Михаил Миков: Взаимодействието между властите в България е нарушено

Политиците винаги се разбират, когато има воля в мнозинството. В предишния парламент така променихме на два пъти Конституцията. Сега управляващото мнозинство е силно конфронтационно, воюващо, търсещо си врагове, закачващо етикети, много често пускащо в медиите измислици за своите опоненти. Това каза в "Панорама" Михаил Миков, заместник-председател на ПГ на Коалиция за България. "Как да се разберем, когато въобще взаимодействието между властите е силно нарушено и подкопана държавността. . . Няма воля за взаимодействие", категоричен бе той.

Цялото интервю с Михаил Миков в студиото на "Панорама" вижте във видеофайла.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водещ Бойко Василев:
Михаил Миков, заместник-председател на парламентарната група на левицата. Малко измислена аналогия ще направя, г-н Миков, обаче, ето, хората са воювали и намират път един към друг. За нищо ли не могат да се разберат българските политици, включително вие с управляващите, за нищо ли?

Михаил Миков:
Имало е много случаи, в които политиците са се разбирали. Всъщност стана ми приятно като видях г-н Ювал Рабин, аз го познавам. За съжаление пропуснах да отида, имах покана за тази книга. Хубаво е, че се издава такава книга, защото политическият опит на неговия баща е знак, световен знак, ако можем да го четем. Има периоди, в които политиците се разбират, когато има воля в мнозинството. То винаги първо трябва да прави крачката. В предишния парламент два пъти променяхме конституцията с повече от 181 гласа. Така бяха приети и инспекторатът на съдебната власт, и други промени, свързани с европейското ни членство, със съдебната власт. Но в настоящия момент това е невъзможно.

Водещ:
Защо?

М. Миков:
Управляващото мнозинство е силно конфронтационно, воюващо, търсещо си врагове, качващо етикети, много често пускащо в медиите измислици за своите опоненти. Трудно могат да си стиснат ръцете...

Водещ:
Поне за съдебната власт не може ли да се разберете? Там няма невинни. Кадруването в съдебната власт, няма невинни в него.

М. Миков:
Как да се разберем, когато въобще взаимодействието между властите в България е силно нарушено и е подкопана държавността? Премиерът казва, че в парламента са безделници и че не са му приятни. Министърът на правосъдието не присъства при обсъждането на докладите на Висшия съдебен съвет, на Върховния касационен, на административния, на главния прокурор, а това е връзката, това е единственият ден в годината, в който трите власти комуникират. Така се постига... в парламента на тези доклади... там всеки трябва да каже каквото мисли. И тя отсъства. Няма воля за взаимодействие. Това е големият въпрос.

Водещ:
А от вас има ли воля за взаимодействие?

М. Миков:
Вижте, през годините сме доказали, че има. Тогава, когато се отнасят коректно с теб и могат да предложат разумни алтернативи...

Водещ:
Г-н Миков, обаче това, което всичко казвате - доклади, присъствия, дебати в парламента, то не предизвиква страст. Защо оживление предизвика парите на депутатите, дали да ги следват, дали да не ги следват? Партийната субсидия е нещо, което предизвиква такова оживление сред всички, включително и сред нас. Защо?

М. Миков:
Особено, когато се използва, за да се формира мнозинство, както е в случая, това е уникално явление...

Водещ:
Кое? Кое се използва?

М. Миков:
Чрез субсидията, чрез прехвърляне на субсидията контрол върху независими депутати, които уж са независими, а всъщност са декларирали принадлежност...

Водещ:
Чакайте, и при вас има прехвърлена субсидия.

М. Миков:
Да, и ние казахме кой е човекът, който е декларирал принадлежност, ясно преди една седмица.

Водещ:
А защо не я върнахте?

М. Миков:
Днес...

Водещ:
А защо не я върнахте субсидията?

М. Миков:
Готови сме да направим и това, няма никакъв проблем. Това е по-малкият...

Водещ:
А ще я върнете ли?

М. Миков:
Да. Това е по-малкият проблем.

Водещ:
Това е новина, което казвате.

М. Миков:
Не е никаква новина. Това е... Нещо повече, присъединихме се към исканията на "Синята коалиция" и ДПС - всичко на масата, пълен одит. Но най-важният въпрос е защо ГЕРБ крие кои са тези хора, които правят неговото мнозинството. Защото ще се види, че всъщност на предишния вот на недоверие тези, които са направили над 117, са хора, които не заявяват, че са ясно в управляващото мнозинство. Големият проблем на днешния парламент е всъщност тази скрита уж подкрепа на финансова основа, т.е. преразпределена субсидия. А това, че един човек се е определил към нашата парламентарна група, вие много добре знаете, че той дори не е гласувал както е гласувала нашата парламентарна група. Големият въпрос е - какво мнозинство управлява днес България? Скрито.

Водещ:
Не разбирам логиката, защо... Как така те прехвърлят субсидията и какъв инструмент за контрол върху тях е това, не мога да разбера, след като те я прехвърлят нанякъде?

М. Миков:
Смятам, че министърът на финансите е човекът, който прехвърля субсидията чрез едно тълкуване на Закона за политическите партии, но съответно и с възможностите, които правилникът дава... или не дава, по-скоро ограничава независимите да сформират свой субект парламентарен. Това всъщност е изменението от началото на този парламент, който създава такава ситуация на скритото, на тайното мнозинство.

Водещ:
Е как е тайно, като те гласуват за парламента...

М. Миков:
Е, да де, ама до момента...

Водещ:
... за правителството?

М. Миков:
... са застанали твърдо и председателят на парламента... Днес министърът на финансите не иска да отговори на зададен въпрос от народни представители. Кои са тези? Той казва - това били лични данни. За пръв път едно такова разбиране имаме, че правителството може да се подкрепя от едно тайно, платено чрез субсидия, мнозинство.

Водещ:
Г-н Миков, защо три месеца преди кампанията БСП има 20 кандидати за президент?

М. Миков:
Защото не са приключили процедурите. След месец ще имаме една. Вие виждате, че в момента и ГЕРБ, другата голяма политическа сила, няма кандидат за президент.

Водещ:
Добре, за вас не е ли по-важно вие да извадите преди тях, или това е пак някакъв елемент на...

М. Миков:
Това не е надбягване кой по-преди ще си вдигне кандидатурата.

Водещ:
А е може би надлъгване.

М. Миков:
Не, не.

Водещ:
А какво е?

М. Миков:
Текат процедури в цялата страна, вие го знаете. Има една разумна достатъчност на сроковете. И вие знаете, че още преди два месеца заявихме, че към... Бузлуджа, 1 август, въпросът ще бъде ясен. Няма да се надбягваме в номинациите с никого - нито с ГЕРБ, нито с друга политическа партия.

Водещ:
Добре, след малко ще се върнем към гръцката тема. Но кажете какво мислите, че трябва да се прави сега според вас, вашето мнение какво е - да се пести или да се дава и, ако се дава, на кого и колко?

М. Миков:
Оценките на Световната банка за водената политика, нестабилна политика, противоречива политика, хаотична политика, в която се виждат рискове за икономическото развитие...

Водещ:
За къде? В България?

М. Миков:
Моля?

Водещ:
За България ли?

М. Миков:
За България, да, става въпрос за миналата седмица. По същия начин реагира и Виенският институт за макроикономика с доста тревожни оценки за ситуацията. Виждаме, че резервът за две години е преполовен. В същото време ръстът на безработицата ни прави на второ място в Европа по темпове на нарастване. Всичкото това са доста тревожни тенденции. В тази ситуация трябваше да се помисли за доходите доста по-рано, включително от прагматичния контекст на потреблението. Правителството имаше друга визия по въпроса. То сви доходите, хората обедняха, потреблението се сви, фирмите фалираха. Това беше съзнателно провеждана политика, включително и до момента. Това, което в момента се прави за минималната работна заплата, това твърде оскъдно увеличение на вдовишките пенсии с 6 процента, което се отчита... забележете, всички политици от управляващите говорят за тези пет, шест до десет лева като за някакво огромно увеличение, нито ще компенсира доходите... А в същата оценка на Световната банка се казва, че хората пестят най-много от... вече са започнали да пестят от здравеопазване, от лекарства, от услуги в здравеопазването. Ние сме единствената страна в Югоизточна Европа, която в условия на криза е свила разходите за образование. Въпреки кризата, въпреки по-лошите макроикономически показатели, като фискален резерв, като външна задлъжнялост на страната, тези страни, които гледат в бъдещето, от Югоизточна Европа, не са намалили така драстично средствата за образование, както ние.

Водещ:
Така ли е, г-н Трайков?

Трайчо Трайков:
Аз не зная откъде да започна. Може би от това, че не е вярно, че парите за образование са намалели. Точно обратното.

М. Миков:
Като процент от брутния вътрешен продукт имам предвид.

Тр. Трайков:
Тоест брутният ни вътрешен продукт е пораснал значително. Така че... когато парите за образование са увеличени, може би не толкова значително според вас, са...

М. Миков:
Това е оценка на Световна банка, г-н Трайков.

Тр. Трайков:
Ами, вижте сега, г-н Миков, вие от време навреме си харесвате по... сега сте си харесали Виенския институт и някакво тяхно изследване.

М. Миков:
Добре, говорете по Световната банка.

Тр. Трайков:
Погледнете например други изследвания, които отчитат конкурентоспособността, това на... това на Световния икономически форум. Там съвсем ясно е казано къде са силните страни и къде са слабите. Слабите са тези, които са дългосрочни политики, започнати отдалеч, прав сте, образованието, здравеопазването, инфраструктурата. Кои са добрите? Добрите са тези, свързани с реални икономически действия в последната година, това е прозрачността на взиманите решения, мерките в макроикономиката, политиките, свързани с иновациите. Всички това е отчетено като плюс. В износа, г-н Миков, въпреки кризата, едни от най-големите ръстове се постигат именно от средно- и високотехнологични продукти и продукти, свързани с иновации. За доходите. Ами, една година ви слушаме как трябвало да се увеличи минималната работна заплата. Когато се увеличи, вече не било толкова важно...

М. Миков:
Не, не, не казвам, че не е важно.

Тр. Трайков:
Добре, че някой все още си спомнят за това...

М. Миков:
Казвам, че е недостатъчно. И сега, г-н Трайков, ако ви слуша...

Тр. Трайков:
Така. Може ли да довърша?

М. Миков:
Не, само една реплика, ако позволите.

Водещ:
Да, да.

М. Миков:
В началото на предаването говорихме за пистите в Банско като един светъл пример за прозрачност в икономическите решения.

Водещ:
Не, не сме говорили така.

М. Миков:
Не, не...

Водещ:
Не сме говорили така.

М. Миков:
Не, понеже г-н министърът каза, че е...

Водещ:
А, в такъв смисъл.

М. Миков:
... позитивна страна. И ето, това решение за пистите в Банско е много светъл пример. Мога поне още четири-пет да дам за решения в законодателството в полза на едрите монополи.

Тр. Трайков:
Тук ще се съглася с вас. По време на вашето управление въобще нямаше да се разбере, че този въпрос е дебатиран или дори...

М. Миков:
Сега, тези закачки, тези закачки не променят нещата.

Тр. Трайков:
Продължавам с доходите.

М. Миков:
Нашето управление приключи преди две години, а хората искат и очакват сега от вас.

Водещ:
Кажете за доходите.

Тр. Трайков:
Продължавам с доходите.

Водещ:
Кратко, моля.

Тр. Трайков:
Освен 15 процента ръст на минималната заплата, която толкова искаха БСП, нали, имаме и съвсем реално увеличение на останалите доходи, които отчита статистиката, Евростат. Имаме близо 8 процента повишение на доходите на осигурените лица. Това няма как да си го измисли някой.

М. Миков:
Ами, аз ще ви кажа, че Световна банка констатира за 2010 година, че на 15.4 процента от работещите са намалени доходите, работещите на пълен работен ден, а на 15 процента е намалено работното време и съответно доходите, станаха 30 процента. И 5.1 процента са загубили работата. Говорим за 2010 г. като обективна статистика...

Тр. Трайков:
Да, а на 70 са увеличени. Кое е повече - 30 или 70?

М. Миков:
Не, не, намалени са, г-н Трайков...

Тр. Трайков:
На 30, по ваша сметка...

М. Миков:
... на 30 процента, да.

Тр. Трайков:
...а на 70 са увеличени.

М. Миков:
Няма такова изследване.

Водещ:
Добре, нека временно...

М. Миков:
И още нещо, да приключим само с тези...

Водещ:
Една дума, моля ви.

М. Миков:
Минималната работна - недостатъчно закъсняло и, разбира се, предизборно, защото се прави от септември. Това е ясно.

Водещ:
Е, всичко е предизборно оттук...

М. Миков:
Не, не, хубаво, но недостатъчно. Трябваше да направят поне 300 лева... това и не е осигурено финансово, още един проблем.

Водещ:
Добре.

М. Миков:
Общините нямат пари да изплатят тези заплати, те не са предвидени в техните бюджети.

Водещ:
Добре, какво... това, че България опъваше каиша 20 години, все пак не може да се върне. Това са нашите, как да кажа, страдания, това са нашата мъка. Сега това утешение ли е, да кажем ние - България е макроикономически добре?

Хр. Мурутис:
Макроикономически България е добре, обаче все пак България е част от цяла Европа и от целия свят. И каквото се е случило, случило се е, не можеш да го обърнеш обратно и да кажеш - ще стане така или ще стане иначе. В този момент живеем така и трябва да вървим напред. Според мен България в този момент, това, което чувствам от бизнеса, че за последните 6 месеца, 1 година, доверие към страната, към България идва много динамично. Виждам например много чужди партньори как идват много активно и искат да инвестират тук. Доверието към правителството... извинявайте, г-н Миков, че ще го кажа, обаче се чувства, че действа. Това правителство има воля, което аз преди, в предишните години, не го видях в България. И това го виждат вече и другите чужди инвеститори и идват по-активно с интерес да инвестират в самата България.

Водещ:
Нали знаете, че ние... българите не са свикнали да чуват хубави думи, особено за последните 20 години, и те имат съвсем друга история за държавата си в момента?

Хр. Мурутис:
Аз едно нещо, което не харесвам на българи приятели, които говорят... че много българи в чужбина говорят лошо за самата държава. Това е нещо, което трябва да го променим активно. И мисля, че това и правителството, и всички хора, които имаме интерес за България да расте, трябва да го променим. Това е един много сериозен проблем, който е резултат на тези години, където... доверието към държавата беше загубено за тези хора. Обаче от другата гледна точка мисля, че реалността и развитието на икономиката, неща, които се случват сега, дават възможност на хората... аз го виждам всеки ден, говоря с хората, обикновени хора, всеки ден и виждам, че стъпка по стъпка, по стъпка, по стъпка, малко по малко вече има един нов ентусиазъм към развитието на България. От малките новини, които излизат... Например днес коментирах с хората в интернет за тези 2.5 милиарда, които Европейският съюз дава за пътищата, и възможностите, които има България 2014-2020 година... вторият пакет на Европейския съюз да гарантира реално развитието на самата държава. Тези неща са много важни за държавата. Никога ги нямаше преди, вече ги има.

Водещ:
Добре. Кратки реплики. Г-н Миков.

М. Миков:
По думичката социализъм. Г-н Мурутис, вие знаете, че не Папандреу донесе тези борчове на Гърция. Преди него знаете кой ги докара. Дясното правителство беше преди него. И второто...

Водещ:
Той говореше за Андреас Папандреу.

Хр. Мурутис:
За Андреас Папандреу, 1987 г.

М. Миков:
И второто... Ама, не, знаете, че това правителство сега при вас се бори с наследена ситуация от един чисто десен кабинет. Но оставете там. Тук социалистите в България оставиха 8 милиарда резерв, който в момента е преполовен. Социалистите в България оставиха, със своите коалиционни партньори, 10 процента подоходен данък. Социалистите в България оставиха ежегоден ръст и на заплати, и на пенсии. И социалистите оставиха готови проекти да се продължат. Това, което хвалите в момента, което смятате, че е добра политика на правителството, то генерира все повече бедност за българските граждани. Малките предприемачи затварят магазинчетата и отиват емигранти да работят навън като работници. Тече такъв процес. Ако искате, поинтересувайте се как е извън София и ще видите. Защото, така, красиво го рисувате...

Водещ:
Добре, да...

М. Миков:
Има още един проблем, България никога няма да бъде Гърция, защото ние въведохме валутен борд в края 90-те. И тук не става въпрос за социализъм или дясна политика, тук става въпрос за разумност на управлението.

Водещ:
Добре. Върнете репликата, ако искате.

Хр. Мурутис:
Аз говорих за Гърция. Това, което аз чувствам, аз пътувам много и в провинцията, ще ви кажа, че например гледам хората, които се занимават със земеделие, през последните две години растат много добре. Аз имам много лично знание от моите лични контакти, виждам например много добри примери. Сигурно... от това, което каза г-н Миков, искам да кажа, че най-важното, което направи предишното правителство, беше този 10-процентен данък.

М. Миков:
Не само...

Хр. Мурутис:
Десетпроцентният данък е грандиозно нещо за България. И мисля, че това, което липсва сега в България, е по-силна реклама на самата страна в света. Едно нещо, което срещаме ние, когато говорим с партньорите...

Водещ:
Пак нещата опряха до вас, г-н Трайков.

Тр. Трайков:
Да, и ние от началото на мандата си сме започнали с два големи проекта по оперативна програма "Конкурентоспособност". Едното е за, най-общо казано, реклама, промотиране на България като инвестиционна дестинация, а другото, вече споменах, за туризма. Третото, за финансиране на български фирми за участие на изложения в чужбина. Все пак не мога да не кажа, че благодаря на г-н Мурутис за тези впечатления. Но той не е единственият. Това са индивидуални примери, но има и обобщени примери. Те са на Eurochambers, които казват, че за тази година най-добрият бизнес климат е в Естония, Швеция, Белгия, Литва и след това България. България е на пето място от целия Европейски съюз.

М. Миков:
Преди беше и по-напред.

Тр. Трайков:
Да не говорим, че...

М. Миков:
На трето беше.

Тр. Трайков:
... тези добри времена, за които говорите, в които управляваха социалистите в България, други социалисти, а и други партии от друг политически цвят, направиха много по-добри неща в други страни.

Водещ:
Добре, да спрем. Може би ако някой има отговор на въпроса защо оптимизмът никога не е на мода в България, отговор, различен от партийния, да го задам. Много обичам този въпрос. Г-н Миков, вие нямате ли някакъв отговор?

М. Миков:
Имам отговор. Живели сме в перманентна криза на доверие, но има още един проблем... към всичко. Индивидуализмът на българина. Той е оцелявал като е бил индивидуалист, колкото и парадоксално да звучи това. Много народи оцеляват, когато се солидаризират, когато действат общо. При нас човек се опитва да оцелее. Случвало се е и преди 50, и преди 100 години, лошото е, че това не дава мощните хоризонти за развитие на нацията.

Водещ:
Г-н Мурутис.

Хр. Мурутис:
Аз най-вече имам един блог за позитивизма и пиша с много, много, много обикновени хора в България. И аз го извадих това, защото обичам тази страна, исках наистина да вървим напред и да говоря с хората така, както един обикновен гражданин. Мисля, че има какво да се прави. Мисля, че правителството трябва да инвестира повече в различно образование на хората от малки и на обществото като цяло. Там липсва това сега в България и там мисля, че ще бъде битката за бъдещето...

Водещ:
Вие много кратък отговор на този въпрос имате ли?

Тр. Трайков:
Аз нямам отговор на този въпрос, г-н Василев. Винаги съм се чудел защо е така, защо една група от кадърни, интересни, интелигентни хора, обичащи живота, не правят един щастлив народ? Нямам отговор, честна дума. И ако вземете този прословут вече пример за брутното национално щастие, което се мери в Бутан, там има един въпросник от 70 въпроса, който попълва всеки бутанец. И има въпроси като например добре ли се разбирате със съседите. Нали, и ако не се разбират, правителството използва някакви лостове, за да се разбират по-добре съседите. И ако тези... например медиаторите в България или психоаналитици, или красиви жени, които си говорят с вас, с мъжете, нали, а пък с жените красиви мъже може би, и това влезе в брутния национален продукт, като услуга, хем ще ни се вдигне брутния национален продукт, хем ще станем по-щастливи.

Водещ:
Добре. И аз не съм си отговорил на този въпрос, да ви кажа съвсем честно.