ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

Рокендрол поколения - "Щурците" и "Сигнал" пред юбилеи

bnt avatar logo от БНТ
A+ A-
Чете се за: 02:57 мин.
Още

Владимир Захариев - „Сигнал": Рокът е нещо непреходно, нещо, което е още от началото на 50-те и до ден днешен не се е променил - от Елвис Пресли, от Пат Бум, от „Бийтълс", от „Ролинг Стоунс", до банди като „Gun's and roses".

рокендрол поколения щурците сигнал юбилеи
Владимир Захариев - „Сигнал":
Рокът е нещо непреходно, нещо, което е още от началото на 50-те и до ден днешен не се е променил - от Елвис Пресли, от Пат Бум, от „Бийтълс", от „Ролинг Стоунс", до банди като „Gun's and roses".

Петър Гюзелев - "Щурците":
Ние в България се учехме от тези неща, развивахме ги по наш начин, защото основното нещо тук, което ни мъчеше бе, че не можеше да говорим и да кажем в текстовете си онова, което искахме да кажем.

„Шурците" и „Сигнал". Почитателите им и досега са разделени, макар че за самите музиканти отдавна е ясно: в рока не може да има вражда. Двете групи днес са заедно и се готвят за юбилейни концерти. 40 години за „Щурците" и 30 за „Сигнал".

Петър Гюзелев:
Когато се събрахме, се събрахме, за да бъдем един много добър състав, над нивото на всички останали, да кажем нещо, което дотогава никой не е казвал, и да продължим по този начин.

Йордан Караджов:
Да се върнем към едни „Ролинг Стоунс", „Дийп Пърпъл", „Пинк Флойд", за да разберем всъщност, че ценностите не се изразяват в това на колко години си, а колко можеш да дадеш още на изкуството.

Открихме ги да репетират в тесни помещения - предстоят им концерти и нови албуми. Защото дори във века на хип-хопа и електронната музика, традицията на рока се предава от едно поколение на друго...

Израснали с "Бийтълс" и „Ролинг Стоунс" във време на забрани, днес казват, че не съжаляват за нищо. Наказанията, спрените концерти и бунтовете не са ги озлобили. И все пак - какво промени рок-музиката в България?

Петър Гюзелев:
Ние тогава се борехме за всякви дребни идеали, които са толкова нормални. Знаете ли, че сме се борили за това името ни да бъде написано на афиш. Това едно време беше забранено!

Валди Тотев:
Във всички бивши соц-държави се използваха рок-групите, тъй като те пък в предишното време някак си олицетворяваха свободата и може би нали затова ни гонеха - че проповядваме западна идеология.

Кирил Маричков:
Повечето от нещата, които се казват по света, са това, което аутсайдерите искат да кажат на обществото. Рокът има няква подобна задача, имал я е винаги, има я и сега: тоест да събужда хората.

Владимир Захариев:
И това ни караше тогава нас, младите - имам предвид края на 70-те, началото на 80-те, да стоим вечер до късно, да слушаме радиостанции, които са забранени за слушане, които не можеха да се хващат...

Георги Янакиев:
Рокендролът според мен е музика на будните хора, на недоволните хора, на хората, които наистина милеят за живота си, искат да живеят нормален живот.

Песните им се превръщат в част от прехода към демокрация. Но какво излезе накрая?

Кирил Маричков:
Нещата не станаха точно така, както си ги представяхме, по друг начин се развиха.

Йордан Караджов:
Ние не можем за някакви мърляви 20 години да търсим същия успех, какъвто хората имат от векове. И тези, които дават своя глас в другите държави, горе-долу знаят защо го правят, докато ние сме в мъгла. Както пееше Тодор Колев навремето: „И след мъглата пак мъгла."

Кирил Маричков:
Аз например съм се надявал, че ще има свобода и демокрация, право на избор, пак ще го повторя, а повечето хора са се надявали да дойде един и да оправи всичко, да тропне по масата, да ги вкара на един стадион като в Чили, да ги затвори там и да оправи всичко. И гласуват за такива.

Според Кирил Маричков за тези 19 години България е успяла да постигне единствено демокрация от латиноамерикански тип. Може би затова хората са не само огорчени от политиката, но и объркани от това кое е ляво и кое - дясно в нея.

Йордан Караджов:
Това можем да го усетим и до ден днешен - тези боричкания в парламента, кой казал еди-какво си, кой не казал еди-какво си и всички неща, които обикалят политическия живот. На хората отдавна им писна!

Кирил Маричков:
Общо взето десните говорят с жаргона на левичарите, левите с жаргона на десните, левите въвеждат плосък данък, който е десен данък, десните говорят за равенство и да няма богати, много богати, което е левичарски подход.

Йордан Караджов:
След като политиците не знаят кое е ляво, кое е дясно, надали трябва ние, рокаджиите, да кажем кое е ляво и кое - дясно. Рокът е една партия, която винаги е защитавала своите устои, от самото създаване, до ден днешен, на тези, които се занимават с рок. И много се надявам, че в нашия парламент няма такъв цирк, говоря за парламента на рокаджиите, няма такъв цирк, какъвто има в истинския политически парламент.

А в партията на рокаджиите най-важно е да останеш верен на себе си и на музиката, която правиш. Може би затова и „Щурците", и „Сигнал" вече не откриват рокендрол в политиката. Единодушни са - там има само чалга. А кое за тях е рок? Всичко останало - животът, любовта, приятелството...И музиката, завинаги.

Петър Гюзелев:
Рокът в края на краищата ме изгради. С рока бях толкова дълги години, той никога не отстъпи от мене и аз не отстъпих от него.

Йордан Караджов:
Срещаме хора, които казват: „Ние се запознахме с мойта съпруга с „Да те жадувам"." А някой казва: „За съжаление се разделих с мойта приятелка с парчето „Сбогом"." И всъщност ние тогава разбираме, че това, което сме правили и оставили във времето, не е било напразно, а присъстваме едва ли не във всяко семейство в нашето общество.

ТОП 24

Най-четени

Водещи новини

Product image
Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
Абонирай ме за най-важните новини?