Как е в Европа?
Изборът на цвят на фасадата рядко е въпрос на свободен избор в
Европа.
Във Франция той е уреден със специална наредба, която всяка
община изработва според своите нужди. В текстовете са посочени не само
препоръчителните цветове на сградите, но и как да изглеждат щорите, прозорците,
външните врати и др. Целта е да се запази автентичния вид на населените места, но
също и да се осигури хармонично „съжителство” между отделните квартали.
Това означава, че ако един французин реши да освежи своята
фасада (което впрочем всеки парижанин е задължен да прави на всеки десет
години, иначе го грози глоба), той трябва да поиска разрешение от съответната
местна служба, която отговаря за развитието на града/селото. За целта трябва да
попълни и подаде няколко заявления и да приложи още куп документи.
Отделните райони на Франция си имат свой цвят. Например за
Париж, централният регион и Шампан са характерни естествените каменни фасади,
но те могат да варират от бяло през охра до кестен. В Шампан камъкът е
по-златист. В Бретан фасадите са сиви, защото къщите са гранитни, а в Шарант и
Тулуза цветът е розов. В Страната на баските доминира червеното и зеленото, а в
Прованс, Лангедок и Русийон – охра, розово, оранжево и червено. А Нормандия е
бяла.
В Монако могат да избират между 24 цвята. Те са утвърдени от
Отдела за градско планиране и мобилност в княжеството. Отделът одобрява не само
основния цвят на сградата, но и как трябва да бъдат оцветени рамките на
прозорците, щорите, вратите, балконите... За да не става объркване, има
специален наръчник за прилагане на цветовата палитра.
Градските цветове не винаги са били просто естетически въпрос.
Такъв пример е венецианският квартал Бурано, който и до днес е пъстър. Шарените
фасади имат интересна история – жените боядисвали къщите, за да могат моряците
лесно да разпознаят дома дори при намалена видимост.
Все пак колкото по на юг в Европа са градовете, толкова
по-бели са те – не заради друго, а защото бялото пропъжда жегата. И обратно –
колкото по на север, толкова по-цветно.
Цветовете в Норвегия обаче имат и друг
смисъл – някога те са били символ на социалния статус. Например, червените къщи
са били на бедни хора, жълтите – на малко по-заможни, и белите – притежание на
господарите.
И за това си има обяснение. Скандинавските
къщи били от дърво, което се оцветява. Преди да се
появяват индустриалните бои, са ползвани естествени оцветители – червена и жълта
(охра) земя. Далеч по-скъпо е да се изгради дом от тухли, който да бъде
измазан. Фермерските къщи се отличавали от бедняшките по светлите тонове,
наподобяващи мрамор или камък.
Чуй новините
Подкаст
