Емоциите около волейболните ни национали завладяха и българите по света. Ден преди важния полуфинал на отбора ни, как изживяват победите сънародниците ни зад граница всички говорят за волейбол. Дори и българите на хиляди километри от "Арена Армеец" стискат палци и викат пред телефони, лаптопи и компютри.
Цвети е студентка по мениджмънт и икономика в Лион. Дядо й я запалил по волейбола и до днес се чуват след всеки мач. Не е пропуснала нито гейм от началото на Европейското. Гледа заедно с още десетина българи.
- Винаги се събираме със знамена, тук до нас са знамената, носим си ги и дори, ако имаме възможност отиваме в Университета и там гледаме мачовете на цялата стена в някоя от залите за упражнения, - разказва Цветелина.
Ходят и на мачовете на българските национали Владимир Николов и Владислав Иванов, които играят в Лион, но са фенове на всички в отбора.
- Според мен точно това, че са сплотени, че са един отбор, че се раздават и се забавляват, това наистина ги прави най- великият отбор, - смята българката.
В Съединените щати мачовете са в работно време, но повечето българи следят резултата онлайн и коментират.
- На мене ми се случи да карам в колата и да слушам мача и се наложи да отбия, когато бяха в тайбрек, защото беше много инфарктно и не мога да рискувам да карам и да гледам, - разказва Мариана Янакиева, българка в Лос Анджелис. - Само като видиш тази подкрепа на публиката в залата и просто всеки път ме докарва до сълзи това нещо, с почването на химна, се става и без да искаш, почваш да плачеш...
Камен Козарев, слънчев физик от Центъра по астрофизика в Харвард пък заминава в командировка в Бостън точно, когато е вторият мач с Германия, но успява да го гледа онлайн.
Сега и Цвети, и Мариана, и Камен и милиони, които остават извън залата им желаят най- малкото финал...
На отбора пожелавам не само победа сега, на финал да стигнат и Европейска титла.... и скоро след това Световна!!!