Наводнението през погледа на спасените

Спасените от наводнението край харманлийското село Родопи баща и син Мартин и Николай Йорданови вярват, че има много добри и щедри хора. Преди 10 дни колата им бе завлечена от прелялата над пътя вода и преобърната. Двамата прекараха повече от 6 часа върху капака на автомобила си, докато пристигне спасителният хеликоптер.

Както всяка сутрин на 6 февруари Николай и баща му тръгнали към Хасково, за да продават мляко. Малко след моста на реката на селото колата им била повлечена от придошлата вода. Стихията идвала от скъсаната дига на река Олу дере и заливала цялото поле и шосето.

Николай Йорданов:
- Не се страхувам от водата, но от бързата вода ме е страх.
- Сънуваш ли?
- Да, два пъти сънувам кошмари, че се давя. Мисля, че живея втори живот.

Бащата е благодарен на спасителите, че са помогнали на него и на детето
му. Казва, че ще продължи живота си по старому - да гледа крави и да
продава мляко.

Мартин Йорданов:
- Това че станахме прекалено популярни и това нас ни притеснява. След тази случка се промени самото виждане за живота. Колкото сме по-сплотени, толкова сме по-силни. Помагаме си един на друг, за да можем да преодолеем болката и страданията, които изживяхме във водата.

Преживяното през най-дългите 6 часа от живота на двамата мъже им връща
вярата в доброто.

Мартин:
- Много хора са обаждаха, предлагаха ни коли, всичко, дори в момента колата, която е тук ми е подарък. Изобщо за първи път жената се обади, желае да бъде анонимна, и вика искам да направя нещо за вас, може ли значи жената плачеше, не можах да й откажа.

Семейството е получило еднократна помощ от 325 лева от социалните и
няколко дарения от живеещи в различни части на страната хора. Мартин и
Николай казват, че искат да забравят случилото се, но и до днес за трагедията им напомня старата семейна кола, която все още е в полето край селото, там където я изхвърли преди 10 дни стихията.