НОВИНИ

15 милиона лева за зеленчукопроизводителите

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов съобщи в сутрешния блок на БНТ, че Европейската комисия е удовлетворила на 100 % претенциите на България за компенсации заради бактерията Ешерехия коли. По повод протеста на зеленчукопроизводителите заради ниските изкупни цени той припомни, че е одобрена нова помощ за тях в размер на 15 милиона лева и те ще могат да кандидатстват по нея.  

милиона лева зеленчукопроизводителите
bnt avatar logo
от БНТ
18:57, 02.08.2011
Чете се за: 11:26 мин.
У нас

Земеделците у нас получават едва 45 на сто от субсидията, която вземат
колегите им от Европейския съюз. Страната ни в момента води разговори, за да бъде стопена разликата с останалите страни-членки и нашите земеделци да бъдат компенсирани, това каза в сутрешния блок "Денят започва" земеделският министър Мирослав Найденов.

Нова схема на финансова помощ ще компенсира родните земеделци и най-вече зеленчукопроизводителите. Чрез нея те ще получават субсидия спрямо количеството изработена продукция, а не според единицата площ, която обработват.

Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните:
- Защото досега европейските производители получават евросубсидия на единица площ, но малките зеленчукопроизводители са ощетени, защото обработват малки площи и не могат да бъдат сложени на едно ниво със зърнопроизводителите.

Очаква се схемата да бъде одобрена от ЕК. България кандидатства за 15 млн. лв. Предвидено е зеленчукопроизводителите да могат да подават документи за допълнителна помощ от началото на следващата година.

Найденов добави още, че Европейският съюз е одобрил 5 млн.лв. като компенсации за българските зеленчукопроизводители заради нанесените щети от Ешерихия коли.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водеща:
Да започнем със зеленчукопроизводителите от Сандански, Петрич и Кресна, които миналата седмица протестираха на главния път Е79 и предпочетоха да изхвърлят това, което са произвели, на пътя, вместо да го реализират на пазара. Само след часове ще се срещнете с тези хора, нали така?
М. Найденов:
Да, аз буквално от вашето студио отивам при тях заедно с директора на фонд "Земеделие", за да им съобщим всъщност какво е предвидено за тях, въпреки че няколко дена преди те да протестират, ние го съобщихме. Съжалявам, че не са го чули, бяхме поканили представители на тяхната браншова организация, но информацията не беше стигнала до тях. Аз миналата седмица в деня на протеста им се срещнах извънредно с тях в гр. Рила, тъй като бях там по друг повод, обясних им какво правим. Днес ще
отидем на място и на борсата до Петрич, и на контролния пункт Кулата, защото аз разпоредих след техни сигнали да има мобилни групи на фитосанитарния контрол, и след това ще отида и в оранжериите им в село Струмяни, така че те ще получат, аз го казах, но използвам, разбира се, вашия ефир...
Водещ:
Кажете го пак, защото... Разбира се.
М. Найденов:
Първо, да им съобщя, че преди няколко дена Европейската комисия гласува и удовлетвори на 100 процента претенциите на България за компенсациите, причинени във връзка с ешерихия коли, така че тези пари ще дойдат. Те са в размер на близо 5 млн. и, повтарям, на 100 процента това, което поискахме, е удовлетворено. Второ, преди около 10 дена ние обявихме нова помощ, насочена специално към тях, и за първи път, нещо, което
се прави различно от другите схеми на подпомагане, те ще получат средства на килограм, и то на базата на качество, защото досега земеделските производители получават субсидии европейски на единица площ, но малките зеленчукопроизводители са необлагодетелствани, тъй като те обработват малки площи и не могат да бъдат сложени на едно ниво, да кажем, със
зърнопроизводителите. Така че 15 млн. лв. са заделени за тази
схема и те могат да започнат да кандидатстват. Днес ще отидем при тях, ще има и експерти, които конкретно ще им обяснят по какъв начин могат да получат тази...

Водеща:
Ако искате, да резюмираме, има ли наистина защитна национална политика спрямо българските зеленчукопроизводители, или няма?
М. Найденов:
Вижте, те поставиха един въпрос, който... поставян е много пъти и не само от зеленчукопроизводители, поставяли са го и животновъди, ако щете, и производители на плодове, по отношение на свободното движение на стоки в Европейския съюз. Аз, така, ще използвам термина всъщност, който е правен, защото те самите го наричат внос, но примерно не е внос движението на яйца от Полша, както не е внос движението или придвижването на домати от Гърция.
Водещ:
Всичко е в рамките на...
М. Найденов:
Да, защото то е в рамките на съюза. Но тъй като в различните страни има различни, примерно, да кажем, в Полша ДДС е по-ниско и то облагодетелства производителите на яйца. Гърция всъщност е шампион по субсидии, европейски субсидии към земеделските производители. Те получават примерно почти два пъти колкото останалите страни.
Водеща:
Като говорим за Гърция и даваме пример, само да внимаваме със съседите.
М. Найденов:
Не, аз го давам, но това е с години назад...
Водеща:
Да.
М. Найденов:
...което е довело, нали, гръцките земеделски производители, до, така, имайки едни конкурентни предимства пред българските земеделски производители. Така че ние се опитваме да балансираме нещата, да ги коригираме и се надяваме с тези схеми, с тези средства, които отиват към българското земеделие, постепенно да можем да изравним тези стандарти, защото нека да го отбележа и това, че България и Румъния като последни присъединили се страни към Европейския съюз получават... към момента ние получаваме, нашите земеделски производители и румънците, 45 процента на това, което получават останалите. В този смисъл държавата трябва да намери ресурс, за да бъдат те по някакъв начин компенсирани, и ние го правим, водим разговори в момента, за да можем за следващата година да имаме един пакет от приблизително половин милиард лева, които да бъдат разпределени по сектори - и на зърнопроизводители, и на животновъди, и зеленчукопроизводители, т.е. всички да могат да получат по малко, което да ги доближи до стандартите на останалите.
Водеща:
Друго нещо да ви питам само, за да приключим темата, в началото на лятото, в началото на юни излезе една статистика на Българската стопанска камара, според която вносните зеленчуци на пазара са 78 процента от предлаганите, а вносните плодове са 77 процента. Вашето обяснение?
М. Найденов:
Ами, нормално е, защото статистиката беше направена в периода, в който в България все още не беше дошъл сезонът. В момента нещата са обърнати, защото... в тези месеци летните - юли, август, ние имаме производство и на плодове, и на зеленчуци, така че тенденцията се обръща. Ние по отношение на зеленчукопроизводството, ако щете, и животновъдството имаме един
голям проблем, а проблемът е липса на работна ръка. Защото вие видяхте и от репортажа, който показахте, този труд е предимно ръчен. Това не е едно и също, както примерно, да кажем, един голям блок от няколко хиляди декара, който може да се обработва от един-единствен механизатор с една машина. Тук наистина се изисква труд, а този труд навремето ние го компенсирахме с ученическите бригади, студентските бригади, където не стигаха, отиваха и войници. В момента хората ги няма. Непривлекателен
тежък труд, ниско заплатен. Затова ситуацията със зеленчукопроизводството в България, ако щете, и с животновъдството е такава и затова ние трябва да подпомагаме тези сектори, за да могат наистина тези хора, които са го
нарекли като свой бизнес, да могат да го практикуват.
Водещ:
Да не говорим, че много хора предпочитат да берат домати в Гърция, а не в България, заради по-високи надници.
М. Найденов:
Предпочитаха, защото заради големите субсидии в Гърция беше възможно това, но след кризата в Гърция... нека да спомена, че нашите земеделски производители получиха субсидиите си, докато гръцките им колеги не са все още, защото държавата е в ситуация, в която не може националните доплащания да им ги осигури.
Водеща:
За хляба малко да поговорим. Доколкото разбирам, жътвата в определени части от България вече приключи. По-добра ли е реколтата от зърно в сравнение с миналата година?
М. Найденов:
Малко данни, тъй като данните са от вчера, аз получавам ежедневно бюлетин от нашите областни дирекции. По отношение на ечемика е почти на 100 процента приключила, имаме около 700 хиляди тона добив, което е почти същото като миналата година. По отношение на пшеницата почти 90 процента, добивът към момента е около 3 милиона и 800 хиляди, което е почти равно и ако, на 100 процента ще... може би с около 100 хиляди тона ще минем добива от миналата година.
Водещ:
Очаквате до 4 да стигнем може би.
М. Найденов:
Близо, да, близо 4 милиона тона. Прибрана е и рапицата. Реколтата е добра, като качество също е добра. Цените са почти същите като миналата година с тенденция за спад, по отношение на пшеницата това се наблюдава. И един парадокс - за първи път тази година ечемикът е по-скъп от пшеницата, което, предполагам, е резултат от високата цена на пшеницата миналата година и малко по-високите добиви тази година. А и, разбира се,
предполагам, от факта, че Русия отвори пазара си за експорт. Така че отдавна, тъй като задаван ми е въпрос за зърнения баланс, зърненият баланс отдавна е вързан, няма основание, включително имаше коментари дали хлябът няма да поскъпне. Не, той не бива да поскъпне, защото при тази реколта и цени, по-ниски, отколкото миналата година, по-скоро трябва да очакваме обратната тенденция. Но това в България, както знаем, не се случва.

Водеща:
Има ли интерес към хляба, произвеждан по Българския държавен стандарт?
М. Найденов:
Има огромен интерес и аз се надявам, тъй като, когато стандартът беше въведен в края на миналата година, се оказа, че няма достатъчно качествена пшеница, разбира се, съответно и брашно, което да задоволи интереса на хлебарите към този стандарт. Всъщност това е този насъщният хляб, който се е правел от хилядолетия и към него има много голям интерес. А аз се надявам с въвеждането на този стандарт за училищата и детските
градини интересът да стане още по-голям, разбира се, производителите да се ориентират към него.
Водещ:
Да, но знаете ли, може би впечатлението ми на купувач и оттам и разочарованието ми, че отивам и не виждам чак толкова много видове хляб, които да носят емблемата на стандарта.
М. Найденов:
Той е един. Само един, един... Тоест те са три вида.
Водещ:
Да... не са много компаниите, имам чувството...
М. Найденов:
Ами, той не е задължителен, първо. Второ, наистина той трябва да се прави от висококачествена суровина, която в края на миналата година беше изчерпана, и затова аз направих послание към мелничарите, сега, когато в началото на реколтата има достатъчно от тази качествена пшеница, нека те да бъдат добри да заредят своите складове с нея, защото хлебарите пък ще търсят такова брашно. И тъй като в стандарта не се допускат добавки,
ние наистина... Вижте, нещо много простичко се опитваме да направим и по отношение на стандартите за млечни, месни, сега и хляба, да дадем възможност на българите да ядат качествена храна и да водят, ако щете, един достоен живот. Защото 20 години ядяхме какво ли не. И сега, когато ги направихме, се оказва, да, те са по-скъпички. Разбира се, при хляба не е така, хлябът запази почти същите цени, но ние имаме възможност просто да
отидем в магазина, да посегнем към щанда и да си ги вземем. Разбира се, останалите също са на щанда, но е въпрос на избор, въпрос на финансови възможности, но това са прости неща и заслужаваме по-качествен живот.

Водеща:
Знаете ли, по повод на това, което Андрей ви попита, спомням си, когато излезе, вече беше гласуван БДС стандартът за хляба, в пресата се появиха едни такива коментари - какво му е българското на този хляб, който се нарича "България", след като брашното е от Казахстан, маята е от Турция, а солта примерно от Египет? Къде е българското?
М. Найденов:
Е, така говориха и за шопската салата. Да, януари месец шопската салата не е от български продукти, но сега е от български продукти. Така е и хлябът. Внос има миналата година, тъй като това се спекулации, от Казахстан имаме 5 тона внос на брашно, и то за кроасани, някаква партида кроасани. Така че хлябът е български. Стига, разбира се, хлебарите да го правят и да има търсене, защото ето отлива в момента от стандарта "Стара планина". Стандарта го има, постоянно ваши колеги журналисти правят опити дали не е пробит, не е, нали, всички изследвания показват, че е в стандарт. И аз наистина за този стандарт се подписвам, но просто е скъпо. Просто кренвиршите от "Стара планина" са, да кажем, 7-8 лева, докато останалите са по 3 лв. И когато отидат пенсионерите, нали, те първоначално може и да са ги опитали, спомнили са си вкуса от тяхната младост, но след това наистина е въпрос на финансови възможности.
Водещ:
Това е тъжен извод обаче, г-н министър, т.е. вие се опитвате да направите така, че хората да ядат нещо качествено, но се опитвате да го направите с един беден народ, който не може да си го позволи.
М. Найденов:
Ами, вижте, другият вариант беше да не се опитваме и да го оставим. Моят стремеж и на моя екип е ние да върнем тези стандарти и, разбира се, на цялото пък правителство стремежът е българинът да може да си го позволява, и то не само най-богатите или средната класа, а да могат да си ги позволяват всички. Защото, отново повтарям, ние заслужаваме днес, в 21-и век, страна на Европейския съюз, един достоен начин на живот, а тези
стандарти са част от него.

Водеща:
Сега ще отидем във Варна, за да направим едно пряко включване, но преди това да ви попитам как така се оказа, че най-лошата храна отива в ресторантите? Това констатира преди няколко дни българската Агенция по безопасността на храните.
М. Найденов:
Ами, оказа се по простата причина, че някои в стремежа си да докарат олинклузив от 3 до 5 лева, нали, за храноден, това се случва. И затова целият ресурс, целият ресурс, аз използвам случая да благодаря на колегите от Агенцията по храните, защото те в момента не ползват отпуски, целият ресурс е съсредоточен там. Защото след пробивите, които имаше в детските лагери и в Обзор, и в Китен, ние трябва просто да покажем, че държавата е
там и я има, и този, който се опитва на принципа ден година храни, нали, да пробута нещо, което не става за храна, или да го предложи няколко пъти, защото, да, това не са измислици, че от предния ден се приготвя за следващия ден, примерно пилешкото се прави след това на хапки. Това е така и в тези... защото стотици хиляди са заведенията, които предлагат в момента в нашите черноморски курорти, а само няколкостотин са инспекторите. И разбирате те всъщност каква работа трябва да свършат, а не можем да поставим като пъдари на всяко заведение по един инспектор.
Затова тук е важно ние като българи, като нация, като бранш... затова аз разговарях и с хората, които представляват този туристически бранш, да не режем клона, на който стоим, защото това отива в западните медии и ако България трайно се наложи в съзнанието на западноевропейския турист като изключително евтина дестинация, предлагайки нискокачествени храни и питиета, и услуги, това не работи добре за нас.
Водеща:
Ами, така е, когато чинията е голяма, порцията е голяма...
М. Найденов:
Ами, то като в детските градини, изяде ли си детето яденето,
значи...
Водеща:
Значи е вкусно.
М. Найденов:
...значи е вкусно.
Водещ:
И все пак ето, хубаво е, и господинът каза, хубаво е да имат готвачите документи, но в междинния период какво ще се прави, докато се...
М. Найденов:
Ние, тъй като това, което казах преди малко, касаеше предимно олинклузива, разбира се, ние имаме прекрасни заведения, заведения, които държат на реномето си. Предполагам, че този собственик е един от тях.
Водещ:
Да, да, да не излезе, че всички...
М. Найденов:
И това задържа все още туристите по нашето Черноморие. Но там не се продават пакети предварително на 3 до 5 лева, наистина предлага се, вижда се и конкуренцията е голяма. Ако туристът хареса, се връща. Когато заведението е пълно, това е доказателство, че...
Водеща:
Ще има ли прошка за тези от хотелите, от ресторантите, които си позволяват наистина да купуват храни с изтекъл срок на годност или изтичащ срок на годност, и да ги пробутват дали по олинклузив, дали по ресторанти?
М. Найденов:
О, не, прошка няма и те го изпитаха и на гърба си. Изключително солени глоби, затворени заведения има по морето. Но ето, ние изпадаме в ситуцаии, когато искахме да затворим примерно лагера в Обзор, където имаше 700 деца, къде да ги извадим? Ние трябваше да ги извадим на военнополеви условия, на палатки. Тоест понякога изпадаме в ситуация, че трябва... И тогава какво направихме? Сложихме 24-часов контрол в стола на този детски лагер, но това не можем да го направим навсякъде. Затова разчитаме наистина те да бъдат респектирани от големите, солените глоби, от отнемането на лицензите им, затварянето на заведенията, а това се случва и те го знаят много добре.

Водещ:
Спомена се, и д-р Войнов каза, че голяма част от месото с нередовен срок, изтекъл срок влиза контрабандно през границата. Как върви контролът...
М. Найденов:
Това, това е част от мерките, които взехме, защото констатирахме няколко случая на такъв... на такова движение на месо от Гърция. Аз разговарях с гръцките си колеги, гръцкото Министерство на земеделието. Ние от наша страна засилихме контрола с мобилни групи, те, разбира се, да засилят от своя страна, защото не можем като страна - членка на Европейския
съюз, да въведем постоянен контрол на границата.
Водеща:
Важно нещо, готова ли е тази наредба, която регламентира какво ще ядат децата в яслите, в детските градини, в училищата?
М. Найденов:
Ами, аз мисля, че това е най-важното, защото няма нищо по-важно в този свят от нашите деца. Ние обещахме и го направихме. Аз имах точно преди месец среща с представителите на Националната мрежа за децата, BG-Mamma, те са просто обединени тези организации, и това, което те поискаха, аз им казах, че през месец юли ще я направим. В петък, последния ден, ни я представиха от Агенцията по храните и за първи път ние ще въведем, в момента текат съгласувателните процедури, надявам се
до края на месеца тя да може да мине на Министерски съвет, ние ще въведем наредба за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, цитирах я просто цялата наредба...
Водеща:
Най-важното от тази наредба, най-важното, което...
М. Найденов:
Най-важното, първо, всички храни, които влизат в тези заведения, независимо от начина, по който ще бъде направено менюто, ние не отнемаме функцията на колегите от здравното министерство и диетолозите да кажат каква да бъде... примерно точно менюто или по колко калории, но ние казваме какъв да бъде съставът на храната. Първо, там всички храни ще бъдат във, т.е. млечните ще бъдат от мляко, ще го кажа много просто, месните ще бъдат от месо, плодовете и зеленчуците ще бъдат...

Водеща:
Знаете ли, мисля, че ако някой от европейските министри, ваши колеги, на земеделието, ако ни слуша какво говорим в момента, направо ще се хване за главата. Представяте ли си, говорим за мляко от мляко и месо от месо, и хляб от хляб.
М. Найденов:
Ами, двайсет години... и аз ще ви кажа, че когато аз разбрах от какво се прави примерно... от какво се правеше допреди година и половина сиренето, аз се хванах за главата като човек, който се занимава с това. Но вече децата ни ще имат гарантирано най-доброто, то ще влиза в детските градини. Няма да се допускат произведени от генно модифицирани организми, защото е възможно, дори в България да са забранени, отнякъде да влязат. Няма да се допускат храни, обработени с йонизиращи лъчения, с
нарушена опаковка, сега вече да не говорим за минал срок на годност. Всички изисквания са разписани в тази наредба и най-важното - тя е направена заедно с родители. Тя не е само...
Водеща:
Много накратко, това е чудесно, че ще има по-качествена храна, ще бъде ли тя обаче и по-скъпа, именно защото е по-качествена?
Водещ:
Логично следващият въпрос.
М. Найденов:
Ще бъде, ние направихме едно изследване, подобно на маркетинговите изследвания, и се установи, че поскъпването ще бъде в рамките до 10 процента, което е възможно да се компенсира с промяна. И ни предстоят разговори да проведем със сдружението на общините, ако се допусне директна доставка от производителите към детските заведения, а не през посредници, както досега, тези 7 или 8 процента ще бъдат компенсирани.

Водеща:
Последно, наредбата ще влезе в сила, такава е амбицията, сега от септември, от новата учебна година.
М. Найденов:
От новата учебна година. Надявам се до седмица-две да минат съгласувателните процедури и наистина ние да дадем това на нашите деца, което им дължим.
Водещ:
Ами, добре, как да не ви кажем на добър час в едно такова начинание? Струва ми се, че...
М. Найденов:
Ами, помагайте...
Водеща:
На добър час, разбира се...
М. Найденов:
...помагайте и вие, защото, вижте, една наредба само на хартия не е наредба. Тя наистина трябва да стане реалност и затова е нужно усилието на цялото общество.
Водеща:
Абсолютно. Последен въпрос, наистина за кратък отговор. Спокойно ли е всичко в Селскостопанската академия след отстраняването на Светла Бъчварова?
М. Найденов:
Спокойно е, разбира се. Светът не започва и не свършва с някого. Надяваме се академията също да даде пък това, което дължи на земеделските производители, те го очакват от нея.
Водеща:
С колко се оказа, че Светла Бъчварова е ощетила държавата последно според одитния доклад?
М. Найденов
Това е въпрос на доклада на Сметната палата, той е предаден на прокуратурата. Аз с това не се занимавам.

Водеща:
Има ли политически мотиви в това уволнение, както ви упрекна лидерът на БСП Сергей Станишев?
М. Найденов:
Не, ако имаше политически мотиви, това щеше да се случи преди 2 години. Няма, аз изчаках и когато има одит на Сметната палата с такива резултати, оставането пък на това място щеше да доведе до различни коментари. Мисля, че съм показал в действията си досега, че това не е така.
Водеща:
Добре, благодаря ви за това интервю. Това беше министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge

Още У нас

Заловиха мъж, запалил автомобили за над 1 млн. лв.
Заловиха мъж, запалил автомобили за над 1 млн. лв.
15:53, 12.07.2024
Чете се за: 01:25 мин.
Медицинският хеликоптер транспортира 16-годишно момиче до "Пирогов"
Медицинският хеликоптер транспортира 16-годишно момиче до "Пирогов"
15:32, 12.07.2024
Чете се за: 00:40 мин.
Към момента няма опасност за жителите в района на Петрич заради пожара на границата
Към момента няма опасност за жителите в района на Петрич заради пожара на границата
15:15, 12.07.2024
Чете се за: 01:22 мин.
Депутатите, които напуснаха ПГ на "Величие", няма да преговарят за втори и трети мандат
Депутатите, които напуснаха ПГ на "Величие", няма да преговарят за втори и трети мандат
14:56, 12.07.2024
Чете се за: 00:47 мин.
Военни и два хеликоптера се включиха в гасенето на пожарите в Пловдивско
Военни и два хеликоптера се включиха в гасенето на пожарите в Пловдивско
14:30, 12.07.2024
Чете се за: 01:05 мин.
Проверка на факти: Как рекордьорката Ярослава Магучих стана поредната жертва на дезинформационна атака у нас?
Проверка на факти: Как рекордьорката Ярослава Магучих стана поредната жертва на дезинформационна атака у нас?
14:05, 12.07.2024
Чете се за: 06:30 мин.
ПП-ДБ пуснаха сигнал до прокуратурата заради "мутренски подходи в ДПС"
ПП-ДБ пуснаха сигнал до прокуратурата заради "мутренски подходи в ДПС"
13:47, 12.07.2024
Чете се за: 02:32 мин.
Излязоха резултатите от първото класиране след 7-и клас
Излязоха резултатите от първото класиране след 7-и клас
13:45, 12.07.2024
Чете се за: 00:17 мин.
Онкологията в София има нов директор
Онкологията в София има нов директор
13:20, 12.07.2024 (обновена)
Чете се за: 01:37 мин.
Жега или дъжд на морето през уикенда?
Жега или дъжд на морето през уикенда?
13:06, 12.07.2024
Чете се за: 02:32 мин.
Хамид Хамид: Доган няма да позволи на група дерибеи да използват етническата карта
Хамид Хамид: Доган няма да позволи на група дерибеи да използват етническата карта
13:03, 12.07.2024
Чете се за: 01:00 мин.
Етническата карта влезе в битката за ДПС - какво е съотношението на силите между Доган и Пеевски
Етническата карта влезе в битката за ДПС - какво е съотношението на силите между Доган и Пеевски
13:00, 12.07.2024
Чете се за: 05:37 мин.
Топ 24
Най-четени
Оценяват психиката на Брaйвик
Оценяват психиката на Брaйвик
НЕК за иска на Атомстройекспорт
НЕК за иска на "Атомстройекспорт"