За прехрана на семействата си: Работници от 65 държави печелят доходите си у нас

Най-много чуждестранни работници са от Узбекистан, Турция и Киргизстан.

Мебелна компания от Русе може да се похвали с "най-шарената" работна ръка, защото дава препитание на 48 души от седем държави.

Трудовият стаж на Майкъл Оливерас започва във Филипините, където получава 200 долара на месец. Спестява всеки цент, за да емигрира в Катар с надеждата за по-добри доходи.

Но мечтите му рухват, след като взима първата си заплата от 400 евро като продавач на обувки.

За да издържа семейството си избира България, макар че не знаел нищо за нея.

Майкъл Оливерас – Филипини: Заплатата ме устройва, спестявам 600 евро, които пращам във Филипините. Харесва ми, че работя само 5 дни в седмицата.

Тамим е на 23, идва от Бангладеш и не се плаши от работата в мебелния цех, иска извънредни смени, за да може да праща повече пари у дома.

Тамим Тоухидул - Бангладеш: Тук животът по-добре от Бангладеш. Последна работа – продавач дрехи, един месец – 300 лева. Там един хляб, един лев. Тук харча 300 лева, а останалите ги пращам в Бангладеш.

Брайт е преподавал биология в Нигерия, но се отказал, колкото да и обича професията си. Сега изработва мебели, за да помага на 5-членното си семейство, което се надява да види след една година.

Брайт Чинимерела Ебере: Тук всички хора са приятели. Български много труден, всеки ден уча 20 думи.

Мебелната промишленост се задъхва от липсата на кадри, а наемането на общи работници от трети страни не излиза по-изгодно, казват от бранша.

Христо Дъров – мениджър „Човешки ресурси“ в мебелна компания: Осигуряваме им подслон, те не заплащат общежитието, нито сметките, осигуряваме ваучери за храна. Изпитвахме трудности да вземем хора от Непал, Бангладеш и Индия, защото процедурите се удължиха изключително много, над 1 година.

Бизнесът трудно може да се справи без тях, затова прави всичко възможно да ги задържи.

Калоян Брайков – директор производство в мебелна компания: Останалите работници бяха изплашени, че някой ще им открадне работата, по друг начин си мислеха някакви неща. С наша помощ ги приемат добре. Те винаги са на линия, нямат личен живот, нормално нали, те са далеч от семействата си, имат желание за работа.

На практика новите служители поемат задълженията на част от българите, които вършат същата работа на Запад, но за повече пари.