Антарктически дневник: Заливът, слънцето, айсбергите и тюлените

Тръгвам с групата към Пунта Есперидес. Краката ми затъват. Снегът е мек. Момчетата са ентусиазирани, чувстват се като първопроходци. Искат да направят своите научни открития.

Решила съм днес на всяка цена да направя интервютата с тях... Искам да ми разкажат какво точно правят и как ще го правят тук, в ледените ширини.

Полярното слънце се появява с пълния си блясък. Очите ми искат да погълнат всичко, което се случва около мен. Слизам към брега, където ме чакат тюлени - тези тромави, но невероятно нежни същества, които събуждат емоции дори в мъжете от нашия екип. Това е магията тук – на една ръка от дивия живот и от възможността да се слеем с природата.

И на фона на цялата тази красота двете от къщите са останали отново без вода. Разчитаме на Станко и Данчо да ни върнат удобствата. И докато те кроят план как да ни спасят от водната криза, се организира едно невероятно пътешествие - двете шейни се качват до Пико Напиер. Трябва да приберем колеги, които работят там. Гледката е смайваща. Целият залив се вижда като на длан. За поред път се убеждавам, че на Антарктида е винаги различно. Попадаш на място различно от всичко познато и оставаш завинаги запленен от него.