По-страшна от корейските бомби е само несигурността

Не и според някои жители на Аляска, цитирани от в. „Уошингтън поуст“, които наскоро попаднаха под евентуалния обсег на междуконтиненталните ракети на Северна Корея.

„Тревожа се повече от лосовете, отколкото от ракети. От мечките, отколкото от бомбите“, шеговито заявява кметът на град Анкоридж, най-големият град в северния щат, който е с размерите на Пловдив.

„Руснаците бяха сериозен съперник, от когото се опасявахме. А сега трябва да мислим, че съдбата на земята ще се реши от Северна Корея? Може, но това все пак е смешно“, казва пред същия вестник историкът от Аляска Майкъл Кери.

До голяма степен отношението на двамата жители на Аляска се подкрепя както от световните лидери, така и от военните и международните експерти, особено когато става дума за севернокорейската конвенционална военна мощ. С типичното си войнолюбие американският републикански телевизионен канал Фокс нюз търпеливо изброява силите на севернокорейската армия – един милион войници, 3 500 танка, 600 бойни самолета, 75 военоморски съда, 4 000 артилерийски и ракетни установки, които могат да нанесат сериозни вреди на 25-милионния гъстонаселен Сеул, намиращ се на около 50 километра от границата.

Според бившия разузнавач Майкъл Приджънт, цитиран от канала, при евентуална инвазия от Север първата вълна ще е най-разрушителна, а Северна Корея най-вероятно ще използва и химически оръжия. Най-големият проблем според него е в това, че многолюдната севернокорейска армия няма да може да се поддържа с храна, гориво и амуниции, което би означавало, че инвазията ще е доста кратка, както показват и множеството учения и симулации.

Тук идва въпросът защо му е въобще на севернокорейския режим да обмисля военна инвазия, пък камо ли ядрена атака, срещу далеч по-силния си съсед, който има немалко силни партньори като САЩ и Япония. Все пак, войната от 1956 г. не е приключила де юре – а с нея не е приключило и желанието на корейците – класически случай на „един народ, две държави“ – да се обединят.

Според изследване, цитирано от либералната американска медия „Хъфингтън поуст“, 80 процента от жителите на Южна Корея смятат обединението за необходимо, а уникално проучване сред сезонни работници от Северна Корея в Китай, цитирано от същото издание, показва, че 95 процента от тях желаят обединение със сънародниците си от Юга, като според повечето от тях това ще стане под опеката и ръководството на комунистическата държава.

От друга страна не е ясно как южнокорейците биха приели „агресивните си, бедни и необразовани“ сънародници от Севера, както ги нарича базираният в Австралия академик Леонид Петров, цитиран от „Индипендънт“, макар че капиталистическата страна има остра нужда от евтина работна ръка.

„Двете страни са били толкова дълго време изолирани една от друга, че в тях се говорят различни диалекти, светът се гледа по съвсем друг начин“, продължава академикът – „Пред това обединение падането на Берлинската стена е детска игра“.

Анализатори изчисляват, че една такава историческа стъпка ще струва три трилиона долара и ще отнеме поне десетилетие.

Всичко това идва да покаже, че към този момент обединението, особено по военен път, ще е почти невъзможно – или от липса на желание, или от липса на реална възможност. В този тъжен факт най-вероятно се крие и маниакалното настояване на севернокорейския режим да притежава ядрено оръжие – при тези обстоятелства единственият му тласък е самосъхранението, а немирният атом е най-сигурният начин за постигане на паритет и самостоятелност.

Това е особено видно след незавидната участ, сполетяла други диктатори с ядрени аспирации – Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, които се отказаха от оръжейните си програми и впоследствие бяха свалени с военна инвазия или подпомагане на враговете им в страната. Малко е вероятно Северна Корея да използва така или иначе малкия си към този момент ядрен арсенал с офанзивна цел – дори внимателно формулираните заплахи към остров Гуам гласят, че ядрената бомба ще падне на около 40 километра от него, колкото да покаже, че опасността е реална, а не да нанесе реални щети, нито да представлява ясен случай на атака срещу страната.

Освен за паритет, ядреното оръжие може да направи чудеса в пропагандно отношение в страната, която обявява за свой враг номер едно - САЩ. Както отбелязва в статията си за Би Би Си д-р Джон Райт, експерт по азиатска политика и преподавател в Кеймбридж, предимно американските сили са виновни за унищожението на почти всеки по-голям градски център в Севера по време на Корейската война, раните от която не са забравени от хората, особено от по-старото поколение, а на по-младите не се позволява да се забравят. Самото придобиване на ядрено оръжие от режима би му дало по-голямо преимущество при преговори както с враговете си, така и с традиционните си съюзници Китай и Русия, с които не винаги е на едно мнение. Също така, напълно работеща ядрена програма би означавала пропагандна победа срещу САЩ, които биха изгубили сериозни дипломатически позиции сред съюзниците си в района.

С оглед на всичко това севернокорейските оръжейни опити едва ли ще спрат, дори след скорошните санкции, наложени от ООН и подкрепени от Китай и Русия – това показва историята до сега. Според данни от американското разузнаване, цитирани от в. „Уошингтън поуст“, комунистическата държава притежава вече не само работещи междуконтинентални ракети, а и достатъчно малки ядрени бойни глави, които да се поберат на тях. Така че най-сериозният въпрос е колко дълго може да продължи въртележката от опити, санкции, заплахи и още опити, до каква степен международната общност ще остави севернокорейската ядрена програма да се развие?

Същият въпрос си задава и бившият заместник-държавен секретар на САЩ Пи Джей Краули в статия за Би Би Си, в която той пита какво ще стане след следващия или по-следващия оръжеен опит? А такива със сигурност ще има, защото севернокорейската власт е сравнително предвидима и последователна в тези си действия.

Единственото неясно в цялата картинка е какъв ще е отговорът на САЩ. Ерата на „стратегическото търпение“ свърши и Доналд Тръмп не се е спирал на едно мнение по въпроса – като кандидат за президент той обяви, че би бил готов да даде ядрени оръжия на Южна Корея и на Япония, но и да преговоря директно с Ким Чен-ун. Последните седмици той заплаши Северна Корея с „огън и жупел“ и предупреди, че има готов военен план за действие, ако не се прекратят опитите.

Комунистическата страна отговори със също така бомбастични изявления и пищен парад в Пхенян, пирувайки с пропагандния подарък, който американският президент ѝ подари, като се обрисува като агресор. Но страната е вече де факто ядрена сила, така че реакцията на Щатите и на ООН звучи леко закъсняла. Историкът от Аляска, цитиран в началото, е прав, че съдбата на света едва ли зависи от леко нелепия лидер на Северна Корея. Но съдбата на Северна Корея и на корейския народ може да зависи от един друг лидер, когото повечето приемат с насмешка и чиито действия са доста по-неясни.