Австрия на кръстопът

И докато първият сериозен сблъсък, а именно референдумът във Великобритания, бе изгубен, догодина предстоят решителните предизвикателства – изборите за президент във Франция, където Марин Льо Пен вероятно ще е на балотаж и парламентарните избори в Германия, които ще покажат дали несъмнено най-влиятелният проевропейски лидер, Ангела Меркел, ще успее да застане начело на бундесрепубликата за четвърти път.

Преди това обаче, още тази година, Австрия също ще направи своя избор. Балотажът на президентския вот през пролетта бе касиран, а преповтарянето му бе насрочено за октомври, но поради проблеми с печатането на бюлетините, изборите ще се проведат през последния месец на годината.

Кандидатите

Александър ван дер Белен е бивш говорител на Партията на зелените (която го издига) и преподавател в Икономическия университет във Виена. След като завърши втори на първия тур на президентските избори през април, той бе подкрепен от управляващите партии, социалдемократите от SPÖ и десните консерватори от австрийската народна партия (ÖVP) и успя да спечели балотажа с минимална разлика от 30 000 гласа. 72-годишният политик не можа да встъпи официално в длъжност, защото на 1 юли конституционният съд на Австрия касира изборите поради неправомерно предсрочно броене на гласовете, подадени по пощата. Жалбата бе предявена от Свободната партия на Австрия (FPÖ), която издига съперника на Ван дер Белен – Норберт Хофер.

Хофер е едно от знаковите лица на FPÖ. Партията води антимигрантска и евроскептична политика. Нейното основаване през 1945 година е съпътствано от доста полемики и напрежение, предвид факта, че голяма част от членовете й са свързани с нацисткия режим. Въпреки това партията присъства дейно в австрийския обществен живот и е една от парламентарно представените сили през почти цялата история на Втората република (т.е. времето след Втората световна война). За последно те влизат в управлението в коалиция с консерваторите от Австрийската народна партия през 2000 година. Това води до остра реакция от Европейския съюз, налагане на санкции и специален мониторинг върху австрийското правителство. Вследствие на това и фактът, че не успяват да приложат голяма част от предизборната си платформа, FPÖ губят около 60% от подкрепата си на следващите избори.

Значението

За първи път в историята на Австрия след 1945 година президентът няма да е излъчен от Австрийската народна партия или социалдемократите от SPÖ. Дългата кампания и формата всички срещу FPÖ води до сериозно поляризиране на обществото. Социолозите предвиждат резултат, чиято разлика попада в статистическата грешка (51% на 49%). Това разделение обаче се отразява положително на одобрението към Свободната партия на Австрия. Те са категорични определяни като първата сила в страната с около 30% прогнозен резултат на следващите парламентарни избори. Макар че Австрия е парламентарна република и президентът има по-скоро представителна роля, една победа на Хофер би имала сериозен отзвук в Европейския съюз и би вдъхнала надежда на евроскептиците, че ефектът на доминото може да доведе до падането на власт на голяма част от традиционните проевропейски партии на Стария континент. Една евентуална победа на т.нар. десни популисти на парламентарния вот в Австрия през 2018 пък ще изправи централноевропейската страна пред една сериозна политическа криза. Австрия се намира на кръстопът, подобен на този пред цяла Европа – между проевропейската ориентация и национализма.