100-годишен юбилей отпразнува царския офицер, учител и счетоводител Димо Савов. Рожденикът е жива история на миналият век. Тайната на неговото дълголетие се крие в любовта му към поезията и музиката.
Димо Савов завършва гимназия в родното си село Йоглав, Ловешко. Семейството му е голямо и скромно. Въпреки затрудненията той се записва във военна академия в Албания. Участва във Втората световна война, а най-много се гордее с ордена за храброст който получава. Най-ценният урок, на който живота учи дядо Димо, е уважението към хората, независимо от тяхната вяра и традиции.
"Напуснах, станах един учител в Русенско, едно много хубаво село. В цялото село толкова ме обикнаха хората, че да го приказвам да се срамуваш да говориш. Народ много, няма къща, в която да не са ме канили на обяд, на вечеря. Всички ме уважаваха, но много ги уважавах хората и аз", спомня си юбилярът.
За да припечелва повече пари, той започва да работи и като счетоводител. През свободното си време дядо Димо обича да свири на цигулка. Въпреки тежките битки, които е водил на бойното поле, столетникът всяка вечер е намирал време и е четял разкази от любимия си автор Иван Вазов. Дълголетникът е първият, който показва красотата и знанията, които носят книгите на своят племенник Георги Мишев, днес известен писател, сценарист и редактор.
"Бях още в първо отделение когато, той ми донесе две книги подарък "Бай Ганьо" на Алеко Константинов и "Нашенци" на Чудомир. И той ми разкри света на хумора", разказва Мишев.
Синът на столетникът смята, че причина за дълголетието на баща му се крие в техния род, а движението е пламъкът, който държи духа и тялото му живи. "Той много ходи. Тук - в нашия квартал, всички са удивени. Той до 98-99 години, до преди година, обикаляше по 5, 10 километра - аз с колата съм му замервал разстоянията", смее се Георги Савов.
На гости на рожденика бяха роднини, приятели и съседи. Кметът на район "Изгрев" Димитър Димитров лично дойде да уважи юбиляря и да му връчи диплома и дървена сова - символ на дълголетието.