Меглена Кунева за избора в политиката

Грижа ме е, важно ми е какво се случва у нас. Не бих могла да кажа на хората, които ме подкрепяха през петте месеца, в които обикалях страната, че ще изчакам друга ситуация, защото сега е много трудно. "Политиката не е аритметика, политиката е желание да дадеш всичко, каквото можеш, в този момент, на хората, които го очакват от теб", това заяви в студиото на сутрешния блок "Денят започва" Меглена Кунева, кандидат за президент на България, отговаряйки на въпроса каква е нейната мотивация да се кандидатира за президент.

Кунева не се дистанцира от връзката, която е имала с НДСВ и каза, че нейни бивши съпартийци са подкрепили кандидатурата й. Но тя подчерта категорично, че не иска партийна подкрепа, като обясни че истинският мажоритарен вот не е през партията, а когато застанеш като личност. И президентската институция е единственият шанс това да може да стане, т.е. аз смятам, че отговарям на една необходимост по този начин. Кунева каза, че няма институционализиран граждански глас, а той е много необходим именно днес. "Ние нямаме енергия в политическия си живот вече. Партиите толкова много изсмукаха енергията от политиката и не оставиха място за хората. Те идват от избори на избори", допълни още тя.

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водеща Жени Марчева:
Както ви обещах, гост на "Денят започва" е Меглена Кунева. Добро утро, Здравейте.

Меглена Кунева:
Здравейте.

Водещ:
Здравейте, г-жо Кунева.

М. Кунева:
Добро утро и на зрителите.

Водеща:
Г-жо Кунева, какво наистина конкретно наклони везните в полза на това да се включите в битката за поста на "Дондуков" 2, а да не се въздържите?

М. Кунева:
Въпросът с едната дума е винаги труден, ако трябва да го кажа съвсем кратко - грижа ме е. Грижа ми е, важно ми е какво се случва у нас. Мисля, че не бих могла да отговоря на хората, които ме подкрепят, които видях, че ме подкрепят през тези пет месеца, в които обикалях страната, не бих могла да им кажа: не мога, друг път, много ще е трудно и затова сега ще изчакам за друга ситуация, която да гарантира нещата при мен. Не е добре. Политиката не е аритметика. Политиката наистина е желание да адеш всичко, каквото можеш, в този момент на хората, които го очакват от теб.

Водеща:
Режисьорката Иглика Трифонова вчера говори за някаква екзистенциална криза, през която сте преминала, за да стигнете до това решение.

М. Кунева:
Е. .. да, Иглика е моя приятелка и беше свидетел на колебанията ми. Аз смятам, че наистина пикът на моите усилия, върхът на моите усилия беше присъединяването на България към Европейския съюз, и макар че като комисар аз наложих доброто име на България през моята работа, през моите усилия, аз мислех, че все пак най-важното е било това и то е минало. Но сега видях, че този период на България, в който сме, е всъщност повратната
точка, от която можем да обърнем страната си в истински успешна, модерна европейска държава. Аз много вярвам в нас, вярвам в усилията ни, в способностите ни, в ума ни, в чувствата ни. . . И даже в разума ни. Така че, мисля, че ще успеем. Ако днес трябва да взимаме решение за себе си, трябва да го направим бързо, отговорно и да имаме действително лични ангажименти - и като
избиратели, и като хора, които застават и казват аз мога, аз знам, аз имам вашата подкрепа и заедно ще направим това, за което сме мечтали.

Водеща:
Защо обаче независима кандидатура. В интерес на истината вие никога не сте крила пъпната си връв с НДСВ. Вие сте продукт на НДСВ в добрия смисъл на тази дума.

М. Кунева:
Да, благодаря ви, че го казвате, защото аз не обичам политическото хамелеонство. Мисля, че това е най-добрият начин всички партии да тръгнат надолу, защото хората престават въобще да вярват в политиците. Вчера имаше. .. на обявяването имаше колеги от НДСВ и след това получих въпроси ама, защо след като сте независима, те са там? Ами, тъкмо заради това, защото аз не отричам опита си и, знаете ли, много е хубаво, когато хора, с които си работил, са се разделили с теб, разделили сте вече работните си отношения, са с добри чувства един към друг. Много малко политици в България успяват да останат в добри отношения с партиите си и с хората, с които са работили досега. Така че аз смятам, че това е плюс. Не искам обаче партийна подкрепа . . .

Водеща:
Защо?

М. Кунева:
. . .и ще ви кажа защо. Защото такава е нашата система, че ние хем мечтаем за мажоритарност, хем тази мажоритарност никога я няма. Истинският мажоритарен вот е не през партията, а когато астанеш като личност, и президентската институция е единственият шанс това да може да стане. Тоест аз смятам, че отговарям на една необходимост по този начин, която ние винаги изричаме на всеки избори и никога не стигаме до край в нея. Друго за мен много важно е, че в момента няма институционализиран граждански глас, а на нас той ни е много необходим днес. А ако и парламентът, и правителството през изборите изразяват в последна сметка интересите на една партия, която е мнозинство, която е победила, то гражданският глас отсъства. Ако не използваме тази възможност, която ни е дадена през президентската институция, директно да се каже, не да си опозиция или не да поддържаш правителството, или парламента, а да кажеш какво мислят хората, винаги да повдигаш завесата на
властта. Ако си от същата партия или от опозиция има съмнения дали това ще можеш да го направиш. Това дава много голяма сила на тази институция. Ние се оплакваме, че тя е слаба, че няма достатъчно правомощия, това е начинът тя да бъде силна - гласът. И ако този глас е независим, и ако това още от самото начало е декларирано, че ще бъде пътят, по който ще се развие силата на президентската институция, за мен това е важно. Ние нямаме енергия вече в политическия си живот, знаете ли. Партиите толкова много изсмукаха енергията от политиката и не оставиха място за хората. Те идват от избори на избори.

Водеща:
И в същото време си харесват партиите.

М.Кунева:
Да.

Водеща:
Мисля, че добре знаете това, така че не отворихте ли наистина един прекалено широк фронт срещу партиите. ..

М.Кунева:
Не, това не е срещу партиите.

Водеща:
. . което на по-късен етап може да ви изиграе лоша шега?

М. Кунева:
В никакъв случай не е срещу партиите. Ние имаме такава система, която минава през пропорционалните листи, през партийния вот, но самите партии имат интерес да има една институция, която да е независима и която да може да бъде през цялото време гласът на хората, който те трябва да чуват. Аз
мисля, че това е оздравително за цялата ни политическа система. Знаете, че никога не бих избрала като първо оръжие конфронтацията. Тя може да дойде на втори или трети план, но първо трябва да се опиташ да обясниш какво добро искаш да Направиш, какви стъпки да предприемеш, така че да имаш съгласие, да има една обща цел, към която всички се стремим, и да държиш фокуса на тази цел. И едва тогава, ако се наложи, да я защитаваш
през конфронтация, аз няма да се поколебая да влезна в това. Но от какво имаме нужда в момента? От сила, сила, за да наложиш образованието - по какъв начин, да наложиш културата. Това не са силови проблеми, а те са много важни в България. Да наложиш добра икономика. Да наложиш икономика през това да сложиш вето на един закон и да обясниш защо го правиш, и да имаш хората зад себе си, които силно да кажат още в началото какво мислят. Навсякъде в Европа се прави така и аз мисля, че тази практика ще дойде в България. По-добре е сега, по-добре е на тези избори, отколкото по-късно, но съм сигурна, че това е пътят.

Водещ:
В същия контекст сме длъжни все пак да ви попитаме и това - говорите за независимост от партиите, но чуха се гласове, съмнения, че все пак вие първо сте направили едно проучване дали може да разчитате на подкрепата на определени политически партии, след това сте се решили на този ход. Ако не се лъжа, и Татяна Буруджиева така каза, че всъщност зад гърба сякаш на хората са текли преговори и вие тогава сте се съгласили. Как ще отговорите на това?

М. Кунева:
Абсолютно 100 процента и категорична неистина. Ако беше така, аз щях да взема прозрачно това решение, щях да кажа какво съм направила, през какви стъпки съм минала и да бъда кандидат на партия или на коалиция от партии, това са двете възможности в закона. Аз разбирам, че ги е страх, разбирам, че много от партиите смятат, както вие казахте, че това е против тях и ще се разбие системата. Не, системата ще се укрепи, но това ще е системата на демокрацията, а не тяхната система. Изненадана съм междувпрочем, че хората, които коментират, толкова много се плашат от гражданите и от гражданското общество. Заявявам го категорично пред вас и пред зрителите: не, не съм имала никакви разговори с партиите. Ако имах, нямаше да ми отнеме толкова дълго време, за да видя действително град по град как реагират хората. И няма и да имам. . .

Водеща:
В контекста на това, което Андрей ви попита, смятате ли, че объркахте сметките на партийните елити с вчерашното си решение, или поне на част от тях?

М. Кунева:
Така казват. Партиите имат естествен стремеж към властта, те се проявяват през властта. Ако нещата се развият в посока да има един наистина независим президент, то тогава има нов актьор, нов играч на терена и това е действително мажоритарният граждански вот. В този смисъл да, разбъркват се. Но аз смятам, че трябва да имаме. .. Вижте, партиите могат да направят политик, могат да го изберат, могат да го сложат на място и той, разбира се, е длъжен да слуша какво партиите му казват. Народът обаче може да направи държавник. Мисля, че е време, когато България вече е член на Европейския съюз, когато ние наистина сме видими с гласа си, с това, което предлагаме за себе си, за Европа, когато имаме с кой да се съизмерваме, тогава наистина е необходимо да имаме държавници.

Водеща:
Всъщност обижда ли ви това, което вчера каза лидерът на ДСБ като определение към вас, че вие сте всъщност кандидат-президентът на тройната коалиция? Междувпрочем преди време имаше такива упреци и от страна на сегашния премиер Бойко Борисов, който обясни как сте идвали в Банкя за подкрепата на ГЕРБ за втори мандат като еврокомисар, но той не ви е дал, защото вие сте мълчала за несправедливостите и неуспехите в
крайна сметка на управлението на тройната коалиция.

М. Кунева:
Ако не беше толкова сериозна тема, бих могла да се пошегувам поне три пъти по повод на тези мнения, хайде да не кажа обвинения. Първо, аз не забелязвам, и всички вие виждате, не забелязвам и сегашният комисар, изключително добрият избор на г-жа Кристалина Георгиева, да критикува правителството в Брюксел. И правилно, това не е задачата на комисаря. Европейската комисия има различни начини, много на брой, да види
как се развива всяка една от страните. В момента, в който комисарят е избран, той вече не е представител на което и да е правителство. Освен това аз бях избрана за този пост затова защото имах много широко обществено доверие. Междувпрочем това е моят път, затова вървя крачка по крачка в посоката, която съм избрала, защото всяка от тези крачки е подкрепяна от хората и аз знам, че това единствено ми дава сила. А когато се явих на избори и получих толкова голяма подкрепа за европейските избори, тогава стана ясно, че всъщност правителството е следвало, съвсем формално стана ясно, че правителството е следвало волята на народа. Не, г-н Борисов, при цялото ми уважение към неговата длъжност в момента, някак си пропусна да разбере, че... това, което аз исках да му обясня и му обясних, и му казаха много мои колеги от Европейската комисия, че ако остави комисар, който е бил европеец на годината, комисар на годината, втори мандат, България може да преговаря за ресор и това е в националния интерес. И това беше единственият ни разговор с него, друг нямах. Не му се стори важно. Разбирам го, това е точно партийният подход - комисарят ще бъде наш, той го беше заявил още от самото начало, ще бъде партиен избор на ГЕРБ. Аз мисля, че в последна сметка е по-добре така, защото е важно те да слушат г-жа Георгиева. След като това е техният избор и в нея имат доверие, много по-добре е тя да бъде комисарят, и тя се справя чудесно. Тъй че това беше единственият разговор. Колкото до г-н Иван Костов, аз съм изненадана, дори не ми се ще да го коментирам. Толкова е очевидно погрешно и ми е жал да видя един политик, който е бил министър-председател, да реагира така панически. Съжалявам за него.

Водеща:
Ще се вслушате ли в думите на лидера на ДПС Ахмед Доган, който напомни преди няколко седмици, че досега в най-новата ни история български президент не е избран без гласовете на ДПС. Ще се опитате ли да спечелите поне част от електората на ДПС?

М. Кунева:
А това, че говорите за електората, е наистина важно. Електоратът се обезличи много като дума, затова аз няма да я използвам в моята лексика, не съм го правила и досега, от която и да е политическа сила. Ако целите, които поставям - икономика, работа за всички, образование, защото иначе няма и икономика, култура, с една дума държавност и духовност, правосъдие и вътрешен ред. Ако това са приоритети, върху които можем да се обединим, ако хората ги харесват, ако те имат достатъчно привлекателност за най-различни. . . привърженици на най-различни политически сили, то това е единството, което аз искам да постигна. Президентът трябва да обединява нацията. Затова ще изляза с платформа, за да няма никакви недомлъвки. Мисля, че до 10 дена ще бъде готова. Тази платформа в началото няма да е съвършена, но в рамките на следващите месеци с много мнения от всички страни, аз започвам още днес буквално среща с неправителствени организации, тя ще се промени. Смятам, ако аз спечеля изборите, смятам всяка година да казвам какво ми предстои да правя с другите институции, това се прави между другото в Европа, т.нар. общ план, и накрая на всяка година да отчитаме какво е състоянието на нацията, докъде сме стигнали, какво съм направила и какво сме направили заедно с другите институции. Има страшно много възможности, ако гражданският глас подкрепи президентската институция. За мен единствено тогава има смисъл, а не просто заради поста.

Водещ:
Като заговорихте за. . .

Водеща:
Все пак ласкае ли ви хипотезата, че БСП може да се откаже от свой собствен кандидат и да застане зад вашата кандидатура?

М. Кунева:
Нямам представа. Нормално е в една, така, как да кажа, културна политическа среда, когато един кандидат се обяви, да се обади на лидерите на всички политически сили, да им каже за своето решение и от другата страна да чуе пожелавам ви успех. Тъй като обаче нашата среда е до такава степен изкривена, че ме накара дори да не направя този толкова прост човешки жест да кажа аз се кандидатирам, да го кажа на г-н Костов, на г-н Борисов, на г-н Станишев, не съм се обаждала, защото не знам как би могло това да се изтълкува. Казвам ви го заради факта, че действително нямам никакви контакти, не зная какво биха решили партиите. Те имат собствена логика, имат собствена динамика и имат собствен интерес. Не бих могла да го коментирам.

Водещ:
Добре, вие заговорихте вече за платформата. Вчера казахте нещо, ще го цитирам по памет. Ще се радвам да ме поправите, ако не съм прав, за това как ще пазите българския лев. Бихте ли ни го разтълкували това?

М. Кунева:
Да, това е всъщност до голяма степен свързано с борда. Почти всички български политици са питани вие "за" или "против" валутния борд сте? За мен това е едно от най-добрите лекарства, за да може българският лев да остане стабилен, а междувпрочем много се радвам, че една от темите, които аз ще сложа и в платформата, свързани с икономическото развитие на България, и по която бих се надявала да работя, е влизането на България в еврозоната. Не мога да поставя точната дата. Ние имахме планирано това да се случи 2013 г., но трябва да видим заедно с правителството по-нататък, ако разбира се, ме изберат. . .

Водещ:
За президент.

М. Кунева:
. . . хората за президент, коя е добрата година, коя е годината, в която потребителите ще бъдат най-добре защитени, а и икономиката. Това са. . . Това е много важна крачка в живота на една страна.

Водеща:
Всъщност още сега, в самото начало, кого разпознавате като свой основен политически опонент?

М. Кунева:
Нека да видя реакциите. До тук освен грубост и повърхностност не видях нищо от страна на негативните реакции. Искам да благодаря за добрите думи на всеки един от политиците, който каза, че съм сериозна кандидатура. Всъщност България има нужда от сериозни кандидатури, от която и политическа сила да са те. Аз бих искала да се състезавам в А отбор, с политици, които наистина са на ниво, качествени, с възгледи, а не непрекъснато да правим и да минава нашият разговор през аритметиката на партията. Това е страшна загуба на време.

Водещ:
И все пак. . .

М. Кунева:
Кои са моите политически опоненти?

Водещ:
Да.

М. Кунева:
Не зная. Няма все още никой обявен. Ако трябва да повторя думите си от вчера, това е безработицата, това е слабото икономическо развитие на България, спадането на инвестициите, състоянието на образованието, състоянието на културата, състоянието на държавността. Аз ще търся обединение и се надявам това обединение да започна да го градя с ангажирани политически хора, достатъчно широко скроени още по време на дебатите, по време на предизборната кампания. Трябва да имаме общо пространство, общи цели, пък който може най-добре - да ги защити.

Водеща:
Добре. На финала, казахте вчера, че има политици реформатори и политици декоратори. . .

Водещ:
И вие не сте от вторите.

Водеща:
Кои в момента са на власт - реформаторите или декораторите?

М. Кунева:
А. . . мисля, че има доста декорация в момента. Ако погледнете как отговаряме на въпроса по-добре ли живеем днес и видите социологическите проучвания, отговорът е не. А ефектът на една политика се мери през реалния живот на хората, през реалните постижения. Аз не отричам строежа на магистралите, не ме разбирайте погрешно, но това не изчерпва справедливостта. Справедливостта е в работната заплата, в пенсията, във възможностите да ги намериш. . .

Водеща:
Сама разбирате, че президентът няма нищо общо обаче с вдигането на пенсиите и заплатите. . .

М. Кунева:
Но има среда, но има среда, среда, която той може да създаде, може да помогне да се създаде, може да говори истината и може да говори с гласа на хората. Когато по-често се чува това, тогава няма да правят толкова грешки политиците било от управляващи, било от опозиция. Ние трябва да се връщаме епрекъснато в дневния си ред, както беше между другото по време на преговорите. Връщането непрекъснато в националната цел - присъединяване на България на 1 януари 2007 г. и нито ден
по-късно, подреди дневния ред. Това трябва да направи българският президент - да подреди дневния ред и да връща непрекъснато обществото към него.

Водещ:
Като финални думи звучи.

Водеща:
Да. Добре, нека това да е финалът на нашето интервю. Благодаря ви. . .

Водещ:
Благодаря ви.

Водеща:
Това беше Меглена Кунева... Но така или иначе, последен въпрос всъщност, да се върнем, след като имаме време. Вчера казахте нещо важно - че България всъщност се връща към своето минало, че тя само духом принадлежи на Европа, но не и тялом. Да ви помоля, наистина съвсем ясно да кажете знаците на това отчуждаване от Европа какви са според вас?

М. Кунева:
Има абсолютно непоносими практики. Подслушването е една от тях. Погазването на човешките права е една от тях. Защото правото на лично пространство, правото на свобода на изразяване, на мнение и правото на свободни медии са много важни елементи от. . . България спадна по отношение на икономическата свобода с няколко пункта. Ние, вместо да облекчаваме бизнеса, правим обратно. Ето и днешното решение на Конституционният съд по отношение на пенсионните фондове. Това не е знак, че има свобода и стабилност в икономиката. Всяко ограничаване на личната собственост, ограничаване на разпореждането с нея, плюс полицейското присъствие уж за да имаме повече сигурност ни
връщат назад. Това са начини да се справим с проблемите си с тоталитарен подход. Това не може да бъде. Това не е пътят.

Водеща:
Добре, благодаря ви за това интервю. Меглена Кунева.