Георги Папакочев
Това е края на годината, това е едно вглъбяване в себе си, повод за равносметка и същевременно повод за това човек да се помоли на този отгоре, за здраве, за по- успешна година за някаква светлина в бъдещето.
Коледните празници са свързани с традиция, казва Жоро Папакочев, и затова по някакъв начин си приличат - винаги има елхи, подаръци, смях и близки хора. Но има и празници, които се помнят цял живот.
В далечната 1956 година дядо Коледа направил изненада на голямата фамилия. Семейният архив на майстора на фотографията Петър Папакочев, баща на Георги пази огромна част от щастливите моменти.
Георги Папакочев
И в къщи пристига една пощенска пратка под формата на един съндък-от Израел. Той беше пълен с портокали, истински портокали, плод невиждан в България дотогава.Увити в едни нагънати хартийки, всеки имаше една лепенка, на която пишеше Яфо.
Журналистът е преживял много и различни истории. Спомня си и за честванията на Рождество Христово в навечерието на новия век. Тогава живее и работи в Прага.
Георги Папакочев
Целият град беше украсен и осветен по подобаващ начин за посрещането на това знаменателно събитие, но онова което винаги ми е правило впечатление е интимната човешка и религиозна страна на празника.
И 2016 г . ще се впише в Моята различна Коледа, казва Георги. На 5 декември открива поредната си фотоизложба.
Георги Папакочев
Една серия от портрети, която съм обобщил под заглавието "Лица от моята Прага"
Празниците вече ни завладяват, но не пазаруването е същината, а духовното, казва журналиста. Според него динамиката в ежедневието, лишава хората от възможността да се отдадат на духовното, а това е повече от необходимо.
Георги Папакочев
На Коледа човек има нужда да остане сам със себе си с мислите си и да се хване за нещо което се нарича традиция и което се нарича вяра .
Чуй новините
Подкаст
