Учебници на майчин език

Час в училище "Христо Смирненски" в Черноочене. Тук учат 500 деца от 15 села. Повечето от тях научават български, едва когато влязат в класната стая. Вкъщи се говори на турски и се гледа основно турска телевизия.

Росица Ангелова, начален учител:
- Ами беше много трудно, честно казано. Налагаше се да жестикулираме, налагаше се да рисуваме и какво ли още не. Тази година е просто много, много по-добре.

Учителката е доволна, защото през тази година повечето първокласниците са посещавали детска градина. Научили са сравнително добре българския език. Показва го Селиха, която вече пее „Зеленчуци, който не яде."

Юсуф обаче не е ходил на градина. И сега, за разлика от останалите деца, не знае нито едно стихотворение или песен.

Юсуф:
- Ох, не помня!

И още един проблем. Учебниците по турски език в това училище са от 1993 година. Още когато тези деца не са били родени.

Шабан Юсуф, преподавател на турски език:
- Децата са амбициозни, изучават го с голямо желание. Защото нямат проблем с думите, знаят ги почти всичките.

И все пак старите учебници, според проучването, са една от причините малчуганите да не владеят добре майчиния си език. Проблем е и това как се преподава история в смесените региони.

Антонина Желязкова - Център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия:
- Когата учебниците не са написани добре, когато преподавателите не се справят добре по история, започва да върви един паралелен исторически разказ в семействата. Там, където учителите поднасят в някакъв смисъл мултикултурално нещата, децата не изпитват никакво безпокойство.

Иначе поредното изследване, според експертите, отзвучава с извода за двоен стандарт. Защото искаме нашите общности зад граница да изучават български, но реагираме остро, когато стане дума за турски език в българското училище.