Борбата на оцелелите от "Батаклан"

Кошмарът в "Батаклан" започва към 21:40 ч., около час след началото на концерта на Йигълс от Дет метал и свършва след полунощ с триминутна операция на специалните части. Публиката е от около 1500 души. Тримата терористи стрелят, вземат заложници, част от зрителите успяват да избягат, други лежат сред убитите и се правят на мъртви.

Като много от жертвите и Бенжамен месеци наред страда от посттравматичен стрес, получава пристъпи на паника.

Бенжамен Виал, оцелял от нападението в "Батаклан": Чаках автобус на спирката, дойде млада жена с покривало на главата, когато автобуса се появи, покри цялото си лице, изпаднах в ужасен страх.

След работа с психотерапевт и лечение с медикаменти е преодолял състоянието.

Бенжамен Виал, оцелял от нападението в "Батаклан": Вече мога да се връщам при залата, справям се.

Макс използва нова терапия - няколкоседмично лечение с бетаблокер.

Макс: Вече не плача. Вече мога да говоря за случилото се. Дори имам нужда да говоря. Не бих могъл никога да го забравя.

На това медикаментозно лечение са подложени 200 души, догодина ще стане ясно дали е достатъчно успешно, ако кризите не започнат да се повтарят. Тези жени са намерили друго средство - татуировките.

Стефани била одраскана от осколка по ръката. Поискала е на мястото да й татуират феникс, за да й напомня за болката, която ѝ е помогнала да оживее.

Стефани Зарев: Това е нещо като катарзис, да усетя в плътта си насилие от онази нощ. Така успявам да се освободя от гнева.

Людмила Профит: Чувствах как куршумите минават през телата върху мен, косата ми, лицето ми бяха в кръв, дори не знаех дали аз съм ранена.

Людмила казва да на живота, рокендрола и радостта с четирилистна детелина, нота и датата 13.