МНЕНИЕТО НА ЕКСПЕРТА: Промените в Закона за обществените поръчки

На 16 февруари беше публикуван новият Закон за обществените поръчки. Той въвежда в законодателството на България изцяло новите Директиви на Европейския съюз в областта на обществените поръчки от 2014 г.

Основните цели на Директивите са: възлагане на повече поръчки на малки и средни предприятия, административно и техническо улесняване на всички участници в процеса, въвеждане на последните практики на съдилищата на Европейския съюз и най-добрите практики на националните съдилища. По този начин новите правила би трябвало да се приемат като едно надграждане и подобрение спрямо досегашните.

Новият Закон ще влезе в сила от 15 април 2016 г. Ето и основните моменти в него, които могат да го отличат от досегашния режим:

;

правилата и процедурите, приложими по отношение на публичните и секторните възложители, са разграничени в съответствие с двете отделни директиви. Освен това, Законът предоставя нова възможност за възлагане на поръчка съвместно с възложители от други страни-членки.

изключва задължението на възложителите да следват изискванията на ЗОП в някои определени случаи на вътрешно възлагане.

позволява до 20% от поръчката да бъдат изключени от общата предвидена стойност на поръчката, когато възложителят счете това за подходящо.

в случаите, в които отделните части на поръчката са обективно делими, възложителят е задължен да раздели поръчката в отделни обособени позиции.

разрешава на възложителя преди да обяви поръчката да проведе консултации с независими експерти и с участници на пазара, за да проучи пазара и да сподели намеренията си за възлагане на поръчка.

позволява на участниците да представят в различните поръчки „Единен европейски документ за обществени поръчки“, в който декларират, че отговарят на изискванията свързани с критериите за подбор, без да се предоставят допълнителни документи за тяхното удостоверяване. Истинското удостоверяване ще се извършва едва след като поръчката е била възложена на участника. Веднъж попълнил единния европейски документ за обществени поръчки, участникът може да го използва отново при следващи търгове, ако съдържащата се информация е все още актуална.

предоставя пълно електронно управление на целия процес по търга, осигурено от централизирана електронна платформа, управлявана от Агенцията по обществените поръчки. Пълното електронно управление на процеса се очаква да бъде напълно приложимо около година след влизането в сила на новия Закон.

изисква възлагането на поръчките да става на база икономически най-изгодна оферта. Възложителите вече няма да разполагат свободно с опцията за възлагане на поръчка на база критерия за най-ниска цена.

разрешава предлагането на застрахователни полици като вид гаранция за изпълнение и оптимизира сроковете, свързани с обжалвания по обществени поръчки.

съдържа прагове за обществени поръчки, които са в съответствие с европейските директиви, с изключение на прага в сферата на строителството. Прагът за България бе намален на 5 000 000 лева, което представлява половината от сумата за пазара на Европейския съюз. Праговете на минимална стойност на поръчките, по които възложителите/дружествата могат свободно директно да възлагат поръчки, обаче, са много ниски и се доближават до настоящите такива в България.

Предоставя нова възможност за пряко договаряне без състезателна процедура – когато поради технически причини само един (или няколко) участници на пазара могат обективно да изпълнят договора.

;

Новият ЗОП е основен рамков закон, който включва основни принципи и правила, които ще се наложи да бъдат доизяснени и конкретизирани в Правилник към закона, който ще бъде приет от Министерски съвет. Все още обаче, не е ясно кога тези специални правила ще бъдат приети, което от своя страна тревожи част от бизнес и възложителите, защото в началото ще има много неясноти и лесна обжалваемост на процедурите.

;

---

Авторът е старши адвокат в българския офис на CMS Cameron McKenna