Кризата в Гърция: Банките в деня след вота

Сценарии за това какво ще стане с банките и депозитите след референдума в Гърция /Материал на информационния уебсайт NEWS.IN, /

Бъдещето на гръцките финансово-кредитни институции е в ръцете на Европейската централна банка (ЕЦБ), а заедно с него и това на депозитите на гърците. ЕЦБ остави непроменен тавана на механизма за спешна ликвидност ЕЛА до следващата седмица, но от понеделник, веднага след общнонародното допитване в Гърция, се очаква тя отново да вземе решения.

Предстоящите решения разпалват сценарии за това какво ще се случи с банките и депозитите в Гърция. Банкови експерти смятат, че никой не може да отговори със сигурност на въпроси какво би могло да се случи, тъй като страната навлиза в абсолютно "непознати води". Защото дори и в случая с Кипър, където бяха наложени капиталови ограничения, а след това бяха орязани депозитите, средата бе напълно различна, а оттогава досега настъпиха промени от юридическо естество относно рамката, по която става спасяването на финансово-кредитните институции.

От тази гледна точка, сценариите за банките и депозитите могат да бъдат следните:

- Първо, ако в понеделник ЕЦБ не намали механизма ЕЛА и не увеличи орязването на гръцките гаранции по депозираните ценни книжа, гръките банки продължават да работят в режим на банкова ваканция и вероятно при строги ограничения. Възможно е, ако има споразумение с кредиторите, ЕЦБ да вдигне тавана на механизма ЕЛА и да захрани с пари банките.

- Второ, ако ЕЦБ оттегли подкрепата си за гръцките банки по линия на механизма ЕЛА, нещата се усложняват. И това е така, защото банките ще трябва да върнат незабавно на ЕЦБ ликвидните средства, които са получили. А това очевидно те не са в състояние да направят. В такъв случай банките ще останат затворени за неопределено време, а банкоматите или ще спрат да пускат пари или от тях ще може да се тегли по 10-20 евро на ден. Неспособността на гръцките банки да върнат пари на ЕЦБ ги прави неплатежоспособни и те ще трябва да бъдат захранени с наличен вътрешен финансов ресурс. Ако това се случи, губещи ще са акционерите на банките, притежателите на акции и вложителите. В случай че една банка се нуждае от нови капитали, които не може да намери сама от стари или нови акционери, ще последва процедура за нейното оздравяване, която може да стигне до там, че да бъдат орязани депозитите от над 100 хиляди евро. В този смисъл, за да бъде оздравена една банка с капитали, за това ще бъдат използвани парите на акционерите и облигационерите в нея, а също и парите на вложителите, притежаващи сметки с над сто хиляди евро. Смята се, че в Гърция влоговете, надхвърлящи сто хиляди евро в една банка, които се покриват от гаранционния фонд, са малко. В същото време, по-голяма защита е осигурена за депозитите на физическите лица, за малките и средни предприятия, а също и по отношение на депозитите на големите компании.

В Гърция депозитите над сто хиляди евро са гарантирани на национално ниво от Фонд за гарантиране на влоговете и инвестициите, но парите, с които разполага този фонд/около два млрд. евро/ в никакъв случай не са достатъчно за покриване на нуждите за рекапитализация на банките. Алтернативеният сценарий предвижда депозитите косвено да бъдат орязани, тоест да бъдат обложени с извънреден данък, а събраните пари да отидат в специална сметка, чрез която да се извърши рекапитализация на банковата система. След орязване на депозитите, ако една банка продължи да има нужда от капитали, ще се наложи в този случай да се намеси Европейският фонд за финансова стабилност, който да предостави капитали на банката, а също и един по-малък процент средства /около 10 на сто/ да бъдат събрани от всяка държава. Това означава, че е възможно гръцките банки директно да отидат в чужди ръце, дъщерните им филиали да се продадат във и извън страната, а операциите и банковите служители рязко да намалеят. Не са изключени също и принудителни сливания на банки. Най-лошият вариант на този сценарий е, ако в Гърция остане само една банка под контрола на Европейския фонд за финансова стабилност.