Македонизъм за експорт

... Като гледах реакцията на думите на Путин за азбуката, която в Русия била дошла от „македонската земя”, останах с впечатление, че възмущението идва не толкова от съдържанието на това твърдение, а от факта, че го е казал тъкмо руският президент. От една страна, защото историческата истина е известна и тя не се покрива с казаното от Путин. От друга страна, защото и този път емоцията - до известна степен, не ни позволи трезво и внимателно да преценим какъв е този ход - политически или научен, или и тук имаме перифраза на „войната е продължение на политиката с други средства” на Ото фон Клаузевиц. Значи, политиката е продължение на науката с други средства.

Путин ще си намери майстора, сигурен съм, както в научен, а много вероятно и в политически план. Но докато едни го критикуваха, а други се опитваха да го оправдаят, някак си настрана остана „другият човек”, за когото думите на президента бяха предназначени. Това бе нашият стар познайник, македонският президент Георге Иванов, който точно на 24 май бе в Москва и се срещна с Путин. И понеже аз не съм специалист по Путин, а повече по Иванов от Скопие, затова ще обърна внимание на него. Пък за Путин има кой да се погрижи.

За Иванов срещата в Москва бе неговият звезден миг. Още повече, че тя стана във време, когато македонският президент се намира в почти пълна изолация от сериозните държавници и политически лидери. За професора от Скопие приемът при Путин бе знак на надежда, че все още някой държи на него, макар и по съвсем други причини за разлика от тези, които самият Иванов би искал да има. Защото потупването по рамото от страна на руския велможа за Иванов може да е невероятен политически и жизнен личен шанс да „се върне в играта”, докато за неговите почитатели - доколко ги има в Македония все още, е сигнал, че оттук нататък Иванов става заложник на руските интереси в района на Западните Балкани.

Но пък аз се чудя на преценката на Путин, който с школовката от КГБ би трябвало да преценява, че дарявайки Иванов с височайшето си внимание и подкрепа, залага на вече отдавна бита карта. Вярно, Иванов има още три години от своя втори петгодишен президентски мандат. Но политическия и обществен кредит на доверие към него в Македония е сведен до кота нула. Това е положението - след като отстъпи и връчи мандата на лидера на опозицията Зоран Заев за съставяне на правителство, Иванов загуби и подкрепата, която му даваха онези от улицата, защото виждаха в него последната бариера пред натиска на ”продажната” опозиция в съюз с албанците.

Да, не случайно Путин говори тези неща пред Иванов. Защото много добре знае какъв е мисловният багаж на македонеца. Това не е първата визита на професора от Скопие в Москва, мисля, че е трета. В предишната, преди две години, на лекция в Московския университет „М.В.Ломоносов” Иванов разви всички основни тези на съвременния македонизъм - и за Македония като „библейска земя”, и за първата християнка - Лидия Македонката, и за ролята на „македонците” Кирил и Методий и съответно, техният ученик Климент от Охрид, и така нататък по македонисткия конспект.

От дълго време насам властите в Скопие предприемат сериозни усилия и финансиране за изнасяне на македонистките тези навън от държавата си. Както се казва, експортират ги. То не са изложби насам и натам, в това число и в сърцето на Европа в Брюксел, не са събрани съчинения на македонски писатели, преведени на основните световни езици, в това число и на китайски и арабски. Един от „фронтмените” на тази политика на изнасяне на македонизма е тъкмо президентът Георге Иванов. Човекът, който е духовният пастир на доскорошния премиер Никола Груевски, заразил неизкушения в историята лидер на ВМРО-ДПМНЕ в преклонение на Александър Македонски и неговата епоха.

Така се роди проектът „Скопие 2014”, чийто реализация осъществи Никола Груевски като премиер с ресурсите на държавата и данъкоплатците, но идеен баща на проекта бе професора Иванов. А „антиквизацията”, връщането към времената на Александър Велики, освен допълнително напрежение в отношенията на Скопие с Атина, постави под съмнение, какво съмнение, направо я срути, истината за славянския произход на днешните македонци. Които и без това не знаеха какви са - македонци, които нямат нищо общо с България, както дълги години комунистите в Скопие и в Белград ги зомбираха, древни елини, щом са произлезли от будоара на Александър Македонски, или просто са си българи, каквито винаги са били техните баби и дядовци. Объркана работа, ама в такава каша за идентичността много лесно се ловят човешки души.

Четох обвинение към Иванов, че не бил реагирал адекватно, когато Путин бил произнесъл прословутата провокационна фраза. Би могъл поне да кимне с глава и да се усмихне в знак на благодарност, казват някои, след като руският президент му поднесъл на тепсия научно съждение с политическа опаковка, което ако не друго, би трябвало да го накара да подскочи до тавана от радост. Слаби му били рефлексите, казват, пропуснал мига да се хвърли на врата на Путин в знак на благодарност. И да си тръгне окрилен за Скопие с чувство на триумфализъм.

За съжаление, край Вардар едва ли го чакат с постлани червени пътеки. Защото за Путин Георге Иванов може да е президент на Македония и виден търговец на опорни македонистки точки, но за съгражданите му той си е един напълно провален политик, който вместо да помогне кризата в страната да се реши по-бързо и по-лесно, стана причина тя да се изостри и да се задълбочи.

И както Катон Стари винаги в Рим е завършвал речите си с „Картаген трябва да бъде разрушен”, и аз ще кажа – а този Иванов, за съжаление, е "Доктор хонорис кауза" на БАН.