Социолози и икономисти за това кой победи в обществения „Референдум”

Това е проучване, което провеждаме сред т.нар. „голяма извадка” на „Референдум”. Това е една национално представителна извадка, подбрана в цялата страна, отговаряща на критериите на населението в страната по тип населено място, възраст, пол, образование, това заяви в студиото на „Денят започва” Станислав Стоянов, Алфа Рисърч, по повод данните, оповестени след дебата между БСП и ГЕРБ по БНТ. Единственото, което я отличава от една нормална социологическа извадка е, че те всички гледат предаването „Референдум” и след предаването взимат отношение по определени въпроси, които им задаваме. Телевизионният дебат е гледан от около 800 000 души, което е една чудесна аудитория, но това са някъде около 12-13% от пълнолетното население на страната, т.е. това е поне 4 пъти по-малко от хората, които ние очакваме евентуално да гласуват на парламентарни избори. Въпросното „голямо жури” ни показва как биха реагирали на този дебат всички пълнолетни българи, ако бяха гледали предаването, обясни той.

Въпреки тезите, че хората нищо не биха научили, не им е бил интересен този дебат, чух и такива анализи, при това на хора, които не се занимават с проучване на обществено мнение, 88% от хората, които са гледали дебата, смятат, че той е бил интересен, коментира Станислав Стоянов.

На въпроса кои от тезите на Вас ви допаднаха повече – хората са отговорили, че идеите на ГЕРБ им допадат повече. 47% твърдят, че тезите на ГЕРБ са им допаднали повече, срещу 34 на БСП. И около 1/5 от „голямото жури” смятат, че нито една от тезите не са им допаднали.

Другият въпрос касае представянето – проучването показва какво смятат хората, кой от двата екипа е бил по-подготвен, и тук виждаме, че БСП води с 51%, а ГЕРБ – 33%, уточни той. Когато става въпрос за тезите на ГЕРБ, ГЕРБ успява да излезе извън своя собствен електорат – тази извадка има равномерно представяне на всички партии, така както те са представени в обществените нагласи. ГЕРБ успява да привлече електората на десните партии, но там хора до 45-годишна възраст разпознават в тезите на ГЕРБ близки до тях идеи. София и областните градове са много по-склонни да застанат зад такъв вид идеи, какъвто изложиха ГЕРБ. Плюсът за ГЕРБ е това, че като тези успяват да привлекат по-широк кръг от своята собствена електорална база сред хората, които са гледали предаването. Плюсът за БСП е, че и те успяват да привлекат по-широка база, но остават в рамките в общи линии на техните традиционни избиратели. По отношение на представянето проучването показва, че хората, които харесват тезите на ГЕРБ са лоялни към тях, но отчитат, че БСП има по-добро представяне на идеите си и това е недвусмислено.

Според Кольо Колев от „Медиана” няма смисъл да се коментира кой печели и кой губи в този дебат – Бойко Борисов определено беше недоволен от дебата. Сергей Станишев беше доволен, което ясно показа кой спечели и кой загуби. Друг е въпросът защо спечелиха и защо загубиха. Бойко Борисов заложи на екипа си, който да представи икономическите тези, а те се представиха на плачевно ниво, те бяха разбити съвсем разбираемо от капацитет като г-н Орешарски. ГЕРБ загуби, но БСП не спечели много, поради простата причина, че те не успяха да нанесат много по-сериозно поражение. Те не бяха подбрали добре участниците в дебата, например Илияна Йотова не беше точно човекът, който трябваше да участва в такъв тип дебат. Също така не можеха да сдържат едно поведение, в което имаше подхилкване, надменно отношение, категоричен е той.

Икономистът Георги Ангелов заяви, че обикновено винаги, когато действащ финансов министър се среща току-що навлизащ икономист, особено такъв, който е за първи път в телевизията, двама от хората на ГЕРБ за пръв път се показват, дори може би трима, винаги така завършва дебатът, но това не означава, че действащият финансов министър бива преизбиран. На тях им липсва опит да изказват идеите си кратко, ясно и разбираемо. На практика ГЕРБ не можаха да разкажат какви са им идеите, така че хората да разберат. Проучването показва, че хората подкрепят идеите, но самите икономисти още нямат опита да ги представят убедително.

Емил Хърсев подкрепи това мнение, като каза: Исках да подкрепя колегата Ангелов, че наистина познавам колегите лично и мога да кажа, че това са изключително подготвени и кадърни икономисти, друг е въпросът колко са добри оратори. Не винаги тези качества – подготовката в икономическата материя и ораторството съвпадат.