Боб Дилън - бунтарят, който отваря врати

Жанрът, в който Дилън твори, е описван като фолк-рок. Неговата кариера обхваща 6 десетилетия, отличен е с 11 награди Грами, Оскар за песента към филма “Момчета-чудо” през 2000 година и с почетен Пулицер през 2008.

Въпреки това обаче критиката не закъсня. Музиката и литература били отделни сфери, наградата му омаловажавала труда на “истинските” писатели и поети и тем подобни.

А всъщност наградата на Дилън открива хоризонта за едно ново възприятие на литературата и отдава заслуженото за активната й роля в популяризирането на всички останали изкуства - от драматургията и киното до музиката и операта.

Първо на първо, да кажеш, че Боб Дилън не заслужава награда за литература, защото пише песни, което “не е точно поезия”, е все едно да заявиш, че Ханс Цимер, Джон Уилямс и Енио Мориконе не правят музика, защото композират саундтрак на филми.

Има още и един важен момент, който има особено значение за литературния свят. Изследване на Pew Research Center показва, че броят на хората в САЩ, които са прочели поне една книга през последната година се е сринал от 79% (през 2011-та) до 72% (2015-та). Макар онлайн изданията да покачват своята популярност, те не могат да компенсират намалелия интерес към прозата и поезията като цяло.

В дискусията за мястото, развитието и съхраняването на различните видове изкуства особено важен е фактът, че те често могат да бъдат сливани в една или друга форма, за да предизвикат повече интерес или да подсилят въздействието си. Законът на Рипъл за медиите е силно приложим и в сферата на изкуството. Различните видове изкуство не се изместват едно-друго. Напротив, те се допълват, а често се стига и до конвергенция, т.е. сливане. Появяването на алтернативни видове пък помага на старите да намерят нова функция, която е в крак с времето.

Примерите за актуалността на първия закон и в сферата на изкуството са много - започвайки от илюстрациите, които съпътстват голяма част от книжните издания, преминавайки през факта, че създаването на един филм в днешно време е немислимо без добър саундтрак, който да е в синхрон с него, и стигайки до нашата тема - че музиката е всъщност една от сферите, създаващи качествена литература под формата на текстове към песни. По този начин музикалният свят дава възможността на много поети да достигат широката публика с произведенията си. А музиката дори подсилва въздействието им.

А самият Боб Дилън сякаш не се вълнува особено много от наградата. В момента не е ясно дали ще се яви и на церемонията, за да я получи лично. Все пак той винаги е бил бунтар, през далечната 1963 напуска шоуто на Ед Съливан, защото не му позволяват да изпълни една от песните си, която е със социална тематика. Боб Дилън винаги е бил бунтар, но точно бунтарите отварят врати и разбиват табута.