На предстоящите избори около 200 хиляди студенти в цялата страна имат право да упражнят своя вот. Тези, които учат на различно от родното си място ще могат да гласуват по настоящ адрес със заверена студентска книжка. Какви са очакванията на младите от народните представители - вижте в репортажа на Милена Кирова.
Младите хора казват, че не са апатични към случващото се в страната. Затова повечето от запитаните възнамеряват да упражнят правото си на глас. Не всички обаче са наясно как да го направят там, където учат.
Георги Тунчев - студент в СУ "Св. Климент Охридски": По принцип на избори винаги гласувам и сега мисля да гласувам.
БНТ: А знаете ли как тук в София?
Георги Тунчев: Не, тук не съм гласувал все още.
Симеон Димов - студент по туризъм в СУ "Св. Климент Охридски": "Аз, например, не съм от София и или ще се прибера в моя град да гласувам, или може със студентската ми книжка да отида в училището - в случая едно СУ в ж.к. Младост, в което мога да гласувам там."
Теодор Тодоров - студент в СУ "Св. Климент Охридски": "Знам как да гласувам - със студентската си книжка отивам в избирателната секция."
Учениците и студентите редовно обучение в градове различни от постоянния им адрес, могат да гласуват в населеното място, където учат.
Александър Андреев - говорител на ЦИК: "Като в Секционната избирателна комисия следва да представят заверена студентска книжка или пък ученическа книжка и да попълнят декларация, че не са гласували на друго място в изборите. Тези ученици се допускат до гласуване в секцията - тази секция е свободно избрана от тях в населеното място, където е учебното заведение."
Студентите имат и конкретни изисквания от бъдещите си избраници за народни представители. "Реализация" - това е най-често употребяваната дума от младите хора, когато говорят за бъдещето и очакванията си. Преповтарят един и същи до болка познат проблем.
Таня Германова - студентка по българска филология в СУ "Св. Климент Охридски": "Имам много приятели и познати, които напускат страната ни по простата причина, че тука няма работа. Ние с много колеги сме си говорили как учим четири години. В един момент ние завършваме и сме на улицата - повечето без работа, както се казва, защото няма реализация за повечето специалности, а и повечето предпочитат да емигрират в чужбина, защото там са много по-заплатени техните специалности. Та общо взето това очаквам да се промени - бъдещето на младите в страната."
Теодор Тодоров - студент в СУ "Св. Климент Охридски": "Точно за нас - историците, е доста кофти, защото няма достатъчно реализация и наистина учим, бъхтим се и накрая нищо няма за нас."
А дали обвързването на бюджетите на университетите с качеството на образованието ще даде желания резултат или е необходима друга формула за развитието на висшето образование - задача, която ще стои пред бъдещите
законотворци, ще покаже времето.