Кашата е забъркана, кой ще се опари от нея?

Уж картината се очертаваше предварително ясна и безоблачна - ако управляващата Сръбска прогресивна партия убеди и номинира своя лидер и премиер на страната Александър Вучич да се впусне в надпреварата, нещата ще „заспят”. Неговата популярност е достатъчно висока, че да даде гаранции за победа над останалите кандидати и по такъв начин да запази този пост за човек от управляващата политическа сила - СПП. Както знаете, досега там, на президентския пост беше бившият лидер на партията Томислав Николич.

Социологическите анкети поддържат това очакване, посочвайки, че ако Вучич участва в избора за президент, би могъл да победи още на първия тур, тъй като се ползва с одобрение от над 50 на сто от гласовете на избирателите. Но тази евентуална, а според партийните преценки - сигурна победа на досегашния премиер, няма да бъде победа сама за себе си, а ще бъде удар срещу амбициите опозицията да се пребори и да отнеме от управляващите важния пост. Тя разчита на няколкото силни кандидатури, като тази на бившия външен министър и кандидат за генерален секретар на ООН от Сърбия Вук Йеремич, на сегашния омбудсман Саша Янкович и - сега внимавайте - на лидера на Сръбската радикална партия Воислав Шешель. Особено последния, тъй като той е в особени отношения и с премиера Вучич, и с досегашния държавен глава Николич. Във времето преди Шешель да отиде в Хага като обвиняем за престъпления против човечеството по време на кървавия разпад на Югославия, Николич беше негов заместник в Сръбската радикална партия, а Вучич едно от най-перспективните млади момчета, излезли от обкръжението на Шешель. Тръгвайки за Хага, Шешель остави практически партията си в ръцете на Томислав Николич, който пък се опита на два пъти да се пребори за президентския пост от името на радикалите, но не успя. Тогава Николич реши да се отцепи от Шешель, да формира своята Сръбска прогресивна партия и преди пет години да спечели поста на държавен глава, и департизирайки се, да остави партията в ръцете на младия Александър Вучич. Разбира се, Шешель от Хага обвини Николич и младите политически лъвчета около него в предателство и се закани, че когато се върне в Белград, ще им покаже, че още не е за изхвърляне. Е, върна се, освободен бе, заради болестта, да чака присъдата си в Белград с обещанието, че когато отново бъде извикан пред съда, ще се яви там. Но изглежда на Шешель повече му харесва ролята на политическо плашило, което да всява страх сред противниците си, особено сред неговите бивши партийни другари, които сега управляват Сърбия, отколкото да застане отново пред съдиите от Трибунала в Хага. Той си остана в Белград и ето, сега се кани да участва в изборната надпревара за президент. И в нея, в надпреварата, да потърси реванш от своите някогашни съпартийци.

Така че в управляващата СПП имат основание да търсят кандидат, който с подкрепата на другите партии от коалицията да победи сигурно, ако може и атрактивно още на първия тур. А такъв човек е само премиерът и лидер на СПП Александър Вучич. И вижте технологията - през цялото време Вучич отлагаше да каже кой ще бъде кандидатът на неговата партия, въпреки че сегашният президент Томислав Николич публично декларира, че иска втори мандат, и че за това му е нужна подкрепата на неговата СПП и на останалите партии от управляващата коалиция. Партийни среди бяха категорични, че стоят единствено зад номинацията на Вучич, а вицепремиерът и министър на външните работи, онзи хитрец лидерът на социалистите Ивица Дачич открито заяви, че като коалиционен партньор в управлението ще даде подкрепата си само на Вучич. И понеже Вучич очевидно изпитваше колебания, че ако стане президент, може да възникне проблем с това кой да бъде премиер, ама такъв премиер, който да продължи да води Сърбия по пътя на европейската интеграция и реформите, социалистчето Дачич, когото масово в Сърбия наричат „малкия Слобо” заради някогашната му близост със Слободан Милошевич, открито каза - няма страшно, ето ме, готов съм да стана премиер, а ти, Александре Вучич, върви да бъдеш президент.

Хубаво, Вучич даде да се разбере, че щом партията категорично настоява той да бъде номиниран, ще приеме. Да, ама възникна въпросът какво да се прави с Томислав Николич. Човекът не иска да излиза от политиката, не му се става депутат в Скупщината, струва му се ниска топка, а и Вучич заяви, че обича своя някогашен партиен другар. На всичко отгоре, руски медийни източници съобщиха, че Николич все пак имал намерение да се кандидатира, пък каквото ще да става. Белградските агенции - да ти стане жал за тях, се наложи да препредадат съобщението на руския „Спутник”, тъй като Николич отказал да им даде потвърждение на тази информация. Това си е чиста професионална обида - руснаците знаят нещо, което местните хора не могат да потвърдят, да паладейш...Последната версия е, че при очаквания с голямо нетърпение разговор между премиер и президент, между Вучич и Николич може да бъде договорена „врътката”, според която Николич става премиер на мястото на Вучич, а самият Вучич замества Николич като президент. Щом като това можело да става „при братята в Москва и при приятелите в Анкара”, защо да не стане и в Белград. Такива ми ти „врътки”.

Ако мене ме питате, тъкмо такива каши са интересни, защото изходът много често е непредвидим. Но със сигурност, някой ще излезе опарен от горещата каша. Кой ли ще е той?

Знам, но няма да кажа.