Избори идат, да обещаваме!

Най-сигурният белег, че в някоя държава се задават избори, е увеличаването на заплатите. Управляващите ги вдигат, защото боравят с перата от държавния бюджета - колкото му е да бръкнеш и да раздадеш парите на данъкоплатците, на когото си обещал. Опозицията не остава длъжна и тя, милата, обещава, че ще направи същото, когато вземе властта и се докопа до същия този бюджет, който се пълни от парите на нормалните граждани.

Знаете ли, обичам да повтарям, че ако има пет работи, заради които бихме могли, макар и с доста условности, да кажем, че македонците нямат нищо общо с българите, има други деветдесет и пет подобни неща, които доказват, че сме едно. Все си гледаме в канчето едни на други и макар че не искаме да го признаем, намираме там много общи неща.

Ето, например, онзи ден премиерът Борисов заяви, че заплатите на учителите в България ще бъдат увеличени с 10 на сто. Както си спомняте, това обещание бе поето от вицепремиера и министър на образованието и науката Меглена Кунева пред хилядите учители, събрани преди няколко месеца в столичната зала „Арена Армеец”. Тогава, спомням си, беше зададен въпросът откъде държавата ще намери нужните милиони, за да ги даде на българския учител? Още повече, че както стана ясно, обещанието на Кунева не било предварително съгласувано с премиера. Някои даже се осмелиха иронично да подхвърлят, че учителите ще получат пари, ама друг път...

Е, това беше преди време, а сега изборите за президент чукат на вратата. И пари се намериха. И когато и да е, те ще стигнат до сметките на учителите из цялата страна. С очакването, че те, хората от образованието ще имат чувство на благодарност и ще върнат жеста на премиера с пускането в урната на правилната бюлетина.

Българска работа, можем да кажем. Ама не е само българска. Може би в същия ден, в който Борисов обяви увеличението на парите, на 220 км от София, в Скопие видната опозиционерка от Социалдемократическия съюз на Македония /СДСМ/ Радмила Шекеринска нашироко обещаваше рязко подобряване на статута на преподавателите в страната. Те само трябва да пуснат в урната партийната бюлетина на социалдемократите на извънредния парламентарен вот на 11 декември.

Шекеринска използва първа копка на ново училище в Скопие, за да заяви, че ако нейната партия дойде на власт, ще увеличи заплатите на всички преподаватели в македонското образование. През първите две години СДСМ ще осигури начална заплата толкова, колкото е средната работна заплата в Македония. „Нито един преподавател в нашата държава няма да има по-ниска заплата от средната за страната”, бе категорична Шекеринска, която в най-голямата опозиционна партия е заместничка на лидера Зоран Заев.

Но не е само това. Ако СДСМ дойде отново на власт, както бе преди 2006-а година, когато Никола Груевски и неговото ВМРО-ДПМНЕ победиха и оттогава насам имат девет поредни изборни успеха, преподавателите ще бъдат освободени от всички административни задължения, определени от Шекеринска като „ненужни”. Подобни задължения само отнемали времето на учителите и ставали повод върху тях да се оказва натиск. И за да бъде популизмът в думите на опозиционерката ясен и недвусмислен, тя обещава в училищата да бъде премахнато външното ценяване, срещу което вече две - три години родители и ученици протестират, защото им отнема възможността децата да минават от клас в клас и да получават добри оценки „както досега”. С други думи, в училищата да се върне системата на вътрешното оценяване, което – личи си от дрон с невъоръжено око, е субективно средство, подплатено от приятелство, роднинство, съседство, в някои случаи и финансово.

Ако в нещо Шекеринска е права, то е констатацията, че на Македония са й нужни компетентни, смели, образовани, мотивирани и добре заплатени преподаватели. Само че да попитаме защо когато в един кратък период бе лидер на СДСМ и влиятелен човек в партията, когато тя бе на власт, не направи така, че преподавателите наистина да започнат да получават съответните възнаграждения, които да отговарят на труда им?

И за да не остане впечатлението, че се заяждаме само с македонската опозиция, ще цитираме и лидера на управляващата ВМРО-ДПМНЕ и доскорошен премиер Никола Груевски, който пък обеща – ако пак се върне на поста си, да построи 140 детски градини на територията на цялата страна. Няма значение дали там живеят македонци, албанци или някои от другите етнически общности на мултинационална Македония. Деца имат всички...

Както се вижда, и управляващи, и опозиция проявяват изборни грижи предимно за децата. Опозицията ще се грижи за тяхното европейско възпитание, управляващите - за щастливото им и гарантирано спокойно предучилищно детство. Нали става дума за капитал на държавата, която и да е тя. Както и за изборните предпочитания на родителите им.

Предизборните обещания валят, но стопроцентова сигурност, че на 11 декември ще има избори, все още няма. Затова Брюксел през следващата седмица изпраща еврокомисаря си по разширението Йоханес Хан в Скопие, за да получи твърди гаранции от парламентарните политически партии, че не се отказват от подписите си под споразумението за избори на 11 декември. Явно, и европейската администрация се притеснява от сигналите от Скопие, че някои от основните играчи на македонската политическа сцена си имат едно на ум да провалят изборния ден и затова пращат своя висш чиновник да уреди нещата.

С риск текстът да стане по-дълъг, ще спомена, че преди да дойде 11 декември имаме друга дата-21 ноември. За този ден е насрочено първото дело срещу Никола Груевски и още няколко лица по обвинението, повдигнато от Специалната прокуратура за организиране и подтикване към насилие.

И както звучи популярната македонска реклама на местната бира - „Скопско” и се е можно” - „Скопско” и всичко е възможно!