ЕЦБ: Кипър не е модел за излизане от кризата

В Кипър за първи път беше посегнато на личните спестявания на гражданите. Това породи сериозни опасения в страните от еврозоната, че Кипър няма да е прецедент. Опровержението дойде след заседанието Управителния съвет на ЕЦБ във Франкфурт.

ЕЦБ отдавна вече не е само независим пазител на стабилността на еврото, а действа като политически играч - превърнала се е в емисионна банка, която покрива дълговете на закъсалите страни от еврозоната. Това пролича много ясно, когато банката отказа нов спешен заем на Кипър и така принуди правителството в Никозия да приеме условията на т. нар. Тройка - ЕК, ЕЦБ и МВФ. Или когато Марио Драги обяви, че банката ще изкупува в неограничени количества държавни ценни книжа на закъсалите страни.

На третата година от началото на дълговата криза в Европа няма нито един авторитет, който да излезе и да убеди хората, че пътят е правилен. И че скоро ще могат да се освободят от чувството за безизходица. Точно обратното - все повече хора се съмняват, че налаганите навсякъде строги мерки с икономии ще донесат очакваните плодове.

Шестнайсет от 27-те страни в ЕС през миналата година са имали по-висок от позволения дефицит от 3% от БВП - за пореден път. ЕК трябва да действа решително като санкционира нарушителите и на първо място тези
от тежката категория длъжници - Франция, Испания, Великобритания. На фона на взривоопасната вътрешна обстановка обаче това е малко вероятно да се случи. Как да бъдат налагани глоби за милиони евро на страни, които се борят за оцеляване?

Целият драматизъм на положението се засилва и от това, че европейските институции нямат вече инструменти за въздействие върху политиката. А след Кипър на вратата вече чукат Словения и Италия. Ако се наложи да бъде спасявана третата по сила икономика в еврозоната, това може да се окаже и началото на края на Европейския валутен съюз.