е така, да.
С. Игнатов:
Да. В България е започвала на 1 септември след Първата
световна война, за да се прибере реколтата, при земеделското
правителство е въведена 15 септември. Аз помня навремето и
учебната година в университетите почваше през септември и после ходехме на едни бригади, и тя си започва от 1 октомври. . . Така че майките казват следното: какво ще ги правим тези деца, те са се върнали, отпуската е приключила през август месец и затова. Има различни предложения. Но сега ще ви кажа само. . .
Водеща:
Задръжте само за секунда, само за да видим, да видим една
анкета, съвсем кратичка, за това именно какви са различните
мнения по повод началото на учебната година, анкета сред децата и техните родители.
(излъчва се репортаж - бел.ред.)
Водещ:
Господин министър, вие късмет с възрастните май ударихте в
тая анкета.
С. Игнатов:
Моля?
Водещ:
Имахте късмет с възрастните. Похвалиха ви.
С. Игнатов:
Да, ето, ето защо има десетки. . .
Водеща:
Обаче децата казват: има море и ала-бала през лятото.
Водещ:
И ала-бала през лятото.
С. Игнатов:
Да. Има десетки работни групи. Децата казват и друго. Преди
няколко дни децата от едно училище пък казваха: по-добре да
имаме по-кратки, но по-чести ваканции. И сега. . . Значи, ние
предложихме философията на промяната. Законът се пише.
Едновременно с това от април миналата година обикаляме страната.
Има едни кръгли маси за това как да изглежда българското
училище през XXI век и когато постигнем единно мнение, защото тука вече не става дума за кой знае каква философска промяна, а става дума за навици, но става дума и за експертно мнение, особено на психолози и педагогическите съветници. Колегията смята, че особено за малките тази дълга ваканция, тя всъщност е по-голяма от втория им срок или е равна на него, децата забравят какво са правили в училище. Петнайсети септември е радост за децата, но едновременно с това изпадат в стрес, защото се започва от първия ден в съвършено друг ритъм. Но това, което повечето смятаме, е, че около 1 ноември трябва да има още 2-3 дни, за да стане една малка такава ваканция, за да раздели много дългия първи срок и да могат те да си отдъхнат. Така че . . .
Водеща:
Добре.
С. Игнатов:
. . . това е въпрос на дискусия.
Водеща:
Трябва да приключваме. Ще завърша с една молба към вас. Тя е съвсем лична. Моля ви да повишите трудността на матурите.
С. Игнатов:
А, това ще го направим. Заложено е в нашата концепция.
Първото, което трябва да направим, е да няма средно аритметично, по което да изчислим тази година колко съответства на тройка.
Водеща:
Аха . . .
С. Игнатов:
А трябва да заковем критериите и да се знае - това е
положението, защото имаме нужда от качество. Качеството на живот на улицата, от което се оплакват хората, е ниско, всъщност е резултат и от образователната система.
Водеща:
Добре, благодаря ви за това интервю, образователният министър Сергей Игнатов бе наш гост.