Машинно гласуване няма да има, коментарът на експерти по конституционно право

Основанията на комисията - фирмата е дала гаранция за изпълнение на задачата наполовина и заради този 50-процентов риск от ЦИК дори не отворили ценовото предложение на участника. Личното мнение на говорителя Александър Андреев - липсата на машинно гласуване не пречи на избирателя да упражни правото си на вот с хартиената бюлетина. Може ли обаче липсата на осигурено машинно гласуване да стане аргумент за оспорване на изборните резултати. Думата дадохме на експерти по конституционно право...

Въпреки че Върховният административен съд постанови ЦИК да осигури възможност за машинно гласуване във всички избирателни секции, а това няма да се случи, според конституционалисти това не дава основание да се оспорят резултатите от вота.

Проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия и преподавател по конституционно право: "Едната от възможностите отпадна - да се гласува машинно, но другата възможност остава. Тоест всеки български гражданиин, който иска да упражни основното си политическо право - да гласува в предстоящите парламентарни избори, може да го направи по класическия начин."

Проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право: "Разбира се, жалби може да има. Въпросът е какво има в жалбите. Искам да кажа, че машинното гласуване е едно от средствата, които законът предвижда като начин да изразим волята си."

Ако дадена политическа сила прецени, че има аргумент да поиска отмяна на вота заради липсата на машини във всяка секция, в ситуация без парламент и правителство, тя трябва да се обърне към тези, които могат да сезират Конституционния съд - президента, главния прокурор, Върховния касационен или Върховния административен съд. Това трябва да стане в 7-дневен срок от обявяването на решението на ЦИК за изборните резултати.

Проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право: "Този, който не е доволен, ще трябва да се обърне към тях. И вече съответният орган може да предприеме действия, а може и да не предприеме - с оглед това какво има като наличност на постъпили нарушения."

В 15-дневен срок след обявяването на резултатите, въз основа на постъпилото оспорване или по своя инициатива, съответният орган може да сезира Конституционния съд с мотивирано искане да се произнесе по законността на изборите. Тогава съдът се произнася в двумесечен срок.

Проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия и преподавател по конституционно право: "В конституционното право има един принцип на тъй наречената "мандатна релевантност" - в смисъл, че ако е допуснато нарушение на правилата, по които се провеждат изборите, но тези нарушения не влияят, не променят изборния резултат, тогава, макар те формално да са направени тези нарушения, изборният резултат не може да бъде обявен за незаконосъобразен. И ми се струва, че ако след изборите бъде повдигнат въпросът и бъде направено искане пред Конституционния съд само на това основание, Конституционният съд няма да обяви изборите за незаконосъобразни."

Проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право:"Дали е на хартия, или е на машина, електронно или както го казвам с гълъб примерно - това вече в рамките на шегата - няма значение, важното е да има гарантиране на честността на вота."

До момента цялостно касиране на избори у нас не е имало.