Да направим коалиция в Европа – словенският президент Данило Тюрк за малките държави и европейското обединение

Бойко Василев: Г-н президент, срещнахме се преди година и половина в Любляна. Тогава ми направи впечатление, че разбирате български. Освен това казахте, че ще се видим отново. Всичките ли Ваши прогнози се сбъдват?

Д-р Данило Тюрк: Е, не всички мои предвиждания се сбъдват. Но прогнозата, която споменавате, не беше особено сложна. Всъщност още тогава знаех, че ще посетя София, защото от доста време нямахме посещение на такова равнище.

Б. Василев: Дали обаче България и Словения наистина имат общи интереси и искрено любопитство една към друга?

Д-р Данило Тюрк: Напълно убеден съм в това. И не само аз. В Любляна все повече се увеличава интересът към изучаване на български език. Преди не се радвахме на такава тенденция. Словения си дава сметка, че гражданите й трябва да познаваме по-добре държавите от ЕС. България и Словения принадлежат към една правна система, имаме общ пазар, увеличават се възможностите за културното ни сътрудничество. С мен пътуваха 56 представители на словенската икономика, някои от които са отдавна на българския пазар и имат много делови приятели тук. А други търсят нови възможности за икономическо сътрудничество. Обемът на инвестициите е удовлетворяващ и очакваме, че ще нараства. Същевременно се надяваме, че и българските компании ще влагат в Словения.

Б. Василев: В Любляна ми казахте също, че малките държави в Европейския съюз трябва да имат по-голямо самочувствие. Това ли ни липсва, самочувствие?

Д-р Данило Тюрк: Може би това не е най-големият ни проблем, но така или иначе това е нещо, на което следва да обърнем внимание. В ЕС има държави с по-дълъг стаж, затова ми се струва редно „по-новите" членки да водим по-интензивни разговори помежду си - за да се запознаваме с проблемите си, а защо не и да сформираме една своеобразна коалиция. В системата на ЕС, който днес обединява 27 страни, това е напълно нормално. Специфичното между България и Словения се обуславя от географското ни положение. И двете държави се намират в Югоизточна Европа, в периферията на Балканска Европа, която все още не е напълно стабилизирана. Наред с това имаме общи интереси в сферата на транспорта, енергетиката. В Словения проявяваме интерес към опита на България от преговорите за „Южен поток", тъй като още водим разговори с „Газпром" и Руската федерация за трасето на газопровода през нашата територия. В това отношение България е един вид авангард в Европа.

Б. Василев: Говорите за региона. Трябва ли всички страни от региона да се присъединят към Европейския съюз?

Д-р Данило Тюрк: Разбира се, че всички държави от Югоизточна Европа трябва да бъдат приети в ЕС. Всяка от тях обаче е в различно положение, заради степента на изпълнение на критериите за членство. На тези държави обаче няма да им е лесно.

Б. Василев: Но Словения спори с Хърватия и поставя условия. Този спор ще се разреши ли скоро?

Д-р Данило Тюрк: Надявам се, че този спор в скоро ще бъде превъзмогнат. По време на преговорите си за членство в ЕС, Хърватия предостави документация, в която предрешава границата, недефинирана иначе към момента. Словения не можеше да се съгласи с разграничителната линия по вкуса на Хърватия. По тази причина забавихме преговорния процес. Но трябва да кажа, че Европейската комисия се включи със своята инициатива, която сега обсъждаме. Разчитам на успешното развитие на тази дискусия.

Б. Василев: Словения вече изкара едно европейско председателство и въведе еврото. Кажете, кой беше най-големият Ви проблем? Питам Ви сега, точно 5 години след Вашето влизане в Европейския съюз?

Д-р Данило Тюрк: Трудно ми е да говоря за някакъв особено голям проблем. Нашият опит с еврото е много положителен. Самият факт, че Словения е член на еврозоната, ни помага в условията на криза. Но в този момент, в който намаляха поръчките именно от страните от ЕС, от големите държави като Германия например, словенската икономика се сблъска със затруднения - резултат от пазарни колебания, каквито не сме очаквали. С изненади, а и с разочарования. Затова трябва да се справим с помощта на националната ни политика. Започнахме да субсидираме съкращаването на работното време, защото желаем да запазим работните места. Приехме закон, който позволява на предприятията с намалели поръчки да съкратят работното време, за да не уволняват работниците си. Тук се получава разлика и някой трябва да я плати. Правителството ще поеме това бреме, докато икономическият растеж не се подобри. Това от друга страна ще натовари бюджета ни и ще доведе до дефицит, какъвто не сме имали досега. Това са неща, които не сме очаквали при влизането си в ЕС и през тези първи години на членството. Не може обаче да обвиняваме ЕС за това. Трябва да кажем обаче, че Европа беше неуспешна при спирането на кризата. Оказа се, че проблемите са по-сериозни и по-дълбоки, отколкото смятахме. Прекалено много разчитахме на ЕС и видяхме, че най-засегнатите страни са именно членките на ЕС.

Б. Василев: Като Ви слушам, си мисля за следното: Словения беше добре в Австро-унгарската империя. После беше икономически най-развитата част от Югославия. Сега, въпреки проблемите, се чувства добре в Европейския съюз. Кое Ви прави толкова подходящи за такива големи общности?

Д-р Данило Тюрк: Едва ли това се дължи на някакъв общ принцип. Бих искал да изтъкна, че днес Словения достига 92% от средното развитие на ЕС. Това означава, че трябва да свършим още работа, за да бъдем сред по-добрите членки на общността. Словения е в преходен регион на Европа, граничи с Италия, Унгария, Австрия и Хърватия. Тук общуването не представлява само стопанска дейност, а и извор на опит. Запознати сме с функционирането на големите системи, в които сме живели и затова не ни е толкова трудно. Но трябва да запазим националната си идентичност. Една от задачите на ЕС е да осигури съжителството между нациите, което да гарантира не само просперитет, не само икономическо бъдеще, но и усещането, че всички сме в един дом, че никой не е длъжен да се отрече от своя език, култура или други национални ценности. Това е едно от стратегическите предизвикателства пред ЕС. Затова и срещи като тази между представителите на България и Словения са естествена част от този диалог.

Б. Василев: Благодаря Ви за интервюто, г-н президент.

Д-р Данило Тюрк: Благодаря за Вашите въпроси!