Сърце, което пътува - британският журналист Майкъл Пейлин

Майкъл Пейлин: Не зная дали промени живота ми... По-скоро разшири кръгозора ми, накара ме да науча повече за останалата част от света. Донякъде намали страха ми - защото във вестниците и списанията непрекъснато виждаме заглавия, в които се казва, че дадена страна мрази друга или че един народ мрази друг. Има много омраза в света, а чрез своите пътувания, чрез срещите и разговорите си с хората, аз осъзнах, че това не е така. Хората имат свой живот и възприемат света по свой начин. Това ме накара да бъда по-голям оптимист и да се чувствам някак по-сигурен.

Майкъл Пейлин - кинодокументалист от Би Би Си и запален пътешественик. Автор на редица документални поредици - последният му филм е „Новата Европа на Майкъл Пейлин". Снима го в общо 20 европейски страни, сред които и България. Пейлин става известен в края на 60-те години с участието си в британската комедийна група „Монти Пайтън". Човек със сърце, което обича да пътува и да се усмихва на света.

Открихте ли истински приятели?

Майкъл Пейлин: Е, ние не оставаме за дълго в дадена страна, а все пак е трудно да спечелиш приятели за два-три дни. Но въпреки това аз срещнах хора, които бих искал да видя отново - като Далай Лама например или един индийски рибар, който веднъж ни вози с лодката си. Двайсет години след като предприехме това пътуване, аз и моят екип се върнахме в Индия, за да открием този човек в селцето, където живее. Не знаех дали изобщо иска да ме види и дали ме помни, но той ме посрещна сърдечно, въпреки че се познавахме бегло. Затова днес мога да кажа, че все пак имам приятели някъде там, по света.

Какво бе първото Ви впечатление за България?

Много красива страна! Първото нещо, което видяхме, бе Рила планина. В съзнанието си аз имах друга представа за България - смятах, че има само равнини, които стигат до морето. Но не знаех, че имате толкова много планински вериги. започнахме да снимаме в Рила и бях впечатлен колко е красива и непокътната - място, където можеш да се разхождаш, да дишаш чист въздух и да се освободиш от стреса.

Защо в документалния си филм за Нова Европа избрахте да представите България чрез поп-фолк звездата Азис, традицията да се вари ракия и ромите в квартала Столипиново?

Идеята на нашето пътуване през Европа, а и на всички мои телевизионни програми, е да се срещаме с необикновени и забавни хора. Аз не съм разследващ журналист и затова не се интересувам специално от политика. Ние снимаме архитектурата, вглеждаме се в изкуството и културата на страната, но аз не разказвам истории за култура. Аз обичам хората! Обичам хората, които ми разказват нещо за страната. Директорът на продукцията, който бе идвал в България, ми спомена за Азис. Стори ми се много интересен! А и да не забравяме, че младата аудитория във Великобритания иска да види нещо забавно, свързано с музиката, затова си помислих, че Азис ще е един подходящ човек, с когото да говоря. Също така той е от ромски произход, а въпросът за ромите е много важен, те са част от Балканите. Що се отнася до правенето на ракия - това е чудесно! Обичам подобни неща, защото са древни традиции и са част от облика на страната. Ако искаш да предадеш живота на местните хора, трябва да покажеш нещо, което те обичат да правят - като това да пийнат по едно питие!

Вие станахте известне благодарение на невероятния успех на комедийната група „Монти Пайтън". Но доколко важен в живота е смехът?

Много, много важен! За мен смехът винаги е бил начин да се справям с проблемите, но той също така ни кара да се вгледаме в живота и в самите себе си. Понякога това, че се приемаме твърде насериозно, е опасно, особено за хората с власт и авторитет, като политиците, които управляват живота ни. Мисля, че точно хората с власт трябва да могат да се смеят. А и всички ние трябва да умеем да се смеем над тях, над света, над себе си - в добрия смисъл.

Ако си представите, че животът Ви е път - какво спечелихте и какво загубихте в своето лично пътуване през него?

През по-голямата част от моя живот съм се придържал към основния път - срещнах жена си, когато бях на 17 и все още сме заедно, имаме семейство, което е много важно за мен. То ме крепи да продължавам напред. А и аз съм късметлия, защото работя за себе си. Вървях по главния път и въпреки това можех да свия в отбивките и да правя всичко, което поискам - да снимам документални филми, да пиша поезия и проза, да пътувам, да играя на сцената. Животът ми бе сигурен и спокоен. Никога не съм поемал голям риск и понякога съжалявам, че не съм го направил, защото кой знае къде щах да съм сега - можех да поема в съвсем различна посока.

Открихте ли щастието?

Да, открих предимно щастие. Но се опасявам, че щастието донякъде е илюзия, защото по света видях и много мъка. Човек не може да бъде щастлив през цялото време. А когато пътуваш и виждаш колко болка има по света - това те прави донякъде нещастен, понякога дори те депресира. Но всъщност съм оптимист, защото днес мога да кажа - да, аз се насладих на живота!