Спасителят на Марина

Минути след фаталния сблъсък, само един човек се осмелява да помогне на падналата на земята Марина.

Виктор Якимов се връща от работа за вкъщи по злополучния булевард. Когато разбира за инцидента, се притичва на помощ на детето. Само той, въпреки че наколо има десетки хора.

Капитан Виктор Якимов: - Крещяха отвсякъде да се намесвам, да не я пипам. Дори и да беше станало най-лошото, не е нормално да лежи детето само на пътя. Тя се давеше в кръв. И това, което направих, е да обърна тялото й на една страна, за да може да си поеме въздух. Тя ме стискаше ето така за ръката и когато се прибрах вкъщи, бяха останали червени петна от пръсти.
Пристигналата с линейката лекарка не помага на блъснатото дете. Поглеждам я и казвам - какво правим, защото тя се приближава и нищо не казва. И тя изведнъж се вцепени и започна да гледа детето. Мина някъде зад гърба ми и нищо не казва. Тя по никакъв начин не обездвижи врата, гърба. Когато влязох вътре в линейката, тя беше седнала вътре и се беше закопчала с колана. Не съм я видял да докосва детето.

Черепът на Марина е счупен на 3 места, има хематом в мозъчния й ствол. Едва днес се появи подобрение в състоянието й.

Марин Ташков - баща на блъснатата Марина: - Днес за пръв път се отпуснах, като видях, че детето ми оживява. Има голям път да извърви, но тя е боец нашата дъщеря и ще се пребори. Аз на капитан Якимов му благодаря от цялата си душа, защото, ако не беше той, аз в момента нямаше да имам живо дете.

Виктор Якимов: - Сигурен съм, че ще си възвърна съня. Само да видя детето живо и здраво и да изтрия тази картина, която ми е пред лицето.