Летни маршрути: До Мусала и обратно... с деца

Банско направи най-дългата водна пързалка в Европа, дълга 400 метра, разположена на иначе скиорската Бъндеришка поляна. В Чепеларе, в района на Мечи чал, обособиха "Лаптопаджийски лагер". Там могат да почиват и работят едновременно хора с професии, които могат да бъдат упражнявани дистанционно - компютърни специалисти, юристи, финансисти, преводачи... Хотелиерите в тези курорти отчитат висока заетост.

Боровец като че ли повече залага на спортните активности. Детски спортен празник се състоя само преди дни. През юли се проведе маратон за изкачване на Мусала. Покоряването на балканския ни първенец традиционно е предизвикателство за много българи - самостоятелно, с приятели или семейно.

Маршрутът е сравнително лек, има междинни спирки, където може да се отпочине, и като цяло е достъпен за всички възрасти.

Но внимание – винаги е нужно едно наум, когато сте с деца.

Първото препятствие е лифтът. До Ястребец се стига с кабинков шестместен лифт, като продължителността от Боровец до крайната станция е 20-25 минути. Пътуването е приятно и живописно, а и спестява часове ходене. Но ако „на борда” има дете, което се страхува от височини, става проблем. Като цяло децата са много емоционални и дори тези, които са безстрашни, започват да се отегчават от продължителното седене, да се опитват да стават под строгите напътствия на някой възрастен да не клатят кабинката.

Така се случи, че се оказах на лифта с малкия ми 8-годишен син заедно с още две майки с по едно дете на приблизително същата възраст, едното от които се разплака от височината. Това вдъхнови останалите две, включително моето, да хиперболизират какво може да се случи и да рисуват фантастични картини. В един момент дори си мислех, че не сме на лифт, а в Космоса. Разпаленото въображение обаче никак не помогна, а само влоши ситуацията. Малките коментатори не се впечатлиха от забележките на родителското тяло. Чувствителният малчуган в крайна сметка се успокои, но късно – вече бяхме стигнали Ястребец.

Преходът оттам до хижа „Мусала” е общо взето приятен. Вярно, че е около час нормално ходене, теренът е равен, красотата те обгръща. Обаче! Второ препятствие – зареденият с енергия от близо половинчасовото пътуване с лифт малък разбойник буквално хвърчи напред, независимо от инструкциите да пази силите си. Понякога се изгубва между хората и бдителният родител е принуден да следва темпото. Любуването на природата остава за друг път.

Около хижа „Мусала” обикновено се струпват много туристи, особено в събота и неделя. Там е подходящо да се направи кратък престой с подкрепителни напитки и закуски. Красивото най-близко езеро обаче примамва малкия човек и секунда невнимание може да коства намокрени чорапи, маратонки и половин панталон. Ако преодолеете и това препятствие, други капани дебнат по пътя. През юли, когато изкачвахме върха, закъснялото лято бе оставило много наводнени участъци и мини-водопади. Дружески съвет – носете резервни обувки, за всеки случай.

Иначе трябва да имате достатъчно храна и вода, задължително нещо сладичко и плод, ако сте с дете/деца. Ние разполагахме с по два двойни сандвича, ябълка, шоколадче, солети и по три малки бутилки с вода на човек. Чистият планински въздух и преходът събуждат глада, така че е добре да има повече запаси.

Следващата цел след хижа „Мусала” е заслонът „Ледено езеро”. Тук вече започва сложната част. Катерим се по огромни стръмнини и камъни, пак прескачаме вода, краката започват да натежават, а децата – да се оплакват. Може дори да се чуят реплики като „Не обичам планината”, „Трудно е!”, „Не мога повече, спирам!”. Вариант е наистина да се върнете, но ще е жалко. Ако не сте в група, по-честите почивки са решение. Иначе трябва да се придържате към темпото. Важно е да се обясни на децата, че избирането на „по пряк път” извън пътеките не е добра идея поради опасност да се предизвика срутване на камъни. Затова е маркировката!

И така, след час и половина - два стигате до заслона. Там чаят е вълшебен. И цената му е любопитна – левче, ако кажете „Добър ден, един чай, моля!”. Но това са планинарски шеги, разбира се, че ако не сте толкова любезен, пак ще получите горещата напитка на не по-различна цена. Ветровете стават по-яростни и едва тук си давате сметка защо е необходимо по-сериозно облекло и задължително яке. Стигнете ли Леденото езеро, все едно сте достигнали върха – до Мусала ви дели още около половин час, стръмно изкачване обаче. До там има зимна и лятна пътека – първата е стръмна, но по-пряка и обезопасена с въже, а втората се вие нагоре, но е тясна и трябва да се внимава за подхлъзване и евентуално падане по сипеите.

И ето го върхът! Тук думите са излишни. Времето спира. Все пак трябва да поглеждате часовника си, защото пътят обратно е дълъг, а трябва да се хване и работното време на лифта – последното качване от горната станция на кабинкова въжена линия „Ястребец“ е в 18 ч. Не е изключено и някой черен облак също да ви подгони – времето горе често „се обръща”, затова и по един дъждобран в раницата никога не е излишен.

Едва горе успях да зърна за малко и големия ми син, който се движеше самостоятелно със съотборниците си фехтовачи и техните треньори. Което, няма да крия, ме изпълни с гордост.

Покореният връх винаги оставя усещането за удовлетвореност, но и на облекчение, когато се върнете живи и здрави с децата. Планината никога не бива да бъде подценявана, дори през лятото.