Малкият Тръмп и голямата Мерил

На последните президентски избори зад Океана издания от целия спектър, от квалитетното списание Foreign Policy, през технологичното Wired до модната емблема Vogue си позволиха за първи път да подкрепят един от кандидатите за президент. И той не се казваше Доналд Тръмп. Но със сигурност строителният магнат беше причината те да заемат безпрецедентна за редакционната им политика позиция.

Защо? Най-логичното обяснение е, че екипите, стоящи зад тези издания, не искаха да стават по какъвто и да е начин съпричастни към избора на президент, който в началото на кампанията си обяви мексиканската общност в САЩ, че “носи дрога, носи престъпност и са изнасилвачи”, през годините е наричал жени “дебели прасета”, а в един изтекъл малко преди края на кампанията запис, стана ясно, че се гордее и с това, че им посяга, без те да го желаят. Президент, който не признава глобалното затопляне, който се противопоставяне на всякакви мерки за ограничаването на разпространението на оръжия и който е съмнително добре настроен към Владимир Путин. Журналистите настояваха да не бъдат асоциирани по никакъв начин с евентуална победа на кандидат-президент, който на трибуната на предизборно събитие се подигра с инвалид.

Последното бързо бе забравено както от медиите, така и от избирателите. Паметта на електората зад Океана е явно точно толкова къса, колкото и тази на нашия. Грозната случка обаче е останала в съзнанието на една жена, която има това, за което Доналд Тръмп си мечтае – уважението и респекта на широката общественост.

Тази жена е родена през 1949 година в Ню Джърси. Носителка е на три награди Оскар и е най-номинираният актьор в историята. Борила се е за отличието 19 пъти. Често е определяна като най-добрата жива актриса, а филмите с нейно участие са донесли приходи от над три милиарда и половина. Впечатляващо, нали?

По-впечатляващо е, че рядко се сещате за нея. Рядко извън моменти, в които оставате поразени от таланта й на големия екран. След като губи първия си съпруг през далечната 1978, тя се жени за скулптура Дон Гъмър, с когото имат четири деца. Близо 40 години по-късно продължаваме да го виждаме на церемониите, на които съпругата му бива отличена, държейки ръката й.

А иначе нея рядко ще я видите на корица на списание. Нито някой скандал ще й отреди място там, нито сексапилът й. Тя често и с усмивка разказва как са й отказали роля в филма "Кинг Конг" (1976), защото била “твърде грозна” за него.

Името ѝ е Мери Луис Стрийп. Познавате я като Мерил. Преди няколко дни тя бе отличена с награда "Сесил Б. Демил" за цялостно творчество на церемонията по раздаването на Златните глобуси. Докато получаваше наградата Мерил реши да не използва времето на речта си, за да благодари на близките, приятелите и колегите си. Правила го е многократно. Цели три пъти от най-голямата сцена в Холивуд – тази на Оскарите. Вместо това тя реши да разкаже за онова изпълнение от изминалата година, което наистина е приковало вниманието й, “не защото е добро. Нямаше нищо добро в него. А защото беше ефективно и защото постигна целта си”. Тя разказа как все още не може да изкара от съзнанието си образа на кандидат за най-високия пост, подиграващ се на човек с увреждания.

“Инстинктът да унижаваш, особено когато е моделиран... от някой властимащ се намества в живота на всеки, защото дава правото и на другите да правят същото. Неуважението предизвиква неуважение. Насилието разпалва насилие. Когато силните използват позицията си, за да нападат останалите, ние всички губим.”

Името на адресата на тази реч не бе споменато нито веднъж. Защото така е редно. Защото не е привидно на Мерил и на класата, която тя носи. И като казахме класа: “Мерил Стрийп, една от най-надценените актриси в Холивуд, не ме познава, но ме нападна снощи…”.

Нужно ли е да споменавам чий е цитатът? На новия “обединител” на американската нация.

Преди няколко дни той се подигра на бившия губернатор на Калифорния, Арнолд Шварценегер. Австрийският актьор, икона на екшън киното, е новият водещ на реалити формата, в който преди участваше новоизбраният президент на САЩ. Тръмп го нападна, защото новият сезон на предаването имал нисък рейтинг “в сравнение с рейтинг машината Д. Дж. Т” (да, визира себе си) и защото не го бил подкрепил по време на кампанията. Шварценегер му отговори с реч на Линкълн, започваща така: “Ние не сме врагове, а приятели. Ние не трябва да сме врагове” и му пожела да работи за всички американци така, както е работил и за рейтинга на шоуто си.

Защо ви разказвам това? За да представя един модерен прочит и перспектива на “Приказка за стълбата”. Доналд Тръмп спечели изборите и трябва да признаем, че след 20 януари ще е една от най-влиятелните личности в света. Но по пътя към този несравним успех милиардерът от Ню Йорк изгуби и без това спорния си авторитет и реноме. И това му пречи. Дори като избран за президент той е все така обидчив и избухлив. И цялата власт концентрирана в ръцете му не може да му донесе вътрешната хармония, която чухме на сцената на Глобусите и видяхме във видеообръщението на Шварценегер.

Какво носи тази хармония и какво те превръща в авторитет? Всеки трябва да си отговори сам.

А за да завършим с малко оптимизъм, нека си припомним цитата, с който Мерил Стрийп завърши своята реч на наградите тази седмица. Той принадлежи на нейната близка приятелка, писателката и актриса Кари Фишър, която завинаги ще помним с емблематичната й роля на принцеса Лея в “Междузвездни войни”. Фишър съветва:

“Вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство”.