Каракачанов: Идеологията на българския президент трябва да бъде патриотизмът

Няма визия за състоянието на българската армия, защото през последните 20 години на всяка една оръжейна сделка се гледа като на далавера. "Как да имаме подготвени пилоти или каквито и да е други специалисти, когато цялата тази мрежа, която беше за организацията за съдействие на отбраната с летища, с безмоторни самолети, с друга техника, която обучаваше млади желаещи хора, беше унищожена - тоест беше закрита, за да бъде разграбена." Това каза в студиото на сутрешния блок на БНТ кандидатът за президент и лидер на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов.

Пълен текст на интервюто

Водещ:
Кандидатът за президент на ВМРО - Българско национално движение. Най-напред наистина да ви препратя, така, малко да ви върна назад към вчерашния ден, един от най-големите дни в историята на България. Смятам тук две мнения няма.
Водещ:
Абсолютно, заедно с 3 март и 6 септември - Съединението на България, са може би едни от най-великите дати в историята на новата българска държава. Шести септември, като една първа крачка към осъществяването на българския национален идеал - обединението на всички българи в Мизия, Тракия, Македония в една държава. Като първа крачка казвам, защото комитетът, който прави Съединението в Пловдив, половината от неговите дейци са българи от Македония, които самите те казват: ето, това беше
първата крачка, следващата крачка е Македония. Тя не закъснява - 1903 година е Илинденско-Преображенското въстание. Но защо е велика дата? Като че ли последните десетилетия свикнахме да отбелязваме празниците с някакви тържества, концерти, без да се замисляме всъщност какво означават те. Да, може би по-голямата част от българите знаят, че това е датата, на която Княжество България и Източна Румелия се обединили в една държава. Датата, от която малко по-късно започва Сръбско-българската война, която
България славно печели и учудва целия свят. Може би въпросът е защо се случва всичко това и защо сега, сто двадесет и няколко години след тази дата, като че ли нищо добро не се случва на българската нация и никакви успехи ние не жънем нито във вътрешен, нито в международен план. Ами, логиката и по-точно отговорът е много прост - защото тогавашната българска нация, тогавашните наши предци, тогавашният политически, културен елит са знаели какво искат. Още от създаването на българската
държава, още от учредителното Велико народно събрание, онези творци на съвременна България, както ги нарича, строители на съвременна България, както ги нарича Симеон Радев и ги описва в своите книги, са си поставили ясни цели - изграждането на една модерна държава, обединението на всички българи, и тези, които тогава са под робство в Македония и в Тракия, в една голяма българска държава. И затова в Първото Велико народно събрание
има оставени празни столове за бъдещите български депутати от Скопие, Битоля, Охрид, от Одрин и т.н., които за съжаление до ден днешен не са заети, но това не се знае. Тогавашната българска държава започва да изработва политика и стратегия не само за икономическо развитие, но и за осъществяването на това национално обединение. Започва да изгражда армия. Между другото, като казахме армия и като споменахме президентски избори, всъщност държавният глава на България е и върховен главнокомандуващ.
Водещ:
Разбира се, да.
Кр. Каракачанов:
Не знам дали другите колеги, които ще участват в тази надпревара, въпреки че не са ходили войници, това може би не ги оправдава да не прочетат, сегашната Българска армия в НАТО, в държавата, член на Европейския съюз, и НАТО България със седем милиона и половина население е по-малка, отколкото тогавашната армия на Княжество България, на малката държавица, току-що освободената държава България, която осъществява обединението и която разгромява Сърбия.
Водещ:
Е да, ама знаете веднага какво ще ви попитат. При съвременните условия нужна ли ни е по-голяма армия, като сме членове на НАТО.
Кр. Каракачанов:
Ами вижте, като чета. . . абсолютно ни е нужна. Ако погледнем другите страни, членки на НАТО, при тях няма такава дървена философия, каквато има при нас. Ами, дайте, ние сме член на НАТО, друг ще ни пази - няма такова нещо. Всяка една страна, членка на НАТО, има боеспособни сили. Между другото според българската конституция функцията на Българската армия, основното задължение е да гарантира суверенитета и да пази
държавната граница. Но съгласете се, че с този план, който беше изработен от сегашното правителство и сегашния военен министър, който предвижда в 2014 година България да има 37 хилядна армия, т.е. Министерството на отбраната да има 37 хиляди човека, от които само 29 хиляди ще бъдат военнослужещи. Тоест ние ще имаме 29 хиляди войници и 25 процента чиновници. Ние ще имаме 80 танка, 80 танка. . .
Водещ:
Добре, може ли. . .
Кр. Каракачанов:
. . . 16 бойни самолета. Извинявайте, ама 80 танка и 16 бойни самолета само преди 20 години имаше в който и да е полигон на Организацията за съдействие на отбраната. С 80 танка и 16 бойни самолета, и с 29 хиляди бойци армията всъщност е един декор за паради и за изпълняване на мисии, а не за изпълнение на своята конституционна. . .

Водещ:
Нашият републикански бюджет, така както. . . в рамките, в които обикновено се движи, би ли могъл да поеме едно съществено, значимо разширяване на Българската армия.
Кр. Каракачанов:
Значи, съществено и значимо, разбира се, от сегашното положение до, да речем, армията на една Гърция - трудно. Но истината е, че тези неща се планират. А последните 20 години това, което се планира от всяко едно българско правителство е само съкращение и съкращение, и съкращение. Ще ви дам само една справка. 1990 г. България официално има 2400 танка, 2014 г. трябва да има 80. Има около 1000 самолета - и бойни, и транспортни, и т.н., отделно вертолетите. 2014 г. трябва да има 16. Ако бъдем обективни, с тези 80 танка и 16 самолета абсолютно не може да бъде покрита сигурността само на една от границите ни. Просто това е несериозно. Но няма визия за тези неща, защото на всяка една оръжейна сделка се гледа като на далавера в последните 20 години. Кой ще поръча една военна техника, кой друга, при един министър едно, при друг министър друго - и всичко върви надолу. Как да имаме подготвени пилоти или пък радисти, или каквито и да било други специалисти, когато цялата тази мрежа, която беше за организацията на съдействие на отбраната с летища, с безмоторни самолети, с друга техника, която обучаваше млади желаещи хора, беше унищожена, т.е. беше закрита, за да бъде разграбена. И сега виждаме как ентусиасти, граждани, бивши пилоти, военни или от гражданската авиация, със собствени усилия, със собствено желание развиват отначало нашата авиация. За съжаление това е проблем.

Водещ:
Добре, сега аз рязко ще сменя посоката на разговора. По-скоро ние ще останем в сферата на главното от нашия обществен и политически живот, но много хубави неща говорят за вас социолозите напоследък. Много добри рейтинги се появиха. Вие самият учуден ли сте или съвсем не?
Кр. Каракачанов:
Аз мисля, че. . . Сега, разбира се, нескромно би било да кажа, че не съм, но в края на краищата, ако се замислим реално за тези 15-16 години, откакто аз се занимавам с политика, около мен са се говорили най-различни неща. Да, и аз като всеки един от нашите политици съм правил своите грешки, най-вече в коалиционната политика. Но има едно нещо, което не се е говорело за мен - че съм замесен в кражби, в далавери и в разграбването
на държавата. Така че може би това дава отражение върху мнението
на хората. И нещо друго, мисля, че все повече хора в България разбират,
че идеологията на българския президент трябва да бъде патриотизмът. Че не е важно дали държавният глава има някакви модерни евролеви, евродесни или всякакви други идеи. Важното е българският държавен глава да отговаря на основния критерий - да отстоява българския национален интерес. Между другото това нещо, което аз съм се опитвал да правя още от първите си стъпки като студентски лидер, след това като член на ръководството на
ВМРО, когато съм бил и депутат, това е бил моят стремеж. Името ми може да бъде споменато във всякакви неща, но никъде и никога не е било забърквано в корупционни скандали и в далавери. Това поне е нещо, което никой не може да го опровергае. И може би това дава своето отражение в едно политическо общество, в което далаверата е ежедневие на нашите политици. Това го оценяват хората, предполагам. Другото нещо, което мисля, че е важно - това, което аз и представляваната от мен организация ВМРО правим. Темите, които ние сме повдигали през последните години, да кажа 15-20 години, на общественото внимание. Това, за което и говорихме - съдбата на българите в Македония, демографската катастрофа. Това, че
действително, не по наше мнение, а по мнение на ООН и на всички статистици, след около 30 години ние, българите, ще бъдем малцинство в собствената си държава, докато нашите съграждани ромите или циганите ще бъдат едно младо малцинство. . . мнозинство, което на практика ще определя съдбите ни. Това не се харесва на много хора и може би е правилно. От друга страна, битката с монополите. Още от 2006 г. . .
Битката с монополите ЧЕЗ, Е.ОН, ЕVN. Всичките теми, които ние сме поставяли, защото едно е да се приказва, но друго е и да се направи нещо. Това, което ние сме правили, е не само законодателни инициативи, не само това да кажем някъде по някоя телевизия нещо против монополите. Но ние сме единствените, които сме организирали, разбира се, заедно с пенсионерски съюзи, с потребителски организации, сме организирали протести и пред ЧЕЗ, Е.ОН, EVN, пред ДКЕВР.
Благодарение на нас беше направен одитът на електроразпределителните дружества и се доказа, което ние твърдяхме, че те всъщност източват тези дружества и крадат печалбата. Ако погледнете друго, в основата на няколко от големите инициативи за референдуми в България отново стои ВМРО. Битката за АЕЦ "Козлодуй" - тогава бяха събрани 512 хиляди подписа,
парламентът не реагира. Само преди една година онези 340 хиляди
подписа, които бяха събрани с искане за референдум против членството на Турция в Европейския съюз. Парламентът в нарушение на закона не реагира. Всичко това, натрупано във времето, може би дава някаква представа за това какво искаме ние и се оценява от хората.

Водещ:
Да, благодаря ви, че ми спестихте тези въпроси за монополите и за референдумите, но друго искам да ви попитам. Не беше толкова отдавна, когато вие съвсем официално поискахте министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков да даде някакви публични обяснения за това дали добивът. . . проучванията и евентуален добив на шистов газ в България са изгодни, дали са достатъчно безопасни, а също така го и попитахте какво ще стане с българската енергетика след закриването на АЕЦ "Козлодуй". Получихте ли някакъв отговор?
Кр. Каракачанов:
За съжаление не, защото всички български министри смятат, че те са венчани за властта и че те ще бъдат вечни. Аз съвсем официално поканих г-н Трайчо Трайков, пратих му едно писмо и поискахме отговор, и съвсем официално го поканих на един дебат по този въпрос. Това беше още, ако не ме лъже паметта, началото на август. Отговор няма никакъв в началото на септември, вече 30 дни. Надявам се, че само летните отпуски са го забавили да отговори. Това го казвам в кавички, тъй като не вярвам в това. Но ние поставихме въпроса за шистовия газ много ясно и категорично, защото в света има дебат по този въпрос. Тук темата не е това, което се опитват някои политически заклинатели да говорят, нали - който е против шистовия газ, е човек на Русия; който е за, пък другите казват, човек на Америка. Тук има интереси и това е в основата на българската. . . и това трябва
да бъде, за съжаление не е последните десетилетия, в основата на българската политика трябва да бъде националният интерес. На първо място, да видим икономическите изгоди. Според експертите в България добиването на шистов газ по никакъв. . . в България няма по никакъв начин да намали цената му, тя ще бъде същата на тази. . . като тази газ, която ние купуваме от Русия, разлика няма. Това беше първият въпрос, който му зададохме.
Вторият въпрос: след като в целия свят има дебат дали да се добива газ по този начин, по тази технология, защото във Франция това е забранено, в Канада това е забранено, в самите Съединени щати има много сериозен дебат по въпроса и много сенатори и конгресмени в американския Сенат и Конгрес са категорични противници, най-вече заради екологичните причини. Така че това не е тема, която може да заклеймим и да кажем - ами, тези, които са за са добрите демократи, харесващи Америка; тези, които са
против шистовия газ са хората на Москва. Това е елементарно.
Водещ:
Искам да засегнем още няколко въпроса, затова ще ви помоля да преминем и към това защо според вас посланикът на Съединените щати у нас Джеймс Уорлик отиде на крака в рафинерията в Бургас на "Лукойл"?
Кр. Каракачанов:
Ами, аз мисля, че може би поради всички тези съмнения, които се появиха в немалко медии в България, че натискът върху "Лукойл" е под някакъв геостратегически американски план. Нали знаете, че има немалко хора в България, пък и в света, които във всичко виждат световния заговор. И може би, за да разсее съмненията, че Съединените щати са против "Лукойл", аз така поне го тълкувам, американският посланик отиде на посещение в
рафинерията в Бургас и я похвали. Но ако вземем проблема дори с "Лукойл", няма и не е нормално да се реагира по един такъв начин, когато в едно такова предприятие работят хиляди хора, когато двайсет и няколко процента от данъците, които влизат в държавата, влизат от "Лукойл". Не се прави по този начин, така държава не се прави. Защото, особено когато имаме икономическа криза, когато виждаме всеки ден - фирми фалират или пък онези фирми, които са крепят на ръба, намаляват работните заплати или съкращават работници, целта и задачата на всяко едно българско и
най-вече на това българско правителство трябва да бъде по всякакъв начин да подкрепя българския бизнес, а не да го мачка, както се случва, като валяк. Защото, когато смачкаш една фирма, тя не само фалира, но и хората, които работят в нея, остават на улицата и отиват в социалното министерство да търсят социалните помощи, които това министерство не е събрало. Така че се получава един порочен кръг. Държава се прави с мисъл и най-вече
с визия какво искаш да постигнеш след 30 или след 50 години дори. За съжаление това липсва в нашата държавна политика и аз мисля, че ролята на един бъдещ държавен глава е и точно тази - да формулира целите на нацията, да формулира целите на т.нар. политически елит, да бъде говорител на обществото, защото по всички тези въпроси - шистовият газ, ако щете дори темата с "Булгартабак". . .
Водещ:
Ще ви помоля накратко. Влязохме във времето.
Кр. Каракачанов:
. . . темата с ядрената енергетика, ролята на държавния глава е да използва едно от своите правомощия - референдумите, за да се допитва до мнението на народа, за да може мнението на народа да вкарва политиците в правия път.
Водещ:
Благодаря ви много.
Кр. Каракачанов:
Благодаря и аз.
Водещ:
Красимир Каракачанов, кандидат за президент от страна на ВМРО - Българско национално движение.