Европейските избори си имат европейски лица

Големите европейски партийни семейства, активно поощрени от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, решиха да продължат, датиращата от 2014 г. практика за номиниране на лица на европейските избори.

Наричат ги още Spitzenkandidaten (от немски “водещи кандидати”) или топ кандидати. Тяхната роля в предизборната кампания е да придадат по-европейски облик на националните партии, а след вота - да заемат влиятелните постове в Брюксел.

В идеалния вариант лицето на партията, спечелила най-голямо представителство в Европейския парламент, трябва да оглави и Европейската комисия. Но това е по-скоро въпрос на джентълменска дума, а правото е на страните членки, които посочват претендента, който ще трябва след това да бъде одобрен и от Европейския парламент.

Идеята на инициативата шпиценкандидат е опит да се придаде повече легитимност на Европейската комисия, която често е обект на критики за това, че решенията в нея се вземат от хора, които не са пряко избрани, а са посочени от правителствата. Сега топ кандидатите ще бъдат и в листите за евродепутати, така че избирателите в страните, където те ще се явят на изборите, ще могат да гласуват за тях.

Като посочени от партийните семейства водещите кандидати ще изразяват общите виждания и политиките, които партиите в отделните страни, ще отстояват в Европейския парламент.

Топ кандидатите вече обикалят страните членки, за да представят възгледите си и да помагат на партиите от своите семейства да добият свое европейско лице. Те ще участват в няколко телевизионни дебата в по-големите държави, както и в паневропейския дебат, който ще се излъчва от десетки европейски телевизии на 15 май и трябва да помогне на избирателите да определят партийните си предпочитания преди да пуснат бюлетината за евродепутати. Топ кандидатите ще бъдат на много плакати, редом с националните и ще опитат да се представят пред избирателите надлъж и шир на континента.

Български партии членуват в европейските семейства на ЕНП, ПЕС, АЛДЕ, Зелените, Европейските консерватори и реформисти и Европейския свободен алианс и техните символи ще присъстват на агитационните им материали, както и върху бюлетините им.

Кои са техните европейски лица?

Манфред Вебер е партийният избор на ЕНП

47-годишният германец е родом от богатата Бавария и е слабо познат извън коридорите на Европейския парламент, въпреки че е евродепутат от 15 години. По образование е инженер и практикува професията си през първите осем години след дипломирането си, след което се отдава на политиката. Дължи политическата си кариера на Християн-социалния съюз в Бавария, чийто член е.

След кратък престой в баварския парламент, той заменя креслото в Ландага с това в Европейския парламент. Евродепутат е от 2004 г. Във втория си мандат вече е един от заместник-председателите на групата на ЕНП, а след като Жозеф Доул реши да се оттегли от парламента, запазвайки само партийния пост начело на ЕНП, пое ръководството на най-голямата група през 2014 г.

Амбицията му за поста на председател на Европейската комисия има симпатиите на германския канцлер Ангела Меркел. Партийният форум на ЕНП в Хелзинки предпочете Вебер за шпиценкандидат пред бившия финландски премиер Александър Стуб с мнозинство от 80%.

Вебер е смятан за умерен политик. Някои дори се дразнят от неговата колебливост и особено от търпението му към Виктор Орбан. През 2013 г. той гласува против доклад, заклеймяващ политиките на Орбан, макар през 2016 г. да подкрепи друг, с който Европарламентът поиска стартиране на процедура за отнемане на гласа на страната в Съвета заради нарушаване на човешките и демократични ценности.

Сред предизборните му обещания са европейски механизъм за мониторинг на върховенството на правото, прекратяване на преговорите за членство в ЕС на Турция и засилване охраната на европейските граници.

Основното препятствие пред Вебер е неговата националност, тъй като по-малките страни се притесняват от твърде голямо влияние на големите върху евроинституциите и най-вече върху Европейската комисия.

ПЕС: Франс Тимерманс в сражение с един играч

ПЕС си спести всякакви вътрешни състезания и излъчи един безалтернативен кандидат - първия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс. Холандецът е бивш външен министър на страната си, който влезе в орбитата на общественото внимание с емоционалната си реч в ООН след свалянето над Украйна на малайзийския самолет, в който загинаха близо 200 холандци. Биографията на Тимерманс е въплъщение на европейската идея. Син на дипломат, той прекарва детството си в няколко европейски държави, учи със стипендия от “Еразъм” и говори свободно поне седем европейски езика (българският не е сред тях).

Преди да завие към Брюксел е две години външен министър и три години европейски секретар. Има 9 години стаж в холандския парламент и е член на Либералната партия. По образование е юрист и специалист по френски език и литература. Любопитен детайлот младите му години е работата му за холандското разузнаване, където е служил като преводач на руски военнопленници. Има и един дипломатически мандат в Москва.

Единствен от кандидатите Тимерманс има българско отличие - "Златна лаврова клонка" на Външно министерство, връчена му през 2012 г.

Настоящата му работа, която е основното му предимство, е и главен проблем пред придвижването нагоре по кариерната стълбичка в Еврокомисията. Той отговаря за спазването на европейското законодателство и като такъв е ресорен за върховенството на правото и борбата с корупцията. Той стартира разследването срещу Полша за намеса на изпълнителната власт от съдебната, заплаши Румъния с наказание и не пести критика на Унгария.

Номинацията му за шеф на Еврокомисията ще е трудна, понеже в Източна Европа го недолюбват кат “по-католик и от папата”. Не е безспорен и сред социалистите, част от които го набеждават за твърде либерален. Но никой не му отрича ораторските качества, чувството за хумор и убедеността му в европейската кауза.

Основната предизборна теза на Тимерманс е че икономическият растеж и отварянето на нови работни места може да става и без увеличаване на бюджетните разходи

Двете лица на Зелените - Ска Келер и Бас Ейкхаут

Двамата са действащи евродепутати. Зелените следват традицията си да излъчват по двама претенденти, като за Келер, която е съпредседател на групата на Зелените в Европейския парламент това е втора номинация. Германката има богата история с България, когато по време на кампанията си в защита на Национален парк Пирин беше напъдена от Валери Симеонов, тогава вицепремиер и писа до председателите на Еврокомисията и на Европарламента, за да се оплаче от заплахи и преследване в България. Тя се прочу и когато потърси сметка за корупцията и за Пирин от премиера Бойко Борисов в Европейския парламент в Страсбург, когато той отчиташе българското председателство.

С политика се занимава от тийнейджър и партията ѝ я отвежда и до Брюксел. Евродепутат е от 2009 г. и макар у нас да я нарекоха “зелен талибан”, в Европарламента е по-скоро смятана за умерена. Родена е в Източна Германия. По образование е специалист по ислямистика, тюркология и юдаистика.

Второто лице на Зелените, холандецът Бас Ейкхаут, влиза в политиката от науката. Той е химик с опит в изследването на климатичните промени и биогоривата. От 10 години е в Европейския парламент, където работи в екологичната и в земеделската комисия. Смятан по-скоро за технократ, отколкото за политик. Докладчик е на Европарламента по една от директивите в пакет “Мобилност III” за екостандартите за камионите.

Звездното дуо на Европейската левица

Лица на европейските комунисти и социалисти са словенката Виолета Томич и белгиецът Нико Куѐ. Томич е депутат в Любляна и главен докладчик на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа за правата на хората с различна сексуална ориентация. Председател е на Комисията по култура в словенския парламент. Има актьорско образование и преди да влезе в политиката през 2014 г. е била телевизионна водеща и актриса. Имала е и собствен театър в Любляна. Гражданка е освен на Словения и на Босна и Херцеговина, тъй като е родена в Сараево. Като бъдещ шеф на Европейската комисия Томич се вижда като борец за правата на гражданите.

Нико Куѐ пък е испанец, чиято кариера преминава в Белгия. Едно от ярките лица на синдикалното движение, той е стигнал до генерален секретар на влиятелната Конфедерация на металургичните работници в южния белгийски регион Валония. Има звездна слава сред профсъюзите и опита от тежки преговори с правителството. От 2019 г. се възползва от правото си на ранно пенсиониране.

За Куѐ добрите времена за Европа са отминали. Смята, че единственото спасение за Съюза е отказът от неолиберализма и връщането към ценностите на основоположниците на ЕС. Като шеф на Еврокомисията обещава да въведе повече протекционистични мерки, за да защити европейската икономика от световната конкуренция. Ще задължи всички държави да въведат минимална работна заплата според вътрешния си стандарт, но ще иска защитата на работниците да еднаква във всички държави членки

Обединената левица е единственото европейско партийно семейство, в което не членуват български партии.

Консервативното лице на Европа

идва от Чехия. Евродепутатът Ян Захрадил е топ кандидатът на Европейските консерватори и реформисти.

Довършва четвърти мандат в Европарламента, където е от влизането на Чехия в ЕС. Започва като част от групата на ЕНП, но след това се прехвърля към консерваторите.

Привърженик на "Европа на различни скорости" и на регионалното сътрудничество, той смята, че регионални обединения като Вишеградската четворка (Чехия, Полша, Словакия и Унгария) са бъдещето на ЕС. Захрадил вярва, че ЕС трябва да се занимава с охраната на външните си граници, енергетиката, търговията и общия пазар, но да остави в ръцете на страните членки данъците, валутите и миграцията. Преди да влезе в Европарламента е бил национален депутат и външнополитически съветник на премиера Вацлав Клаус. До промените се е занимавал с научна дейност. По образование е химик.

Либералната седморка на АЛДЕ

Според някои седемте топ кандидати на европейските либерали от АЛДЕ са признание за липсата на силен водач. Според други - бойкот на системата с шпиценкандидат, а според трети проява на присъщия на либералите култ към свободния избор.

В топ селекцията има двама действащи еврокомисари - за транспорта Виолета Булц от Словения, за конкуренцията Маргрете Вестагер от Дания, както и един бивш премиер - Ги Верхофщат от Белгия. Седморката допълват бившият външен министър и бивш еврокомисар Ема Бонино от Италия, испанският икономист и преподавател по икономически стратегии Луис Гарсиано, депутатката от германския Бундестаг и водач на листата на FDP Никола Беер и гинеколога и говорител на унгарската партия “Моментум” Каталин Чек.

Седмината носят официално името “Отбор Европа” и квалификациите им са достатъчни за цяло правителство, камо ли за шеф на Еврокомисията.

Предвид очакванията да са третата по численост група в парламента след изборите, либералите имат потенциал да се намесят в разпределянето и на други висши европостове, които се овакантяват в края на тази и началото на следващата година

Арестантът от Европейски свободен алианс

Европейският свободен алианс, чиято кауза е автономност за европейските региони има 11 евродепутати, които в този парламент членуват в групите за Зелените и на консерваторите, но сега дава заявка за самостоятелно участие.

С 43 сепаратистки партии от 19 евродържави, Алиансът се представя чрез испанеца Ориол Жункерас-и-Виес, който е неговият топ кандидат. Каталонският политик има докторска титла по история и кауза, подобна на тази на Граф Монте Кристо. След бунтовете за отцепване на Каталония от Испания през 2017 г., Жункерас е в затвора като вицепремиер от правителството на Карлос Пучдемон с обвинения за бунт и разхищение на средства за организирането на референдума за независимост на Каталония от Испания.

Концепцията за шпиценкандидат дава представа за типа лидер, зад който неговото политическо семейство застава. Тя обаче не се подкрепя от всички, ето защо, част от политическите семейства не издигат претенденти. В сегашния си вид тя не гарантира и председателството на Еврокомисията. Формално страните членки са свободни да посочат всеки европейски гражданин в разговори помежду си, които ще протекат при закрити врати.

Приказката се случи през 2014 г. с Жан-Клод Юнкер, който беше лице на ЕНП и състави своята Комисия на “последния шанс” за ЕС. Когато той се представи като предизборното лице на ЕНП, той имаше почти 30 години стаж като финансов министър и премиер на Люксембург в Съвета и беше добре познат като шеф на Еврогрупата.

До изборите остават 40 дни. До края на мандата на сегашната Европейска комисия - още шест месеца.