1 май - между манифестациите и протестите

В Деня на труда поглеждаме към поводите да отбелязваме 1 май. Празнуването му има солидна традиция у нас. Той е обявен за официален празник в България още от 1939 година. Обществените и икономически постижения на работническото движение продължават да се честват и днес, въпреки кризата. Или може би точно заради нея, повече отвсякога сега е моментът да замислим дали трябва да се протестира или да се манифестира на днешния празник.

Началото - 1 май да се отбелязва като ден на работническата солидарност -
е дадено през 1886 година в Чикаго, с искания за спазване на елементарни
трудови, социални права. Денят на труда обаче, както после става известен
днешният празник, се оказва особено тачен в Източния блок по времето на
социализма.

Спомняте си, мнозина от вас, уважаеми зрители, как манифестирахме на 1
май. В София например, ето, строени в легиони, с транспаранти и знамена,
работниците дефилираха край мавзолея на Георги Димитров по случай празника.

Емил Караниколов - депутат от ПГ на ГЕРБ:
- Празник, който дълго време беше политически украсен, минаваше под егидата на едни червени знамена, едни петолъчки, едни звезди, който беше присвоен от една партия, която 45 години беше единствената в България, оттогава минаха 22 години, но все още този празник има известен политически елемент.

Драгомир Стойнев - председател на Комисията по труда и социалната
политика, КБ:
- Това че протестираме - има защо. За съжаление днес нямаме много поводи за празнуване. Безработицата е огромна, спадът в заетостта също е огромен, България е на първо място по ръст на безработицата сред младите хора, бедността се увеличава.

Не само у нас, в цял свят кризата кара все повече хора да протестират,
отколкото радостно да манифестират. Защото времето за много работници, за съжаление, се връща назад и ги приближава по-скоро до протестиращите в Чикаго през 19 век, отколкото до светлото бъдеще, в името на което през
20-ти век манифестираше работникът.

Михаил Михайлов - депутат от ПГ на "Синята коалиция":
- На него по-скоро не му е да казва "Ура!", а по-скоро да казва "У-у",
защото животът му не се променя, това е страшното. И затова той ще излезе
на 1 май не да казва "Ура!" и да манифестира, и да казва колко е доволен от развития социализъм, а ще излезе и ще каже "У-у", защото вижда, че днес
може да харчи по-малко, отколкото преди 1 година е харчил.

Хасан Адемов - зам.-председател на Комисията по труда и социалната
политика, ДПС:
- Да протестираш за високи заплати, означава, че не си достатъчно оценен, че работодателите не са създали условия за достатъчна конкурентноспособност, висока производителност на труда, и от друга страна, безработицата е тази, която създава условия за протестиране. Ако в крайна сметка всички тези въпроси бъдат решени, няма никакви причини тази протестна сегашна ситуация да не се превърне в празник през следващите години.

Факт е обаче, че оптимистите - протестната ситуация да се превърне в
празник в световен мащаб през следващите години - са все по-малко. На този етап поне. Засега 1 май като че ли е ден по-скоро на носталгията.

Десислав Чукулов - зам.-председател на ПГ на "Атака":
- Сигурно доста голяма част от по-възрастното население в България намира
смисъл, този празник е бил техен празник в течение на години, така че мога да разбера хората, че празнуват 1 май, Деня на труда. Знаете, че нашите родители, нашите баби и дядовци те построиха България, която сега 22 години се разсипва, така че те си имат своето право да си чувстват, че това е техен празник.

Дали в бъдеще работниците повече ще протестират или ще манифестират на днешния ден, не е чак дотам ясно. Сигурно е обаче, че хората, официално или неофициално, все ще намират начини да честват труда и работническата солидарност. Пък и 1 май е един от хубавите пролетни дни. Слънцето е гальовно, не се работи.