Богатите общини у нас стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Това показва шестото поредно изследване на регионите у нас на Института за пазарна икономика. Според проучването общият растеж на икономиката и реализираните бюджетни излишъци така и не достигат пряко до хората, които не разбират защо това се случва. В каква ситуация се намират общините и как това се отразява на данъците и образованието ни, вижте в репортажа на Цветелина Катанска.
За поредна година София остава градът с най-силна икономика у нас, следвана от Габрово, Стара Загора, Варна и Русе. Обратно - в дъното на класацията са Сливен, Силистра и Кърджали. Разликата между произведения брутен вътрешен продукт в най-бедната и най-богатата община у нас е 4,5 пъти, като се наблюдава тенденция за увеличаване на тази разлика.
Хората в Силистра всеки ден се усещат на гърба си незавидното положение на общината, в която живеят.
Марияна Георгиева: Работа тук няма много, а дори и да има, то тя не е добре заплатена.
Лидия Иванова: Затваряне на хранителни магазини, на плод-зеленчуци, където се мине може да се види - дава се под наем-продава се.Повечето от хората нямат възможност да си купят каквото и да е вече - понеже затварят предприятия , да не говорим за ниските заплати, ако ги има - това ще е добре.
Пламен Беремски:Аз като баща на три деца, изучих и трите отидоха в чужбина, казват ми, тате, по-добре да работим за 15 евро на час, отколкото за 15 лева на ден.
Най-високото различие между богати и бедни общини досега е достигано в пика на икономическата криза през 2010 г. - почти пет пъти.
Десислава Николова: Виждаме компактни територии, в които безработицата остава над 25%, голяма част от тези територии са в Северозападна България, в Северна Централна България, но и в Южната част на страната близо до южната ни граница.
София е единственият регион в страната, където заплатите са над средните. Единствено в тази област повече от половината от хората получават над 1000 лева.
Според Николова трябва да се търси решение за справяне с неравенството в общините чрез децентрализацията, т.е да се даде шанс на местната власт сама да управлява средствата си. В момента местната власт няма стимул да привлича нови инвеститори, които пък биха донесли съответния растеж на областта.
Десислава Николова: В момента за съжаление стимулите са много изкривени и местната власт е изцяло фокусирана върху усвояване на европейски средства, които не винаги водят до нови работни места.
Икономистът напомня, че еврофинансирането ще приключи само след две години и затова трябва още отсега да се мисли какво ще се случи после. Една от общините, които най-много разчита на нови инвестиции, е Пловдив, именно там и безработицата намалява най-силно.
Явор Алексиев, икономист: Пловдив е областта, която бихме определили като най-бързо развиващата се през последните години и това, което виждаме като данни на пазара на труда, отразява този факт.
Тенденцията, която от института отчитат е пряката зависимост от доброто образование и развитието на съответния регион. В регионите със слаба икономика отпадналите от училище и лошите оценки са повече. Средният процент на отпадналите в момента е 2,86% като нараства през последните три години.
Зорница Славова: Има десетократна разлика и говори за огромни различия между регионите, които явно не могат да се изчистят от политиките предприети през последните години.
За да компенсират недостига на средства в момента, общините повишават данъците си показват данните на ИПИ.
Петър Ганев: Причината да се случва това нещо, както казах, е липсата на адекватен собствен ресурс на общините данъчен, в някои е 5%, в други е 10%. Дали София може да покрие собствената си инвестиционна програма, предимно насочена към новите квартали. Еми не може. Друг е въпроса дали ще вдигнат данъците, може би няма да го направят, но е факт, че дори най-голямата община не може да намери ресурс за собствената си инвестиционна програма.
Според изследването в момента в 62% от областите има увеличение на местните данъци, в 30% са се запазили старите, а едва в 8 на сто от случаите данъците намаляват.