Къде е премиерът Ацо?

Колкото и този факт да е странен и в известен смисъл - уникален, той си има своята логика. И тя е да бъде съхранен животът на сегашния сръбски премиер и да бъде предпазен той да не последва съдбата на един от своите предшественици - Зоран Джинджич.

На 12 март 2003-а година, на излизане от сградата на правителството в центъра на Белград Джинджич бе прострелян с два куршума от снайпер и издъхна на място. Изненадата бе голяма, но още на първо четене стана ясно, че убийството на създателя на Демократическата партия в Сърбия си беше дръзка публична екзекуция. Един вид - наказание за започната от него борба за демократизация на страната и преди всичко за ограничаване на каналите за търговия с дрога и оръжие. Убийството бе толкова нахално, но и професионално изпипано, че подозренията веднага бяха насочени към считаните за верни преторианци на властта в Белград „Червени барети”, обвеяната с мрачна слава и митология специализирана полицейска част.

Прави чест на сръбското правосъдие, че след процес, продължил четири години, успя да постави на подсъдимата скамейка организаторите и изпълнителите на убийството - командира на баретите Милорад Лукович, популярен като Легия, както и конкретният стрелец-снайперист - Звездан Йованович. Други участници в заговора получиха различни срокове затвор. Може да звучи парадоксално, ама онзи ден пък прочетох, че Легия протестирал за нарушаване на правата му в затвора, където излежава присъдата си. Поради строгия режим, на който бил подложен, вече толкова години не му разрешавали да прави секс със законната си съпруга.

И сега, толкова време след гибелта на Зоран Джинджич, най-сериозната версия за мотива за убийството му е опитът му да започне коренни реформи в Сърбия и да удари сръбското подземие, набрало сила и мощ след войните при разпада на Югославия през 90-те години. „Червените барети” не можеха да му простят, че през 2000 година предаде техния идол Слободан Молошевич на Трибунала в Хага и че се опита да обърне посоката на развитие на страната на Запад.

Добре е това да се знае, защото и сегашният премиер Александър Вучич се кани да реформира сръбското общество и затова предизвика извънредни парламентарни избори през април тази година. Дайте ми мнозинство в парламента, за да направя това, което искаме, за да превърнем Сърбия в европейска държава, призова Вучич. Получи мнозинство, състави правителство и започна работа, но реформите се оказаха не толкова лесни.

Като част от тях той се закани да освободи улиците на Белград и на Сърбия от действията на подземието, в това число и най-вече бандите от Черна гора, които работят на сръбски терен. Като добавка на всичко бе новината, че основният организатор на опита за покушение срещу черногорския премиер Мило Джуканович, което трябвало да бъде извършено веднага след нощта на изборите в Подгорица на 16 октомври, е бивш високопоставен офицер от сръбската полиция, който бил уволнен като заместник-командир на жандармерията, но бил пратен на висок пост при криминалистите. На Сърбия разбира се, но избрал за място на работа Черна гора. Както се знае, в Подгорица бяха извършени арести, в Белград - също, сякаш да се потвърди, че Черна гора и Сърбия са вече две отделни суверенни държави, но че теренът, на който действа подземието, е общ. За него граници няма.

И ето - по сигнал на случаен гражданин полицията откри истински арсенал с оръжие недалече от семейната къща на Вучич в едно белградско предградие, да кажем, като Драгалевци на София. В къщата живее бащата на премиера с неговия брат, а Вучич често ги посещавал. Значи, готви се атентат срещу Вучич, бе първосигналният извод на полицията. Мястото, където бе намерено оръжието, е избрано точно за това, пък й арсеналчето си го бива - гранатомет, калашници, патрони и така нататък, всичко по списъка. После полицията откри в гараж в Белград друго оръжие, което свърза с първото. Няма нищо чудно - след войните от 90-те години Сърбия, а и другите бивши юго- републики са претоварени от оръжие. Онзи ден нашите братовчеди от Македония се хвалеха, че според някаква световна статистика те били на 20-то място по притежание на оръжие на глава от населението. Сърбия пък била на второ място в тази статистика.

В момент на дълбоко разочарование Вучич се отказа от една изключително важна позиция във властта - да координира тайните служби на страната. Аргументът му бе, че той няма право да изпълнява тази функция, поне докато се води разследване, в което той и семейството му са замесени. Като за масова употреба това върши работа. Но истината, поне според мен, е съвсем друга. Вучич има право да бъде разочарован, защото всичко това, което се случва около него показва, че тайните му служби, начело на чиято координация той стоеше, не са се променили достатъчно от времето на Заран Джинджич и неговите убийци. И че пробиви в сигурността - колкото искаш. Вярно, най-новата версия на полицията е, че цел на незнайните още атентатори бил не самият Ацо Вучич, а брат му Андрей. И понеже двамата били много свързани, чрез единия щели да ударят другия, премиера. Но това не оневинява структурите, които са задължени да гарантират живота и сигурността на премиера и на неговото семейство.

Защото споменът за екзекуцията на Джинджич е твърде пресен.