Вниманието продължава да е фокусирано върху Турция. Германският канцлер Ангела Меркел пристига днес в Анкара за разговори с президента Ердоган и премиера Давутоглу за войната в Сирия, мигрантската криза и съвместната борба с тероризма.
Една седмица измина от най-кървавия терористичен атентат в историята на Турция, който отне живота на 102-ма души. В редица градове продължават протестните и възпоменателни шествия.
Атаката на централната гара в Анкара раздели още повече турско обществото преди предсрочните парламентарни избори на 1 ноември. Това ще наложи промяна в политиката спрямо Сирия и борбата срещу "Ислямска държава".
По темата работи Тоня Димитрова.
Ден 10-ти, месец - 10-ти - тази дата ще остане синоним на най-кървавата терористична атака в историята на Турция. Денят, в който двама атентатори самоубийци отнеха живота на 102-ма души на централната гара в Анкара. Мишената - демонстрация за мир, организирана от леви профсъюзи и Прокюрдската партия.
Турската нация потъна в мъка, а дълбоките обществени разделения станаха много по-отчетливи. Редица посланици на страните от Европейския съюз се събраха на мястото на атаката и положиха цветя в памет на загиналите - за разлика от самите турски политици, които не биха застанали един до друг дори пред лицето на тероризма.
Антиправителствените протести започнаха почти мигновено в най-големите градове, а множеството - скандираше срещу Ердоган.
Турция беше считана за една от най-стабилните и демократични мюсюлмански нации, но през последната година разделенията се задълбочават по няколко линии - между сунити и алеви, привърженици на светския и на ислямския начин на живот, между турци и кюрди, които отново се впуснаха в спиралата на насилието след 2 години и половина на примирие.
Бомбените експлозии в Анкара са дело на джихадисти, свързани с "Ислямска държава", установи разследването. Според турския анализатор Юзгюр Юнлюхисарчъклъ двойният самоубийствен атентат показва дълбоки пропуски в сигурността в страната.
Юзгюр Юнлюхисарчъклъ - директор на Германски фонд Маршал към САЩ: Ясно е, че Турция нито има разузнавателните мрежи, нито инфраструктура по сигурността, нито пък общественото разбиране да се справи с този нов вид близкоизточен, джихадистки тип тероризъм, който сега атакува Турция.
Фактът, че масовото убийство е дело на джихадисти от "Ислямска държава", ще наложи промяна във външната политика спрямо Сирия. Турция ще бъде принудена да действа много по-решително срещу терористичната оранизация, а това от своя страна може да доведе до конфронтация със спящите клетки на "Ислямска държава" на територията на страната.
Джихадистката заплаха налага и спешно решаване на кюрдския въпрос, който излезе отново на дневен ред след изборите през юни и се превърна в открит конфликт между правителството и бойците на Кюрдската работническа партия.
Юзгюр Юнлюхисарчъклъ - директор на Германски фонд Маршал към САЩ: Външната политика на Турция спрямо Сирия вече е в преходен период. Знаем, че приоритет беше свалянето на режима на Асад, а не сигурността в самата Турция. Но тъй като свалянето на Асад изглежда по-малко вероятно сега, както и заради сериозните терористични заплахи, Турция приема нова политика спрямо Сирия с приоритет сигурност по границите. Тази атака всъщност доказва защо тази промяна е необходима и закъсняла.
Атентатът в Анкара беше извършен само 3 седмици преди провеждането на предсрочни парламентарни избори на 1 ноември.
На редовния вот на 7 юни Партията на справедливостта и развитието за първи път, откакто дойде на власт през 2003-та, изгуби парламентарното си мнозинство и не успя да сформира коалиционно правителство. Сега управляващите ще се опитат да си върнат мнозинството в Меджлиса, но атентатът в Анкара показва, че контролът им се изплъзва, смята Юзгюр Юнлюхисарчъклъ.
Юзгюр Юнлюхисарчъклъ - директор на Германски фонд Маршал към САЩ: Това, от което Турция отчаяно има нужда сега, е силно правителство, което да представлява по-голямата част от обществото и да бъде прието дори от тези, които не гласуват за управляващата партия. Ако резултатът от изборите е както се очаква подобен на този от юни, ще бъде важно всички 4 партии, които са в парламента сега, да загърбят различията и да заработят заедно.
Въпреки че правителството е обект на жестоки критики за атентата, разпределението на политическите сили остава непроменено. Според проучванията управляващата партия ще получи около 40% от гласовете на вота на 1 ноември и ще трябва да търси коалиционен партньор - най-вероятно най-голямата опозиционна
Народнорепубликанска партия на Кемал Кълъчдаръоглу. Остава да видим дали терорът ще накара политическите врагове да заработят заедно и да стабилизират страната.
Чуй новините
Подкаст
