За първото честване на празника на славянските първоучители Кирил и Методий

От Историческия музей в Шумен настояват да се промени учебника по история. Причината е урокът за първото честване на празника на славянските първоучители Кирил и Методий. Сега децата учат, че то се е състояло през 1851 година в Пловдив. В Шумен обаче има документ, че това се е случило през 1813 година в града.

На 11 май 1813 година или по стар стил 22 май в Шумен пристигнал арменският етнограф Минас Пъжишкян. Български чорбаджия го завел на театрално представление, което Пъжишкян описва подробно в писмо до венецианската конгрегация.

Мария Георгиева - Исторически музей-Шумен: "Неговият домакин му разказва, че това е празник на българската писменост и той допълва, че това е онова, което арменците правят в деня на техните създатели на азбуката. По този начин той определя точно, че тържеството е за Кирил и Методий."

В писмото си той описал детайлно сградата, в която се е състояло тържеството. Става ясно, че това не е нито църква, нито училище, а специално пригодена сграда.

Мария Георгиева - Исторически музей-Шумен: "Пъжишкян съобщава, че на тържеството присъстват българи, присъстват гръцки духовници, присъстват и турци. Всички етноси представени в града са поканени, но това са годините, в които, обяснява и самият български домакин, гърците забраняват въобще да се говори за Кирил и Методий."

Писмото на Минас Пъжишкян е открито преди 30 години от журналиста Агоп Орманджиян, който търсил във Ватикана документи, свързани с пребиваването на арменския етнограф по българските земи. Оттогава се води и спорът в кой град – в Шумен или в Пловдив се е провело първото гражданско честване на празника на българската писменост.