Балкански гласове бият тревога

Перспективата страните от Балканите да платят фактурата за липсата на ефикасно и навременно решение на Брюксел по бежанската криза е неприемлива и нежелана. Но за съжаление, този вариант не се изключва, напротив. Нужна е обща европейска позиция за изход от сегашната ситуация с бежанците на основата на международното право, защото когато няма право, има политическа целесъобразност, което е другото име на закона на джунглата. Дъблинската система за първия прием на бежанците в Европейския съюз е изправена пред провал, нейните постулати са само на хартия. Нужен е „нов Дъблин”.

Тези и някои други оценки бяха в основата на дискусия, проведена в Европейския парламент с участието на балкански посланици, акредитирани към Европейския съюз, както и голяма група представители на българската научна и академична общност, работещи по проблемите на Балканите и в сферата на международното и хуманитарно право. Дискусията се проведе под емблематичното название „Бежанската криза в ЕС- гласове от Балканите” и нейната цел бе в сърцето на Европа да бъдат чути мненията и опасенията на балканските експерти по въпроса с бежанската криза, особено от страните, които лежат на трасето на така наречения Балкански миграционен маршрут.

Разбирам тревогите на нашите съседи от района. Най-вече защото те - Македония, Сърбия, Хърватия, понасят основната тежест на огромния бежански поток, който идва от Близкия изток на път за Централна Европа и Скандинавия. Едни от тях се тревожат от нарастващите ежедневни разходи за посрещане и изпращане на хилядите бежанци, които засега се осигуряват от националните бюджети, без да са били предвидени предварително. Зоран Илиевски, експерт от Скопие и съветник на президента Георге Иванов, например е изчислил, че всеки „бежански” месец само за възнаграждения на полицията на Македония струва 800 000 евро. Досега страната е получила само 10 милиона плюс обещание за още 20 милиона евро, чието отпускане се бави. В Загреб се притесняват от факта, че все още нямат яснота за социалното измерение на бежанската криза за Хърватия. Кризата не възникна на Балканите, но тъкмо страните от Балканите понасят най-сериозните последствия от нея, сподели посланикът на Хърватия към ЕС Мато Шкрабало. Според него, трябва да се държи сметка и за социалната сигурност на местните хора по трасето на бежанския поток. Посланикът пък на Сърбия Душко Лопандич се вълнува от това как да бъдат спазвани международните хуманитарни правила при необходимостта да се изграждат лагери за бежанците. Неговата страна, която (това е важно да се отбележи!), заедно с Македония са само кандидати за членство в ЕС, е готова дори да бъде включена в квотната система за разпределение на бежанците, ако това се наложи. Но само и ако това е общо решение на всички страни- членки на европейското семейство. За обща координация в практическите действия и в процедурата по приема на бежанците настоява македонският посланик Андрей Лепавцов. Според него, вече е налице обратен миграционен поток. Става дума за около 800 бежанци от Афганистан, върнати от Сърбия към Македония заради липсата на лични документи и - обърнете внимание!, заради факта, че това са хора, живели четири-пет години в Гърция, говорещи гръцки и разполагащи с документи, които не отговарят на стандартите. В същото време Лепавцов посочи позитивни примери за тясна координация между граничните служби на Гърция, Македония и Сърбия, особено чрез стандартизацията на процедурата по приема и регистрацията на бежанците. Колкото хора поиска Сърбия да й бъдат пратени, толкова хора пропуска Гърция и толкова Македония транзитира. Обща е формата на формуляра за попълване, общ е наборът от стандарти, които се използват по цялото трасе.

Основният проблем с бежанската криза е липсата на единна позиция на Европейския съюз. Това е становището на екип от Института по Балканистика на БАН, изразено от д-р Бойко Маринков. Според прогнозата, изработена от екипа, бавното затихване на бежанската вълна ще започне някъде към 2040 година за да спре към 2050 година. Характерна за бежанския бум през миналата година на Балканите е, че той увеличи и потока на мигранти към Централна Европа от страните на самите Балкани. Не е изключено тази тенденция да продължи дори и ако бежанският поток от Близкия изток намери друг маршрут, или по различни причини (регулиране на кризата в Сирия), започне да отслабва.

Общата тревога на балканските държави от развитието на бежанската криза идва и от няколко други очаквания. Първо, липсата на обща и единна позиция на ЕС създава предпоставки за взимане на едностранни, дори радикални национални решения. В Загреб, например, смятат, че ако не може това да бъде спряно или преодоляно, то трябва поне да се намери механизъм за координация на тези национални решения. Иначе балканските държави, особено онези, които са в „чакалнята” за членство в ЕС като Сърбия и Македония, са поставени в ситуация да взимат трудни политически решения, избирайки коя от позициите на държавите-членки да изберат. Македония предпочете да следва линията на Брюксел, без да задгърбва демонстративно Виена и Вишеградската четворка. На няколко пъти през последните седмици външният министър Никола Поповски заяви, че „пред Виена Скопие избира Брюксел”.

Второ, не се изключва възможността на Балканите да бъде пробит друг паралелен маршрут, ако контролът по сегашния, както препоръчва Ангела Меркел, се затегне още повече. Според д-р Боби Бобев от Института по Балканистика на БАН (един перфектен познавач на албанските проблеми), това може да бъде трасе през Албания, Косово и Черна гора, откъдето бежанците да се прехвърлят в Шенгенската зона през Италия. При това, този вероятен маршрут би обслужвал „диви квоти” от хора, които по една или друга причина не могат да изпълнят условията за влизане на друго място.

Трето, балканските държави, независимо дали са членки на ЕС или кандидати за Съюза, изпитват еднакво силно притеснение от намеренията на Брюксел да възстанови някогашните строги контролни мерки в Шенгенското пространство и да го капсулира. Това обрича една отдавнашна страна-членка на ЕС като Гърция на изолация, но и определя нерадостната съдба на Румъния, България и Хърватия като страни-членки на ЕС, но не и на Шенген, и на Сърбия, Македония, Албания, Косово и Черна гора, като кандидати, да бъдат територия на масово бежанско присъствие. Досегашното сътрудничество на Белград, Скопие и Загреб бе стимулирано от обещанието на Брюксел, че тяхната територия е само транзитна зона, върху която няма да бъдат изграждани бежански лагери. В Скопие все още съществува силна психологическа бариера за строеж на бежански лагери заради спомен от 1999 година, когато от Косово в страната влязоха над 300 000 косовари, на които трябваше да бъде оказана хуманитарна помощ. Промяната на статута им на транзитни държави може да предизвика както напрежение между тях, така и да увеличи още повече евроскептицизма сред населението им. Да не говорим за България, Хърватия и Румъния, за които капсулирането на Шенгенското пространство ще означава нарушаване на два от основните принципи на европейския проект - този на солидарността, и другия - на свободното движение на хора, стоки и капитали.

Представителите на балканските страни се надяват, че техният глас ще бъде чут, а и че брюкселската администрация има визия за бързо и ефикасно решаване на кризата с бежанците. Според евродепутата Илияна Йотова, инициатор и организатор на дискусията, Европейската комисия предвижда да бъде подготвен и приет пакет от директиви и препоръки за засилване на граничния контрол, в това число и един съвсем нов Дъблински документ и правилник за първия прием на бежанците. Ще се третират по-строго незаконните опити за влизане в ЕС, ще се хвърля повече яснота за необходимите легитимни документи на хората, искащи убежище, ще се търсят още по-сигурни инструменти за нормализиране на ситуацията. Йотова не крие опасенията си, че идеята за този нов пакет документи може да срещне съпротивата на някои държави от Централна Европа.

В крайна сметка, държавите на Балканите, които лежат върху мигрантския път към Европа, не могат да носят вината за закъснелите и неефикасни решения на Брюксел, какъвто опит се прави. Но това, че Брюксел няма решение не означава да се приемат като заместители грешните национални едностранни решения на някои- страни членки.

София-Брюксел

февруари/март, 2016