Една табела и няколко извода за българския туристически гений

Представете си съвършено, изваяно от бога място; климат, за който през девет земи се носят легенди; природа, която е толкова внушителна, че от гледката може да те заболи; защитени територии и редки биологични видове, карстови извори и всякаква екоблагодат. Няма да е трудно за въображението ви, защото страната ни изобилства със спиращи диханието кътчета.

И сега си представете тунингования батка, завладял правото да се разпорежда с красотата и който системно и със замах руши удоволствието да бъдеш на хубаво място. И това също не би ви затруднило, дори сте в състояние да дадете десетки примери, понеже ненормалното у нас стана принцип и норма.

За българския туристически гений можем да говорим много, но все се оказва недостатъчно, за да обрисуваме гротескната картина в целия й мащаб. И ако дълги години се забавлявахме с предприемаческия майсторлък на самодоволните байганьовци, после още толкова тъгувахме философски за сбърканите им разбирания, то вече е време съвсем целенасочено да възроптаем и да спрем безумието на отблъскващите ни от родните места за отдих. В противен случай табели като тази тук ще се възприемат все по-неемоционално, а туризмът ни още повече ще загива и загнива.

Почивките ни, без значение дали са с дъх на солено море, или на планинска смола, близо до вода, или под сянката на боровете, са пълноценни тогава, когато предлагат спокойствие, ред, обслужване и цени с уважение към клиента. Затвърдих у себе си мнението, че за да правиш бизнес, първо трябва да си умен.

Парковете от столетни дървета, превърнати в панаири, ароматите на скара, вместо на треви и билки, мелодиите от смартфона на каката на батката, вместо сладкогласата птича песен, абсурдните и обидни табели като горната, с които са надупчени вековните дървета, са в състояние да откажат от повторно посещение в курортите ни и най-отривистия патриот. Усещането да си турист по неволя в собствената си страна обобщава всичко за арогантността на лустросания българския бизнесмен от селски тип. И възможностите на същия бизнесмен ще си останат на парвенюшко равнище, ако по пътя към заветната печалба среща културни, но безмълвни потребители на услугите, които им предлага.

Деликатният човек е в състояние да изтърпи всякакъв идиотизъм, но това е разрушително за всички. Защото кебапчийници у нас има навсякъде, но реките и горите са на привършване. Целият ни туристически пейзаж напомня за задушна кръчма, в която понякога, просто за разкош, сервират и сьомга.

Затова никога не трябва да забравяме, че предлагането се оформя според търсенето. И умишлено, не посещавайки места със спорна предприемаческа хигиена, ще направим трудната крачка към оздравяване на българското бизнесмислене.