Баща ми не беше герой – синът на Хрушчов Сергей Никитич

Бойко Василев разговаря със сина на Никита Хрушчов - Сергей Хрушчов, който представи у нас том първи "Хора. Години. Власт." от мемоарната трилогия на баща си.

- Сергей Никитич, смятате ли, че Вашият баща има нужда от реабилитация? Все пак той остана в историята като лидера, който изнесе Сталин от мавзолея и разстреля Берия. А това не е малко.

- Баща ми няма нужда от никаква реабилитация. Защото преобрази света, Съветския съюз и днешна Русия. Друг е въпросът, че онези хора, които днес се опитват да реабилитират Сталин, изопачават историята и измислят днес някакви антихрушчовски факти - защото, ако се опитвате да направите герой от Сталин, естествено Хрушчов ще е антигерой.

- А кой се опитва да реабилитира Сталин?

- Днес в Русия се води много сериозна кампания за дискредитиране на Хрушчов и за реабилитирането на Сталин работят много сериозни професионалисти. Мисля, че те са във ФСБ /Федералната служба за сигурност/. През 1967 година с това се занимаваше отдел „К", който беше създаден за водене на пропаганда в Германия, по-късно той беше преобразуван в отдел „А" и по нареждане на Шелепин и Семичасних - председателя на КГБ - бяха създавани различни образи - че Хрушчов унищожавал архивите, че синът на Хрушчов бил взет в плен, че Хрушчов играл пред Сталин гопак и всякакви други неща.

- Че е удрял с обувка в ООН

- Не, удрянето с обувка в ООН е вече нещо друго, това е американски епизод от Студената война. Наистина Хрушчов беше в ООН, наистина си изгуби обувката, наистина тя е била пред него и когато е искал да му се даде думата, е махал с ръка. И тъй като водещият не му обърнал внимание, потропал с нея. Той не е отишъл с обувката в ръка на трибуната, не я е вдигал в ръката си и снимката, която обикаля из Интернет е фотомонтаж, при това не много качествен.

- Кой създаде отрицателния образ на Хрушчов - от царевицата до обувката? Брежнев или някаква носталгия по Сталин?

- Не, въпросът с царевицата е просто въпрос на преход, на въвеждане на новото. Когато Хрушчов предлага да се премине към отглеждането на царевица - българите са я отглеждали, украинците са я отглеждали - а в Централна Русия не е била приета, защото трябва да се плеви, тори и хората не са я приемали по същия начин, както на времето не са приемали картофите. Когато Екатерина е въвеждала отглеждането на картофи, е имало въстания. Сега това отмина. Вицове за царевицата разказват журналистите, кинокритиците, телевизионните режисьори, а в селското стопанство тя естествено е приета - ако искате да отглеждате добитък за месо, трябва да го храните с царевица. Затова тук има различни варианти - царевицата е преходен период в земеделската култура, а що се отнася до разни други разкази - има професионалисти, които мислят върху това, ще погледнат що за човек сте, ще прочетат биографията ви и ще кажат: „Аха, синът му е загинал, не са останали никакви следи, значи за това може да се каже нещо". Или например ще измисля, че Хрушчов е унищожил архивите, които не е унищожавал, а са изгубени по време на войната и след като архивите ги няма, мога да кажа за него каквото ми скимне.

- Да си представим за малко, че руснаците трябва да избират - Сталин или Хрушчов? Диктатора или привърженика на компромиса? Кого биха избрали?

- Руснаците вече избраха Сталин. Преди две години имаше телевизионна игра за това, кой е най-великият руснак и стана скандал, защото повечето гласуваха за Сталин. След това вече смениха начина на гласуване, уж имаше някакво жури, което изкара напред един древен митичен герой Александър Невски, втори не си спомням кой стана, според мен някакъв царски министър и след това вече на трето място беше Сталин.

- Според Вас това е несправедливо?

- Това е несправедливо, но когато създават отрицателен образ на Хрушчов, те създават положителния образ на Сталин; те казват, че Сталин е направил от Съветския съюз велика държава, Сталин спечелил войната, Сталин всичко... И вие започвате да вярвате.

- Но в книгата се вижда, че в началото и Хрушчов е бил очарован от Сталин.

- Разбирате ли, по време на борбата след Ленин ситуацията е била сложна и докато Сталин не се превърна в кървав тиранин, и не започна да унищожава всички, при избора между всички онези революционни лидери, които бяха на повърхността, Сталин е бил най-прагматичният. Въпреки че, както знаем днес, Троцки също се е проявил като прагматичен лидер и Сталин до голяма степен се е придържал към плановете, които е набелязал Троцки.

- Имате ли личен спомен за Сталин? Говорихте ли си вкъщи за него?

- Вижте, имаше два периода. Докато беше жив Сталин, никой нищо не е говорил за Сталин в тесен семеен кръг. Дори когато пристигнахме в Москва, първото, което ми каза баща ми, беше: „Ако звънне този телефон и кажат, че се обаждат от секретариата на Сталин, не казвай нито дума, само кажи „Сега ще го извикам". Защото ако всяка грешно казана дума от обикновен човек беше опасна за съдбата му, грешно казана дума от нас беше сто пъти по-опасна. Когато умря Сталин... Сталин беше фигура, която оказваше върху хората всесилно влияние, той беше гений на властта, отрицателен гений на властта. След смъртта му всички говореха за Сталин - Хрушчов, баща ми и Микоян говореха отрицателни неща за Сталин, а, да речем, Молотов и Каганович превъзнасяха Сталин, но всичките им разговори стигаха до Сталин.

- Страхувахте ли се, когато умря Сталин ... Разбирахте ли какво прави баща Ви?

- Нищо не разбирах, бях на 17-18 години, току що бях влязъл в института, смятах Сталин за велик гений, за баща на народите, плаках при смъртта му. Бях сред тези хора, които отидоха на погребението му, бях на Трубния площад, не съм виждал камарите от трупове, за които разказват, явно в това има големи преувеличения. Но до сутринта не можех да изляза оттам и когато сутринта се прибрах вкъщи, никой не си беше лягал, бяха ме търсили във всички болници. И бях поразен, когато баща ми каза: „Защо ходи да гледаш! Като искаш да го видиш, отиваме заедно и го гледай колкото си искаш". Помислих си: „Как може да говори така?" Нищо не знаех за цялата тази борба и наивно смятах, че там цари мир и спокойствие и наследниците на Сталин заедно го оплакват и ще продължат делото му.

- Невероятно е това, което казвате. Дори Вие не сте знаели...

- Как бих могъл да разбирам, след като по времето на Сталин беше невъзможно да се говори за това, а след това баща ми не говореше особено много вкъщи за тези неща. Знаете ли, той много обичаше да говори за нещата, които го вълнуваха - как се отглежда царевицата, или соята, или елдата, какво представляват различните почви, какви нови технологии има в жилищното строителство. Но приказките за това, че Молотов е такъв, Кириченко - инакъв, а Живков е еди какъв бяха забранени при нас. Това беше тема, която не можеше да бъде засягана вкъщи, по-късно можеха вече да говорят с Маленков за ракетите, например, които бяха строго секретни, но той не позволяваше разговори за това, как се отнася към един или друг политически деец.

- Кой беше звездният миг на Хрушчов? Разстрелът на Берия, Двадесетия конгрес, полетът на Гагарин, размразяването, развръзката на Карибската криза, Сталинград?

- Имал е много звездни мигове - и Сталинград, и Курск, и всичко, което изброихте, защото това са крачки по пътя му. А може би звездният му миг не дойде. Защото през 62-та година беше решил, че трябва коренно да променим нашата система, че трябва да децентрализираме икономиката и да дадем властта в ръцете на директорите на предприятия, тоест онова, което по-късно направи Дън Сяо Пин, онова, което може би щеше да превърне Съветския съюз в най-силната държава в света. Щеше да напише нова конституция, в която казва, че властта трябва да бъде ограничена, че парламентът трябва да контролира изпълнителната власт, че изборите трябва да се провеждат не с един кандидат, че трябва да има няколко партии. Затова го свалиха от власт и сигурно звездният му миг не настъпи.

- А Вие?

- Изживях три живота - първият ми живот беше свързан с ракетите, спътниците, от 58-ма до 68-ма година. Не съм се занимавал с Гагарин, не съм работил с Корольов, работех с Владимир Николаевич Челомей, правехме крилати ракети за подводниците. По онова време те с 10 години изпреварваха американските, американците ни настигнаха едва през 87-ма година, когато направиха Томахоук, а в Русия тогава спряха да работят върху крилатите ракети.
След това, след 68-ма година до 91-ва се занимавах с изчислителна техника, включително и в България, работехме върху системи за управление на промишлеността. А от 91-ва година вече пиша книги, история, редактирах всички спомени на баща си, чийто първи том сега представяме в България. Написах голяма и според мен интересна трилогия за баща си, в която описвам неговите реформи, звездните му мигове... Така че това са тези три мои живота.

- Да поговорим за Вашия първи живот... По време на Карибската криза светът беше на крачка от ядрената война. Беше ли готов Хрушчов да върви до края? И кой беше героят на развръзката: Хрушчов, Кенеди, Кастро?

- Хрушчов е преживял множество кризи през живота си и Карибската криза не беше най-страшната. Бил е в Сталинград, в Киев, в Курск по време на войната. Ние живеехме в свят, който постоянно беше на прага на войната. Това беше политиката, обявена от Дълес през 1952 година, която прие Хрушчов, защото казваше, че ако искаме американците да се отнасят с нас като с равни, трябва да играем по техните правила. И Карибската криза стана кулминация на това не защото тя беше най-страшната, а защото беше най-страшната за американците, а за съжаление и вие в България, и ние в Русия живеем по правилата на американците. Защото ако войната би започнала покрай Берлин, тогава бяхме също толкова близо до война, щяхме да се избиваме един друг в Европа, а американците щяха да ни гледат по телевизията. А тук видяха, че и те могат да бъдат убити и това им направи толкова страшно психологическо впечатление, това беше страшна психологическа криза за американците - врагът е пред вратите ни. Те живеят с друг манталитет, при нас врагът винаги е бил пред вратите ни - при вас са били турците, при нас са били турците, ако турците се сменят с американци - какво, случило се... А за тях това беше много страшно. И разбира се много ни провървя, че начело на Америка беше не такъв човек, като Буш младши, който първо стреля и после мисли, а беше Кенеди, който първо ще помисли, после ще помисли още веднъж. И той предложи на също така уравновесения политик Хрушчов сделка. И сме им благодарни и на двамата, че за четири дни се спазариха за взаимно приемливи условия. Кенеди каза: „ние се отказваме от инвазията в Куба, но вие махате ракетите". Хрушчов каза „Съгласен съм, постигнах своето. Махам ракетите". И си стиснаха ръцете. Това е. Хубаво е, когато начело на света стоят уравновесени хора.

- Хрушчов вярваше ли в комунизма?

- Хрушчов вярваше в добрия живот за хората. Казваше, че комунизмът е нещо много хубаво, но комунизъм без паница хубав борш и филия с парче сланина не е нужен никому. Той вярваше в такъв комунизъм.

- Но той е видял глада, Голодомора в Украйна и други престъпления на сталинизма.

- Вижте, когато говорим за комунизма, комунизмът е една утопия, която казва, че всички хора трябва да са равни, че трябва да се вземе принадлежащото на богатите и да се раздели между бедните. Тази утопия блуждае постоянно. Първия комунист е бил Исус Христос и затова са го разпънали. После е бил съветникът и канцлер на Британската империя по времето на Хенри VІІІ Томас Мор, след това през ХІV век е бил Кампанела, след това Карл Маркс. През първия етап Хрушчов, разбира се е вярвал в комунизма, но комунизмът за Хрушчов представляваше добър живот и всъщност през последния си период започна да строи комунизъм, подобен на китайския. Тоест успешна пазарна икономика.

- Какъв беше Вашият баща? Питам за истинското му лице?.

- Много добър, всички много се обичахме. Беше строг, но не ни наказваше. Главнокомандващ в семейството ни беше мама, но когато казваше „Баща ви ще разбере, че сте се държали зле и ще му бъде много неприятно" знаехме, че нещата стават сериозни. Той никога няма да ни каже, че не можете да правите така, цялото време прекарвахме заедно. Той не беше баща, който ще ни поучава - другите бащи да речем четат наставления, не - той ни приобщаваше към живота си, присъствахме на разговорите му не за политика, а за някакви иновации. Ходеше на лов с другарите си, бях на десет години, до тогава ходех с него без пушка, на десет години ми даде малка пушка двадесети калибър и ми каза: „Ето, вече и ти си ловец. Ще ходим заедно". И аз бях много горд, въпреки че така и не ми даде патрони.

- Какво мислеше Хрушчов за България?

- Той се отнасяше към българите, как да кажа, с голямо уважение, защото му бяха останали спомени - велики градинари от преди революцията. Казваше, че първото нещо, което е запомнил, са най-вкусните на света български домати. А казваше, че сега при социализма доматите са им кисели и не стават за ядене. Имаше много добри отношения с всички страни, включително и с България.

- Вашият баща искаше да догони и надмине Америка и беше на крачка от войната с нея по време на Карибската криза. А Вие станахте американски гражданин. Защо?

- Баща ми искаше да настигне и надмине Америка, но нямаше намерение да воюва с Америка. Защото той казваше, че ще победи онази система, която ще осигури по-добър живот за хората. Ние не можем да ги накараме да променят живота си със силата на оръжието и това не ни трябва. Повтаряше, че американците сега са по-ефективни от нас. Казваше им: „Ще се научим на всичко от вас, а след това или вие ще се присъедините към нас и заедно ще вървим напред, или ще ви кажем довиждане". Затова отношението му към Америка беше не като към враг, а като към страна, от която трябва да се учим и да продължаваме да се учим да развиваме технологии.
Оказах се в Америка случайно. През 91-а година, когато свърши студената война бях поканен от Том Уотсън, който също се занимаваше с изчислителна техника, но на друго ниво - той беше президент на ІВМ, и навремето е посрещал баща ми във фирмата пред 59-а година. Заминах за една година, но това беше през 91-а година. След три месеца изчезна Съветския съюз. Разбрах, че съм им интересен, интересен с това, че мога да пиша книги и това им харесваше, че мога да уча студентите им да разбират Русия и Европа. А станах гражданин на САЩ през 99-а година, когато разбрах, че в Русия на никого не му трябвам, а живея вече достатъчно дълго там и с получаването на американски паспорт получавам привилегии, но не си губя руския паспорт. Имам руски паспорт, имам апартамент в Москва, децата ми са в Москва, но пък с американски паспорт ми е по-лесно да дойда, да речем, в България. Когато ме поканиха, от издателството ме попитаха: „С какъв паспорт ще дойдете?" „С какъвто кажете - ако искате с руски, ако искате с американски". Казаха ми: „С руския трябва да Ви вадим виза, а с американския направо можете да идвате". Нали виждате - много е удобно.

- А колко руски учени има сега в Америка?

- Във всеки случай всички стойностни учени, които работеха в моя институт за електронно-изчислителни машини са там. Продължаваме да общуваме. Ако става въпрос изобщо за статистика, наскоро четох в „Российская газета", че в Америка работят 25 хиляди руски доктори на науките, а в Русия са останали 40 хиляди. Колко доктори на науките работят в Европа не знам, тоест много са. Американците винаги подбират най-добрите. Ако пристигнете в Америка и искате да получите право да живеете там, има квоти за такива, за такива, за различни специалности и има една графа озаглавена „човек с изключителни възможности". И ако представите, че сте доктор на науките или още нещо такова, без каквито и да било ограничения ви даваме документ за постоянно пребиваване. И така всеки един може да пристигне и те достатъчно успешно процъфтяват поради това в най-различни научни области. Знам, че мои студенти пристигат така, имам студенти от Южна Корея до България.

- Вие сте син на баща си и експерт по изчислителна техника. Мислите ли, че историята е рационално нещо? Че тя ще съди справедливо всички, включително Никита Сергеевич Хрушчов?

- Надявам се на това, но ако погледнем историята - вече съм специалист по история - днешната фалшификациите на историята, с които се занимават в Русия сега професионалисти, далеч не са първите. Когато четем и гледаме пиесите на Шекспир за Макбет и другите отрицателни герои, виждаме, че са изградени върху истории, фалшифицирани от династиите, дошли след йоркската. И едва сега англичаните започват да си изясняват, че не я е имало всичката тази кръв, е измислена от онези, които са свалили тези династии от власт. Иван Грозни пренаписва историята веднъж, Романови я пренаписват втори път, Сталин я пренаписва трети път, сега я пренаписват за четвърти път и затова мога само да се надявам.

- Мислите ли, че фалшификацията на историята може да трае вечно?

- Мисля, че с годините става все по-трудно и по-трудно да се фалшифицира историята и сега дори не е и възможно. Защото когато хрониките са били писани на ръка, тази хроника е можело да бъде пренаписана, а сега когато разполагате с всичко от телевизията до уикиликс, нещата ще изплуват някъде. Когато днес говорихме, че някой фалшифицира архивите, това вече не е възможно, защото можете да откраднете една страничка от едно място, но съществуват още стотици копия.

- Може би тя е справедлива и ще съди Вашия баща справедливо...

- Надявам се на това, защото днес само на едно място, една организация, която се нарича ФСБ, в една страна - Русия измисля за Хрушчов всякакви небивалици. Е, и хората, които не гледат архивите, ги повтарят, разбира се и телевизията, която не се занимават със сериозни архивни изследвания. Но ако говорите със сериозни историци и в Русия, и по света, те гледат на Хрушчов достатъчно обективно. И мисля, че дори в Америка образът му се променя - ако по време на студената война той беше врагът, от когото всички се страхуваха, то днес получавам много писма, в които ми разказват, как са посрещали Хрушчов, колко им е бил симпатичен. Защото, за разлика от Сталин, е бил жив човек. Защото е се е опитвал да направи нещата по-добри в този свят.

- Последно, съжалявате ли че не му казахте „Татко, вие сте герой"?

- Не съжалявам, защото той не беше герой - беше човек, посветил живота си на онова, което искаше да прави. И в този смисъл не беше герой, беше щастлив човек.