България - на крачка от Шенген

След вчерашните дебати по време на пленарната сесия на европарламента като че ли България и Румъния се приближиха още повече до Шенген. Днес трябва официално да бъде гласуван докладът на Карлош Кoелю. Какво да очакваме - в „Денят започва" коментираха Илияна Йотова - евродепутат от БСП и Андрей Ковачев - евродепутат от ГЕРБ.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ДИСКУСИЯТА

Водеща:
Нашият сутрешен блок продължава с темата за Шенген, защото вчера в европарламента бе обсъден докладът на португалския депутат Карлуш Коелю за готовността и на страната ни, и на Румъния да станат част от шенгенското пространство. В подкрепа на съдържанието на този доклад вчера застанаха Европейската народна партия, Групата на социалистите и демократите, на
либералите и на зелените. Критичните мнения, които дойдоха най-вече от Групата на Европа на свободата и демокрацията, на европейските консерватори и реформисти и от неколцина независими депутати, бяха свързани най-вече със слабостите ни в борбата с корупцията и организираната престъпност. Само след няколко часа в европарламента този документ ще бъде подложен на гласуване. Със сигурност ли той ще даде зелена светлина на нашето членство в Шенген и кога да очакваме голямото, окончателното политическо решение за това кога България точно, и Румъния, разбира се, ще станат част от шенгенското пространство, дали това ще се случи след месеци или след години, както вчера писа британският
всекидневник "Файненшъл таймс" - за всичко това ще поговорим в
следващите минути с евродепутатите Андрей Ковачев от Европейската народна партия и Илияна Йотова от Групата на социалистите и демократите, които са вече в студиото ни в Страсбург. Добро утро и на двама ви. Здравейте.
Илияна Йотова:
Добро утро.
Андрей Ковачев:
Добро утро.
Водеща:
Добро утро. Г-н Ковачев, с вас да започнем. Накратко, каква е оценката ви за вчерашните дебати в европарламента? Имаше ли критични мнения, които лично вас сериозно ви притесниха?
А. Ковачев:
Първо, снощи едно огромно мнозинство от моите колеги бяха за приемането на доклада на г-н Коелю и за приемането на България и Румъния в шенгенското пространство, като докладът дава оценка, че България и Румъния са изпълнили всички критерии, всички валидни критерии, и никакви други критерии или никакви други резерви не трябва да бъдат вземани под внимание. Разбира се, че имаше от крайната десница мнения и изказвания, които бяха повече във вътрешнополитически план на някои страни членки, като например Холандия и Франция. Те не смятам, че ще бъдат достатъчно силни или много, за да може днес по време на дебата да има някакъв проблем с гласуването. Аз очаквам, както казахте, всички основни политически формации в Европейския парламент ще гласуват "за". Разбира се, във всяка група. . . както и при нас също имаме холандски представители, които заявиха предварително, че за тях е трудно да гласуват "за" и ще гласуват или "въздържали се", или "против". Но очаквам, въпреки всичко, едно голямо мнозинство днес на обяд в Страсбург. Какво отсега
нататък? Имаме съвет по вътрешни работи и правосъдие още тази седмица. Надявам се на него да се вземе решение до края на годината да може съветът или. . . страните членки да вземат политическото решение за приемането на България и Румъния в шенгенското пространство. Тук е сега голямата въпросителна - доколко резервите на Холандия, примерно, и на Дания ще бъдат оборени. Политическият сигнал, който ще дойде днес от Страсбург, надяваме се да бъде много силен и ясен към съвета, че такова е
желанието на най-демократично избраната институция в Европейския съюз. . . и, разбира се, това, което е свършила България и Румъния - покритите критерии, доброто опазване на границата, доброто сътрудничество с другите страни членки. Шенген е, разбира се, и доверие, доверие между институциите, доверие между партньорските служби, полицейско сътрудничество, опазване на данните. Това са все теми, които трябва в сътрудничество между партньорските организации да бъдат решавани.
Водещ:
Г-н Ковачев, ще ви помоля накратко, вчера хвърлихте една ръкавица, фигуративно казано, като казахте - щях да съм много по-спокоен в момента, ако средиземноморските граници на съюза бяха така добре защитени като черноморските на България и Румъния. Как се възприе това изказване, какви бяха реакциите?
А. Ковачев:
Много положителни, защото това е точно така. От тези хора, които посетиха на място Варна и Бургас, видяха интегрираната система за опазване на границата в реално време. . . това, че всеки плавателен съд бива наблюдаван, независимо ден или нощ е, по черноморската ни граница, е, разбира се, много впечатляващо. Ние имаме една техника, която сме инсталирали по границата, на много високо ниво, разбира се, много модерна, защото е съвсем нова. И много от страните по Средиземноморието могат да се сравняват само с нас в момента. Знаете, че, разбира се, там е
много чувствителен районът, около Италия, около Франция, Испания, където. . . разбира се, и Гърция, където вълната на бежанци, идващи от Северна Африка, Близкия изток, е много сериозна. Затова казах, че бих бил много по-спокоен, ако и средиземноморската граница е така добре и така модерно опазвана, както българската черноморска граница. Между другото това е и едно от желанията по-нататък на страните членки - за по-силна,
интегрирана роля на Фронтекс, за да може в реално време всички тези радарни инсталации, всички. . . това наблюдаване на морската граница да бъде координирано в центъра на Фронтекс. Изисква инвестиции, изисква повече средства и повече хора, но според мен това е бъдещето.

Водеща:
Г-жо Йотова, вашата гледна точка към вчерашните дебати. Какъв беше наистина тонът на тези дебати и колко силни са тези гласове, които вчера твърдяха, че едва ли не процедурата по присъединяването на България и Румъния към Шенген просто трябва да бъде замразена?
Ил. Йотова:
Слава богу, тези гласове в Европейския парламент са малцинство. Те идват най-вече от страна на крайната десница, на някои колеги на г-н Ковачев от дясното пространство. Искам отново да отбележа факта, че групата на социалистите още преди една година реши да подкрепи безрезервно влизането на България и Румъния в Шенген. Ние смятаме, че след като са изпълнени всички технически критерии, след като са изпълнени всички онези условия, които са били на дневен ред пред останалите страни, които са от предишното разширение на шенгенското пространство, ние трябва, естествено, да станем част от това шенгенско пространство. Всъщност единственият препъникамък, за съжаление той не е никак маловажен, това е борбата с престъпността и корупцията, борбата с организираната престъпност. И вчера от страна на съвета, от страна на Европейската комисия се чуха тежки оценки по отношение на това доколко и как тази борба е резултатна, тъй като става дума за доверие. Представителят на
съвета каза, че такова доверие в момента липсва в някои от държавите членки. Което, разбира се, ще направи невъзможно и съветът на 9 юни да приеме положителното становище за членството на двете страни. Аз се надявам много, че годината 2011-а все пак ще остане в доклада "Коелю". Тоест ние имаме право на още един реванш през есента на тази година с една, надявам се, много по-сполучлива дипломатическа кореспонденция и със страните, които имат резерви, и с това, което България може да покаже
дотогава, пък и, разбира се, докладът, който ще бъде на Европейската комисия за механизма за проверка и сътрудничество. Той ще бъде изключително важен за някои от тези страни. За съжаление през тази седмица излезе още един документ - на еврокомисаря по вътрешните работи г-жа Малмстрьом. Това е един документ, един пакет от мерки, който ще бъде взет след 2012 година по отношение на европейската битка с корупцията и
организираната престъпност. И вътре в тези документи България и Румъния още веднъж са споменати като страни, вече нарицателни, с изключително тежки проблеми в тази област. Затова аз бих разделила двата проблема. От една страна, ние сме изпълнили изискуемите технически критерии по отношение на Шенген. И това трябва да са отправните точки за нашето членство в шенгенското пространство. От другата страна на везната стои наистина битката с престъпността и корупцията. Нямаме добри резултати. Това го признават всички европейски институции. И тук, разбира се, нещата опират повече до вътрешнополитически характер. В България трябва да се вземат мерки. Аз вчера чух, че се иска оставката на вътрешния министър Цветан Цветанов. Едва ли обаче оставката само на един министър може да доведе. . . и да стане някаква магическа пръчка за справянето с тази проблематика. Лично бих си позволила да дам един съвет към българските власти - по-малко приказки и повече действия. Защото Европа показа и с вчерашния дебат, и с отношението на европейските институции, че малко се вярва на шумните акции, малко се вярва на екшън сериалите, повече се вярва, разбира се, на резултатите. И това чака Европа от нас.

Водеща:
Господин Ковачев, права ли е г-жа Йотова в преценката си, че именно борбата с корупцията и организираната престъпност са нашата ахилесова пета и доколко това ще ни изиграе много лоша шега в пътя ни към шенгенското пространство?
А. Ковачев:
Вижте, на европейска сцена ние имаме едно много добро отношение като представители на България в Европейския парламент и защитаваме, разбира се, и българския интерес, това е по-бързото влизане на България в. . . Но както и всички други колеги в Европейския парламент, когато говорим за вътрешна политика, имаме нашите сериозни различия в прочита на това,
което казват европейските институции. Г-жа Малмстрьом вчера каза - в България и Румъния има корупция, както има корупция обаче във всички страни - членки на Европейския съюз. И борбата с корупцията е един европейски проблем, който всяка страна членка отговаря за неговото успешно водене, за успешното водене на тази борба. Ние имаме много случаи, когато успешно сме водили тази борба с корупцията в държавната администрация в България. Така е навсякъде. Съществува този феномен. Но да се каже, че България не е свършила нищо в последните години, това не е просто справедливо и вярно и не е това, което казват и европейските
институции. Има какво да свършат и България, и Румъния, и Холандия, и Германия. Всички страни-членки имат проблем с този феномен. Така че нещо специално за България и Румъния, или едва ли не ние сме сочени с пръст. . . аз нямам такова впечатление от моите наблюдения и моите разговори с колегите ми.
Водещ:
Ясно е. . .
И. Йотова:
Основният въпрос, за съжаление, е въпросът за доверието. И това вчера беше подчертано много пъти в изказванията. Очевидно на този етап не сме стигнали нивото, в което това доверие е заслужено, от една страна. От друга страна, непрекъснато от България като че ли точно в този деликатен момент се стремим да даваме все по-лоши и лоши сигнали. Тогава, когато действително членството ни в Шенген виси на косъм, излиза голямо ниво
директор на митниците, обяснява, че в момента българските митничари едва ли не чакат само сигнал, за да пълнят партийни касички, излизат сведения за това, че бягат арестанти, неизвестно къде и как, с европейска заповед за арест. Между другото още в понеделник, като пристигнах в Страсбург, поне
двама колеги ме попитаха как е възможно такова нещо. Защото, нека да сме наясно, България не е страна на самотен остров и всички тези информации текат във всякакви посоки. Доколкото разбрах, част от тази информация дори е излязла по Евронюз, което вече означава, че тя е достояние на всички европейски граждани. Аз много се радвам за това, което каза г-н Ковачев, колко е сигурна морската ни граница, но, г-н Ковачев, само преди известно време тази морска граница остана шест часа, и това е външната граница на Европейския съюз, без всякакво наблюдение.
Нали, нека да не повтаряме още веднъж комично-трагичния случай, който се случи на един от катерите, които трябва да охраняват тази граница. Така че нека да се опитаме в следващите месеци действително да предпазим и себе си, и страната и да бъдем достатъчно лоялни към европейските ни партньори, за да може действително въпросът още веднъж да бъде на дневен ред през септември. Очевидно е, вчера ни дадоха да разберем от всички
посоки, че на 9 юни не можем да чакаме положителен резултат от страна на съвета. Прекалено още е голямо недоверието, прекалено големи са резервите на някои държави членки, не са само французи и германци, а и холандци, и датчани. Искам да ви припомня, че преди няколко месеца датските ни колеги евродепутати подписаха едно общо писмо до техния премиер-министър г-н Расмусен с молбата той да не подкрепя двете страни за членство в Шенген. Разбира се, за това причините не са само от вътрешнополитически характер, има и много глобални проблеми, които Европа в момента трябва да решава. Но всички тези факти трябва да бъдат много внимателно анализирани, сложени на масата в България и пред
Народното събрание, и пред правителството, и вместо да се замеряме с оставки и с атаки, ненужни понякога, в едната или в другата посока, да бъдем действително премерени в приказките си през следващите месеци. Аз например си направих труда да попитам някои от моите европейски партньори дали има прецедент в европейската история, когато има избори един вътрешен министър да бъде и шеф примерно на един политически щаб за изборите. Не получих нито един положителен отговор. Това са все сигнали в една посока, която, струва ми се, не работи за имиджа на
България.

Водеща:
Добре, да чуем г-н Ковачев.
Водещ:
Г-н Ковачев.
Водеща:
Големият въпрос наистина е - в състояние ли сме ние като нация, като държава, да преодолеем ветото на Германия, Франция, Холандия, Дания, които блокират членството ни в Шенген? Това е големият въпрос. И съгласен ли сте с прогнозата на г-жа Йотова, че очевидно отговор няма да получим това лято, а ще трябва да изчакаме чак до септември.
А. Ковачев:
Първо искам да кажа, че, така, г-жа Йотова тръгна в една малко по-друга посока, един вид да се самонаказваме и самопоказваме - виждате ли какви случаи имало негативни в България. Между другото международните новини са винаги пълни с най-различни случаи от всички страни членки. Така че, ако взимаме и сами ние се самонаказваме с това, показвайки и казвайки тези случаи, които се случват и в България, и в Холандия между другото, и в балтийските републики, и в Италия. . . има случаи както на корупция, така и на организирана престъпност. Затова според мен не е наша работа да го показваме това още веднъж на международната сцена. Колкото до това дали ще се справим, дали нашата дипломация всъщност ще се справи да убеди колегите от Холандия, Германия, Дания, Франция в това, че България си е свършила своята работа и България може да бъде надеждна граница на Европейския съюз, данните, които постъпват в шенгенската информационна система, са достатъчно добре запазени и няма да бъдат споделяни с други. . . да кажем, с организираната престъпност, аз мисля, че ние сме на път това да го направим. Германското и френското мнение е вече доста по-умерено, отколкото беше преди няколко месеца. Имаме проблем с Холандия, и с Дания по всяка вероятност имаме проблем. Разбира се, че ще изиграе една роля и през юли месец докладът по механизма за сътрудничество и контрол. Надявам се много той да бъде балансиран, да бъде положителен, да отчете напредъка, който се случва в последната една година в България, и тогава, мисля, че септември месец или октомври, началото на октомври, в зависимост кога ще бъде съветът в Брюксел, да имаме едно положително политическо решение и даване на времева рамка на България и Румъния за приемането ни в шенгенското пространство. Много варианти се обмислят в момента за това дали първоначално да влезе в сила за въздушни граници, след това за морски и сухопътни граници шенгенското законодателство. Това според мен. . . няма проблем или драма в тези дебати. Надяваме се наистина 2011 година да получим това одобрение, политическо, от нашите колеги.

Водеща:
Добре. . .
Водещ:
Ще завършим с тази надежда.
Водеща:
Благодаря ви, благодаря ви. . .
И. Йотова:
Само след няколко часа ще има гласуване и може би коментарите след това гласуване ще са първият индикатор за това какво ще се случи на съвета.
Водеща:
Така е.
И. Йотова:
Все пак нека да запазим достойнството и на страната ни, да си свършим работата вътре в нея и да махнем всички онези пречки, които стоят пред държавата ни.
Водеща:
Добре. Благодаря ви за кози коментар, както на Илияна Йотова, така и на Андрей Ковачев, коментар от студиото ни в Страсбург.