Жена от пазарджишкото село Мало Конаре живее с идеите за социално равенство, братство и мир в човешките отношения. Лидия Стоенчева е дълбокоубедена, че светът се нуждае от нов ред, който изключва всяка несправедливост. Рекламира го с кротки протести пред паметника назагиналите антифашисти в центъра на селото. Лозунгите, които издига,включват по-сериозно заплащане за по-малко труд, ликвидация на банките иправителствата по света.
Жена от пазарджишкото село Мало Конаре живее с идеите за социално равенство, братство и мир в човешките отношения. Лидия Стоенчева е дълбоко убедена, че светът се нуждае от нов ред, който изключва всяка несправедливост. Рекламира го с кротки протести пред паметника на
загиналите антифашисти в центъра на селото. Лозунгите, които издига,
включват по-сериозно заплащане за по-малко труд, ликвидация на банките и равителствата по света.
Тази дребна жена носи в себе си такъв социален заряд, че може да захрани цялото българско общество. Или поне всичките жители на Мало Конаре. Преди две години Лидия усетила необходимостта от нов световен ред.
„Мили хора, моля Ви да ме подкрепите, за да живеем по-добре", казва Лидия Стоенчева.
Селото е сред най-големите в България. В Мало Конаре една достойна българка разгръща своите идеи за социален мир и равенство. Голямо село - големи идеи.
Жената е дълбоко убедена, че хората сами трябва да управляват парите си. Тя отхвърля и необходимостта от Министерски съвет.
„Целият проблем на световния ред идва от банките. На мен ми се ще правителствата да изчезнат. Всяко населено място да се самоуправлява", казва още Лидия Стоенчева.
Лидия заживяла с идеите за нов световен ред още от ученичка в
пазарджишката Немска гимназия. Повече от 20 години разсъждавала какво
трябва да е справедливото съотношение на труд и заплащане. Накрая го
открила: „Ако се направи тридневна работна седмица на седемдневно заплащане, това ще намали безработицата".
Тези разсъждения поставят 42-годишната жена в изолатора. В семейството и прехвърчали искри.
В свободното време, когато не протестира срещу световната несправедливост, Лидия стопанисва пенсионерския клуб в Мало Конаре.
В такава среда живее Лидия Стоенчева. Неразбрана, но твърдо убедена в правотата си: „Малко хора ме разбират и подкрепят. По-малко ме разбират, повече ме подкрепят."
Единствената и утеха е мама Стоянка. И жените от селото, на които чертае бъдещето с безплатни хороскопи. Убедена е, че разбира шепота на звездите. От тях знае, че банките ще паднат, правителствата ще се самозаличат. Остава да се договорят за тридневната работна седмица.