Антарктически дневник: Преди да хванем самолета за дома

Аржентина не е страната за вегетарианци. Тук месото и то - телешкото, е нещо като хляба у нас. Почти на всеки ъгъл из града има заведения където се предлага "Parrilla".Това е простичкото аржентинско меню - месо със сол, без никакво друго овкусяване, но повярвайте ми - това си е умение. Просто се пече, по определени минути от всички страни - место остава крехко и розово в сърцевината си ."Parrilla" е и самото съоръжение за свещенодействието с парчетата месо. Има ги почти във всеки дом. Според "разбирачите" най-вкусният биф става от ломо - месо от задната част на врата. Традиционната гарнитура за стека са картофи - пържени, варени, пюре, или обикновена зеленчукова салата.Местната кухня е простичка, няма претенции за гурме, но пък който я опита я оценява по достойнство.

Другата традиционна храна са емпанадите. Плънката им е от зеленчуци, месо, сирене и според начина на завиването им се подразбира съдържанието. Не ме питайте коя каква е - не запомних, но просто може да си купите с каквото искате.

Финалът е за виното. Обилието на сортове и видове прави Аржентина водеща в производството и търговията на дионисиевата напитка. Дори в тази жега местните пият червено вино, но с бучка лед.

По традиция групите полярници, минаващи през Буенос Айрес, се срещат на чаша вино в дома на Диана Алшех Магариньос, дъщеря на един от най-модерните български художници на ХХ век - Елиезер Алшех и Бронка Гюрова Алшех.

Диана и съпругът и Нестор са архитекти, автори и на проектите за двете най-нови антарктически къщи, както и на новоизградения параклис "Св.Йоан Рилски". Винаги гостоприемни, усмихнати и вълнуващи се от живота на нашата база - така ни посреща семейството. Поддържат българската реч и предават всичко родно и на двете си деца.

Нощта се спуска и трябва да се прибираме към хотела, утре ни чака път. А Буенос Айрес се подготвя за усмивки и настроение - заведенията отварят едва след 20.00 ч. - времето когато температурите леко се понижават.