Животът в Бисер след наводнението

Жител на село Бисер откри днес телата на възрастните мъж и жена, които изчезнаха при наводнението в понеделник. Кръстина и Желю Николови бяха намерени на повече от 300 метра от къщата си. Така жертвите на бедствието в Хасковско станаха 10. Нормализира ли се вече обстановката в района и стигат ли помощите до крайно нуждаещите се хора.

Магазините в Бисер са почти празни, но отворени. Хората влизат, за да купят хляб за животните, защото няма с какво друго да ги хранят сега.

Рени Димитрова, собственик на магазин в с. Бисер: – Няма стоки. Стоките не са дошли тази седмица и нямаме стока. Стоката е каквото сме получили, Сега днес, ако дойдат, или понеделник – тогава.

Магазинерите не смятат загубата от липсата на стоки. Казват, че тук са свикнали да се продава малко. Повечето хора минават, взимат каквото им трябва и се записват в тетрадката за вересии.

Рени Димитрова, собственик на магазин в с. Бисер: – Имаме борчове, ма те си плащат хората, който вземе заплата, който вземе пенсия, всички борчове се връщат. Така е на село, нямаме пари."

Днес в Бисер ненадейно се оказва ден за пенсии. Заради бедствието дават пари със седмица по-рано.

Иванка Костова, пенсионер от с. Бисер: – Ходих, зимах пенсията, платих водата, тока.

БНТ: - Плати веднага водата и тока?

Иванка Костова, пенсионер от с. Бисер: – Да.

БНТ: – Колко ти е пенсията?

Иванка Костова, пенсионер от с. Бисер: – 130 лева.

БНТ: - А на дядото?

Иванка Костова, пенсионер от с. Бисер: – На дядо 160, с това живеем.

БНТ: – Е с 290 лв. как живееш?

Иванка Костова, пенсионер от с. Бисер: – И съм болна от сърце, 70 лева давам за лекарства.

Баба Иванка си е платила сметките, въпреки че къщата й е пострадала, сега има само една стая, в която може да си живее.

Иванка Костова, пенсионер от с. Бисер: – Изтека се водата, но сега е всичко мокро. Може да опада още, защото отзад е дувара кирпичев – това трябва да се помогне, да се направи, че ще падне.

Водата е отнесла и дома на 12 годишната Биляна. Момичето е преживяло ужаса да се бориш за оцеляването заедно с най-близките си хора. В минутите на ужас Биляна се молила да не загуби майка си, баща си, баба си, дядо си – хората, които обича. В първите часове след потопа е търсила всичките си приятели, за да знае, че са живи. Пред психолози е нарисувала картината на бедствието.

БНТ: - Тук какво си нарисувала в понеделник, я ни разкажи?

Биляна, 12 год., от с. Бисер: – Тук нарисувах нашата къща, когато сме на горния етаж, когато ставаше наводнението. Другата постройка. Тук се бяхме качили, след като излезнахме от тук

Днес Биляна вече рисува друго – новата си къща – такава, каквато вярва, че ще я види през пролетта. С тревата, птичките и животните, които много обича. Освен това е получила и писмо от приятел.

БНТ: – Какво писмо получи сега, ще ни го прочетеш ли на нас?

Биляна, 12 год., от с. Бисер: – От Теодора. Биле, съжалявам, че стана това. Знам, че си уплашена много, но се радвам, че си добре. Пожелавам ти спокойни дни.

БНТ: – Ти какво искаш сега най-много?

Биляна, 12 год., от с. Бисер: – Да сме добре, радвам се, че сме добре. Искам пак да имаме къща тук.

Писмото е от най-близката приятелка, която и сега е до Биляна, за да я подкрепя. Теодора казва, че мечтае да прави новини.

Теодора: - Искам да кажа, Билянка винаги да е спокойна и да спи спокойно.

БНТ: - А каква е новината, която искаш да кажеш на хората?

Теодора: – Искам тази вода да изчене!

БНТ: – Да кажем, никога няма да има наводнения, така ли?

Теодора: – Да.

На Биляна помагат и псхолозите-доброволци от Българския червен кръст.

БНТ: - Каква разлика откривате, какви изводи си правите?

Живка Жекова - психолог, БЧК - Хасково: – Разликата е огромна за два-три дни.

БНТ: - Всъщност ключът е в това, че животът продължава?

Живка Жекова - психолог, БЧК - Хасково: – Разбира се, те това трябва да разберат, че животът продължава и това е хубавото за тях. Не са загубили дори близък човек – Билянка специално.

Хората в Бисер казват, че ще оцелеят. Искат обаче да са сигурни, че както ги подкрепя цяла България, така и властите ще направят нужното, за да няма язовири, които да заливат села.